Sofya Radyosu’nun Türkiye’ye ve Bulgaristan Türk halkına Yönelik Türkçe Yayınları Hakkında Propaganda Şube Müdürü V. İvanov’un Bulgaristan Komonist Partisi Merkez Komitesi Sekretesi Mitko Grigorov’a Yazdığı Rapor
20/06/1963
Yoldaş Grigorov,
Bulgaristan Türk halkının konuştuğu Türkçe hakkında sizlere bilgi verme gereğini duydum. Daha önceleri birçok yerde Türkçenin yerine Bulgarca kullanılmasına yöneleik çalışmalar yapılmıştır. Örneğin büyük bir çoğunluğu Bulgarca bilmeyen Türk halkıyla yapılan birçok toplantıda konuşmalar Bulgarca yapılmış, ardından da Türkçe çevirisi yapılmıştır. Türk tiyatrolarının Türk halkına olan temsillerinin çoğu Bulgarca yapılmıştır. Üstelik Türk halkı hiç Bulgarca bilmemektedir.
Bundan birkaç ay önce bu uygulamalara son verilmiştir. Şimdi Bulgarca iyi bilmeyen Türk halkıyla olan toplantılarda konuşmalar Türkçe yapılmaktadır. Bulgarca konuşmalar sadece Bulgarca bilenlerin katılımıyla olan toplantılarda yapılmaktadır.
Türk tiyatrolarının temsilleri Bulgar seyircilere Bulgarca, Türk seyircilereTürkçe yapılmaktadır.
Yakın bir tarihe kadar bazı kavramları karşılamak için Türk diline bilinçli olarak birçok Bulgarca kelime yerleştirilmiştir. Üstelik de bu kavramların Türkçede karşılıkları bulunmaktadır.
Şubemizde konuyu görüştükten sonra yeniden Türkçe kelimelerin kullanılmasına yönelik talimatlar verdik. Fakat bu süreç henüz tamamlanmamıştır.
Benzer örnekleri detaylı araştırıp görüştükten sonra, bilinçli olarak yerleştirilen Bulgarca kelimelerin ve Türk çevrelerini de rahatsız eden bu durumların ortadan kaldırılması ve yeniden Türkçe kelimelerin kullanılmasına yönelik talimatlar vereceğiz. Bu amaçla uzmanlardan oluşan bir komisyon kurulmuş ve tüm örnekler teker teker incelenip durumun düzeltilmesi için teklifler yapılmaktadır. Bu rapora ek olarak şu ana kadar yeniden Türk diline kazandırılan kelimelerin listesini vermekteyim.
Konuyla ilgili bir başka konu da Sofya Radyosu’nun Türkiye’ye ve Bulgaristan Türk halkına yönelik Türkçe yayınlarında farklı bir Türk dili kullanılmasıyla ilgilidir. Aslında Türkiye’de ve Bulgaristan’daki Türk halkının konuştuğu dil aynıdır. Türkiye’de ve Bulgaristan’da kullanılan Türkçe kelimelerin kökeni aynıdır. Fakat ülkemizdeki Türk halkının konuştuğu dil ile Türkiye’de konuşulan dil arasında bazı farklılıklar göze çarpmaktadır. Bu farklılıklar aslında sözkonusu dilin farklı gelişme şartlarından kaynaklanmaktadır.
Esas farklılık uluslararası kelimelerin telafuzundadır, ki bu kelimelerin sayısı az değildir. Türkiyedeki yazı diline bu kelimeler genellikle Fransızcadan girdiği için telafuzu da Franzıcadaki gibidir. Örneğin traktör, profesör, parti vb. kelimeler.
Ülkemizdeki Türk halkı bu kelimelerin Bulgarca telafuzunu benimsemiştir. Bu durumu göz önünde bulundurulmazsa ve Türkiye’de konuşulan yazı dili uygulanırsa aslında bu dil ülkemizde konuşulan Türkçeden farklı olacak ve Türk halkı tarafından anlaşılması zor bir duruma gelecek.
Bir başka fark ise Türkçedeki Arapça kökenli bazı kelimelerin yerine Türkiye’de yeni kelimelerin türetilmesinden ibarettit. Örneğin ülkemizdeki Türk halkı mektep, muallim kelimelerini kullanırken, Türkiye’de bunların yerine okul, öğretmen gibi kelimeler kullanılmaktadır. Söz konusu kelimeler ile benzerleri ülkemizdeki Türk halkının diline yerleşmiş ve aktıf olarak kullanılmaktadır.Bu kelimelerin yerine yeni türetilen kelimeleri kullanmak doğru bir yaklaşım olmayacaktır.
9 Eylül 1944 tarihinden sonraki sosyo-ekonomik değişiklikler sonucu ortaya çıkan yeni terminoloji de Bulgarcada olduğu gibi ülkemizdeki Türk halkı tarafından benimsenmiş ve kullandığı edebi Türk diline yansımıştır. Örneğin brigada, zveno, TKZS vb. birçok kelime gibi. Söz konusu kelimeler radyonun Türkiye’ye yönelik yayınlarında Türkiye’de kullanılan karşılıkları ile verilmektedir. Aksi taktirde Türkiye’deki dinleyiciler tarafından anlaşılması mümkün olmayacaktır.
Bulgaristan’a yönelik Türkçe yayınlarında askeri birlikler, subaylar vb. ile ilgili tüm terimlerin Bulgarca kelimeleri kullanılmaktadır. Söz konusu terimlerin tüm Bulgaristan halkı tarafından aynı şekilde bilinmesi ve kullanılması için bu bilinçli olarak yapılmaktadır. Bizdeki askeri terimler Türk aydınları tarafından bile bilinmemektedir.
Sofya Radyosu’nun Türkiye’ye ve Bulgaristan Türk halkına yönelik Türkçe yayınlarındaki bu uygulamalar hiçbir şekilde değişmemelidir. Uygulamalar iki ülkedeki mevcut durumu ve doğal olarak üklemizdeki Türkçenin tarihi gelişmesini yansıtmaktadır.
20/06/1963
Sofya
Bulgaristan Komonist Partisi Merkez Komitesi
Propaganda Şube Müdürü
V. İvanov
Sofya
Bulgaristan Komonist Partisi Merkez Komitesi
Propaganda Şube Müdürü
V. İvanov
BELGENİN BULGARCASI
Докладна записка от В. Иванов, завеждащ отдел "Пропаганда и агитация", до Митко Григоров, секретар на ЦК на БКП, относно езиковите разлики в емисиите на Радио София за Турция и за турското население в България 20 юни 1963 г. Другарю Григоров, Смятаме за необходимо да Ви уведомим за някои положения в езика на турското население у нас. По-рано на много места са се стремили турският език да се замества с българския език. Така например на много събрания и съвещания на турското население, по-голямата част от което не знае български език, се е говорело на български, след което докладите и речите са били превеждани на турски. Значителна част от представленията на турските театри пред турското население са били изнасяни на български език, при което голяма част от турската публика нищо не е разбирала. Преди няколко месеца тази практика беше преустановена. Сега на събранията и съвещанията с турското население, което не знае добре български, се говори на турски. На български се говори там, където присъствуващите знаят български. Представленията на турските театри се изнасят на български и на турски в зависимост от състава на публиката - дали тя се състои от българи или турци. До скоро в турския език изкуствено са били вмъкнати редица български думи за неща, които имат свои турски наименования. След като обсъдихме този въпрос в отдела дадохме указания да се възстановят турските думи. Но работата още не е (5) завършена докрай. След внимателно проучване и обсъждане на други подобни случаи ще заменим и други думи, които изкуствено са били вмъкнати в турския език и сега дразнят някои слоеве от турското население. За тази цел е образувана специална група от добри специалисти, която се занимава с всеки конкретен случай и прави съответни предложения. Към тази записка прилагам възстановените до сега турски думи. Друг въпрос, който Вие бяхте поставили, е за разликата в турския език, на който радио София предава за Турция и за турското население в България. В основата си турския език в Турция и езикът на турското население у нас е еднакъв. Всички турски думи в Турция и България произлизат от един и същ корен. Независимо от това между езика на турското население у нас и езика в Турция има известна разлика. Тази разлика в езика произтича от условията, в които се е развивал и развива единият и другият език. Главното различие се състои в произношението на международните думи, които не са малко. В литературния език на Турция те са влезли главно чрез френския език и са запазили френската транскрипция. Така например думата трактор при тях се произнася трактьор, професор - професьор, партия - парти и т. н. Турското население у нас отдавна е възприело тези думи както са в българския език. Ако ние възприемем езика на Турция с това до голяма степен ще отдалечим литературния език от говоримия такъв, което няма да бъде правилно. Дори голяма част (6) от турското население у нас трудно ще разбира този език. Второто различие се отнася до тъй наречените ново турски думи, с които бяха заменени старите арабски думи в Турция. Напри- мер думата "училище", която сред нашето турско население е "мектеп" (училище), на новотурски стана "окул", а - "муаллим" (учител) бе изменена в "югретмен" и т. н. Тъй като тия стари думи са влезли здраво в езика на турското население у нас сега не е целесъобразно те да се изхвърлят от него. Цялата терминология, създадена в резултат на социално- икономическите промени у нас след 9 септември 1944 г., и усвоена от турското население в българско произношение също дава отражение в литературния турски език. Това са думите: бригада, звено, ТКЗС и много други. Тия думи в предаванията за Турция се дават на турски, защото иначе не биха били понятни за турския слушател в Турция. Всички военни термини, като войскови подразделения, офицерски чинове и други са дадени в предаванията за турското население в България както в български език. Това се прави съзнателно, с оглед сред целия български народ военната терминология да бъде еднаква. У нас турските военни термини не се познават дори и от голямата част на турската интелигенция. Тази практика в емисиите на радио София за Турция и в предаванията на радиото за турското население в България отдавна е установена и тя не следва да се изменя. Тя отразява съществуващото (7) положение в двете страни и своеобразното развитие на езика в Турция и у нас, което е напълно естествено. 20.VІ.1963 г. Зав. отдел "Пропаганда и София агитация" на ЦК на БКП: (В. Иванов) (8) С П И С Ъ К на заменените български думи с турски 1. Януари - оджак 2. Февруари - шубат 3. Март - март 4. Април - нисан 5. Май - майъс 6. Юни - хазиран 7. Юли - теммуз 8. Август - агъстос 9. Септември - ейлюл 10. Октомври - еким 11. Ноември - касъм 12. Декември - аралък 13. Председател - реис или башкан 14. Народно събрание - Халк Меджлиси 15. Министереки съвет - баканлар съвети 16. Министър - бакан 17. Акушерка - ебе 18. Заявление - дилекче 19. Декларации - беяннаме 20. Конкурс - мусабака 21. Интервю - мюлякат 22. Лозунг - шиар 23. Национализация - миллилештирме 24. Указ – енирнаме (9) ЦДА, ф. 1 б, оп. 15, а.е. 879, л. 5-9. Препис. Машинопис.
Докладна записка от В. Иванов, завеждащ отдел "Пропаганда и агитация", до Митко Григоров, секретар на ЦК на БКП, относно езиковите разлики в емисиите на Радио София за Турция и за турското население в България 20 юни 1963 г. Другарю Григоров, Смятаме за необходимо да Ви уведомим за някои положения в езика на турското население у нас. По-рано на много места са се стремили турският език да се замества с българския език. Така например на много събрания и съвещания на турското население, по-голямата част от което не знае български език, се е говорело на български, след което докладите и речите са били превеждани на турски. Значителна част от представленията на турските театри пред турското население са били изнасяни на български език, при което голяма част от турската публика нищо не е разбирала. Преди няколко месеца тази практика беше преустановена. Сега на събранията и съвещанията с турското население, което не знае добре български, се говори на турски. На български се говори там, където присъствуващите знаят български. Представленията на турските театри се изнасят на български и на турски в зависимост от състава на публиката - дали тя се състои от българи или турци. До скоро в турския език изкуствено са били вмъкнати редица български думи за неща, които имат свои турски наименования. След като обсъдихме този въпрос в отдела дадохме указания да се възстановят турските думи. Но работата още не е (5) завършена докрай. След внимателно проучване и обсъждане на други подобни случаи ще заменим и други думи, които изкуствено са били вмъкнати в турския език и сега дразнят някои слоеве от турското население. За тази цел е образувана специална група от добри специалисти, която се занимава с всеки конкретен случай и прави съответни предложения. Към тази записка прилагам възстановените до сега турски думи. Друг въпрос, който Вие бяхте поставили, е за разликата в турския език, на който радио София предава за Турция и за турското население в България. В основата си турския език в Турция и езикът на турското население у нас е еднакъв. Всички турски думи в Турция и България произлизат от един и същ корен. Независимо от това между езика на турското население у нас и езика в Турция има известна разлика. Тази разлика в езика произтича от условията, в които се е развивал и развива единият и другият език. Главното различие се състои в произношението на международните думи, които не са малко. В литературния език на Турция те са влезли главно чрез френския език и са запазили френската транскрипция. Така например думата трактор при тях се произнася трактьор, професор - професьор, партия - парти и т. н. Турското население у нас отдавна е възприело тези думи както са в българския език. Ако ние възприемем езика на Турция с това до голяма степен ще отдалечим литературния език от говоримия такъв, което няма да бъде правилно. Дори голяма част (6) от турското население у нас трудно ще разбира този език. Второто различие се отнася до тъй наречените ново турски думи, с които бяха заменени старите арабски думи в Турция. Напри- мер думата "училище", която сред нашето турско население е "мектеп" (училище), на новотурски стана "окул", а - "муаллим" (учител) бе изменена в "югретмен" и т. н. Тъй като тия стари думи са влезли здраво в езика на турското население у нас сега не е целесъобразно те да се изхвърлят от него. Цялата терминология, създадена в резултат на социално- икономическите промени у нас след 9 септември 1944 г., и усвоена от турското население в българско произношение също дава отражение в литературния турски език. Това са думите: бригада, звено, ТКЗС и много други. Тия думи в предаванията за Турция се дават на турски, защото иначе не биха били понятни за турския слушател в Турция. Всички военни термини, като войскови подразделения, офицерски чинове и други са дадени в предаванията за турското население в България както в български език. Това се прави съзнателно, с оглед сред целия български народ военната терминология да бъде еднаква. У нас турските военни термини не се познават дори и от голямата част на турската интелигенция. Тази практика в емисиите на радио София за Турция и в предаванията на радиото за турското население в България отдавна е установена и тя не следва да се изменя. Тя отразява съществуващото (7) положение в двете страни и своеобразното развитие на езика в Турция и у нас, което е напълно естествено. 20.VІ.1963 г. Зав. отдел "Пропаганда и София агитация" на ЦК на БКП: (В. Иванов) (8) С П И С Ъ К на заменените български думи с турски 1. Януари - оджак 2. Февруари - шубат 3. Март - март 4. Април - нисан 5. Май - майъс 6. Юни - хазиран 7. Юли - теммуз 8. Август - агъстос 9. Септември - ейлюл 10. Октомври - еким 11. Ноември - касъм 12. Декември - аралък 13. Председател - реис или башкан 14. Народно събрание - Халк Меджлиси 15. Министереки съвет - баканлар съвети 16. Министър - бакан 17. Акушерка - ебе 18. Заявление - дилекче 19. Декларации - беяннаме 20. Конкурс - мусабака 21. Интервю - мюлякат 22. Лозунг - шиар 23. Национализация - миллилештирме 24. Указ – енирнаме (9) ЦДА, ф. 1 б, оп. 15, а.е. 879, л. 5-9. Препис. Машинопис.
0 yorum:
Публикуване на коментар