ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДПС ПО ПОВОД РЕФЕРЕНДУМА В ТУРЦИЯ

На 16 април Турция ще гласува на референдум конституционни промени, които ще я променят завинаги. И не само Турция. Но и Балканите, Европа и света.
Ердоган се стреми да получи безконтролно Ацялата власт в държавата. Ердоган иска да бъде едновременно президент, премиер и партиен лидер. Без механизми за контрол и баланси.
Референдумът застрашава демокрацията, спазването на основни права и свободи, както и върховенството на закона.
Затова всички демократични сили и държави трябва да заемат категорична позиция още днес. За да не бъде късно утре!
Ние, като представители на ДПС, с над 30-годишна история, с основна кауза защита на правата и свободите на човека, върховенството на закона и демокрацията, казваме категорично НЕ:
-  НЕ! на грубото потъпкване на правата и свободите на човека;
-  НЕ! на липсата на свобода на словото в публичното пространство и на практиката да се арестуват и „въдворяват“ свободомислещи интелектуалци и журналисти;
-  НЕ! на фасадната и лъжлива демокрация;
-  НЕ! на насилието и диктатурата във всичките им форми;
- НЕ! на режисирани и контролирани „опити за преврати“ срещу утвърдени ценности и норми на Демокрацията;
-  НЕ! на унизяването на армията, прокуратурата, съдебната система и държавната администрация;
- НЕ! на трансформацията на външната политика от „нулеви проблеми със всички съседи“ във заплашителни и агресивни действия към всички съседи;
-  НЕ! на преобразуването на Кемалистка Република Турция в Султанат, защото тя става вредна не само за съседите си, за региона и за света, но най-вече за Себе си!
Кемалисткото държавно устройство превърна Турция от „болния човек на Европа“ в световен икономически, военен и политически колос. За да остане Турция такава: НЕ! на референдума!
Бог да ни е на помощ!
Амин!
Мустафа Карадайъ

Вижте какво пише в скандалния законопроект на служебното правителство, който беше скрит от правосъдното министерство (документи)

Проектът за допълнение на Закона за българското гражданство днес беше свален от сайтовете на институциите. Затова публикуваме пълния текст на документа и мотивите към него.
Законопроектът използва многократно критикуваната от експерти технология чрез един закон да се променят няколко други през заключителните разпоредби. В случая – чрез Закона за българското гражданство – Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии и Изборния кодекс.
Нещо повече – заключителните разпоредби са в пъти по-обемни от основния текст на проекта, който предвижда промени само в три алинеи на Закона за българското гражданство.


ПРОЕКТ
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
(обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 3 се създава изречение второ: „Забранява се злоупотребата с двойно гражданство“.
§ 2. В чл. 12а след думата „ако“ се добавя „поддържа инвестицията си към датата на подаване на молбата за натурализация и“.
§ 3. В чл. 14а, ал. 1, т. 1 в основния текст накрая се добавя „към датата на подаване на молбата за натурализация“.
§ 4. В чл. 22, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „и за поне едногодишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 12а“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. В Закона за вероизповеданията (обн. ДВ. бр. 120 от 2002 г., изм. и доп. бр.33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В преамбюла след думите „свързани със свободата на съвестта и вярата“ се добавя „като подчертава недопустимостта на използването на религията за политически и партийни цели и задължението на вероизповеданията да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България“.
2. В чл. 7:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация са забранени.“;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1, 2 и 3.“;
г) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) В неотложни случаи мерките по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 могат да се налагат от главния прокурор, който в срок от 72 часа уведомява Софийския градски съд. Съдът се произнася незабавно по законосъобразността на наложената мярка.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. В чл. 12 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията могат да назначават чужди граждани за религиозни служители или да канят чуждестранни религиозни служители по реда на чл. 35, т. 5, след представяне в Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали“.
5. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15 (1) Религиозните общности се регистрират като юридически лица – религиозни институции, от Софийския градски съд по реда на част шеста „Охранителни производства“, глава четиридесет и девета „Общи правила“ от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Религиозните институции не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.
(3) Забранява се регистрацията на повече от едно юридическо лице – религиозна институция, с едно и също наименование и седалище.”
6. В чл. 16 думите „може да изиска“ се заменят с „изисква“.
7. В чл.18:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Софийският градски съд в 14-дневен срок служебно уведомява Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет за вписванията в публичния регистър по ал. 1.“.
8. Създават се чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в :
„Чл. 22а. Вероизповеданията не могат да получават:
1. анонимни дарения в размер над 1 000 лв;
2. дарения от политически партии;
3. финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344/70 от 28 декември 2001 г.).
4. финансови средства и активи от чужди държави и техни органи и организации, освен по силата на международен договор, по който страна е Република България.
Чл. 22б. (1) Вероизповеданията и техните поделения водят регистър на получените дарения в размер над 1 000 лева от български и чуждестранни физически и юридически лица. В регистъра се вписват данни за дарителя, размера и целта на дарението.
(2) Вероизповеданията предоставят информацията от регистъра по ал. 1 на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет всяка година до 30 март за предходната календарна година.
(3) Извън случаите по ал. 2, по искане на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, вероизповеданията са длъжни в 3-дневен срок да предоставят информация, вписана в регистъра по ал. 1.
Чл. 22в. (1) Вероизповеданията представят ежегодно до 30 април в дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет годишен финансов доклад за предходната календарна година.
(2) В доклада по ал. 1 се включва информация за:
1. общия размер на приходите и разходите;
2. вида и стойността на безвъзмездно придобитото имущество;
3. име на дарителя и целта на полученото дарение, когато то е в размер над 1 000 лева.”.
9. В чл. 30 се създава ал. 3:
„(3) Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите.“.
10. В чл. 33 ал. 7 се отменя.
11. В глава трета се създава чл. 33а:
„Чл. 33а. (1) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет след представяне на устройствен правилник, учебни планове и програми за обучение.
(2) Министерският съвет не разрешава или отменя разрешение за откриване на висше духовно училище, когато учебните планове и програми противоречат на чл. 7.
(3) Висшите духовни училища водят регистър на приетите за обучение студенти и издадените дипломи.”.
12. В чл. 38 думите „100 до 300 лв.“ се заменят с „300 до 3000 лв., а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 лв.“.
§ 6. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г., бр. 39 и 98 от 2016 г. ) се правят следните допълнения:
1. В чл. 23, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
2. В чл. 24:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и от физически лица, които не са български граждани“;
б) в ал. 3 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
3. В чл. 29, ал. 2, т. 7 след думите „техните имена“ се добавя „и гражданство“.
4. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 6:
„6. системно включва религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация, както и в своята политическа и организационна дейност, с изключение на обичайни религиозни обреди.“.
5. В § 1 на допълнителната разпоредба се създава т. 8:
„8. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения на закона, извършени в продължение на една година.“.
§ 7. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г. и бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 20 от 2017 г. ) се правят следните допълнения:
1. В чл. 57, ал. 1 се създава т. 49:
„49. заличава регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават чл. 182, ал. 2 или допускат участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.“.
2. Създава се чл. 137а:
„Чл. 137а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на партия, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал.1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
3. Създава се чл. 145а:
„Чл. 145а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на коалиция, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
4. В глава девета се създава чл. 155а:
„Чл. 155а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор съответната избирателна комисия заличава регистрацията на инициативен комитет, който системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
5. Създава се чл. 160а:
„Чл. 160а. Всеки кандидат подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.“.
6. Навсякъде в чл. 162 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
7. В чл. 167, ал. 3 и 4 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
8. В чл. 243 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
9. В чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
МОТИВИ
към
ПРОЕКТ НА ЗАКОН
ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
Предложената промяна в чл. 3 от Закона за българското гражданство представлява конкретизация на общия принцип, постановен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България на недопускането на злоупотреба с права. В същото време предложеното второ изречение към чл. 3 служи за пояснение на правилото на досегашния текст, съгласно който „Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство“. Забраната за злоупотреба с двойно гражданство означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон.
С предлаганите допълнения в чл. 12а и чл. 14а, ал. 1, т. 1 от закона се въвеждат изисквания за поддържане на инвестицията, съответно за наличие на увеличената инвестиция или на вложената в капитала на българско търговско дружество инвестиция към датата на подаването на молбата за натурализация от лицето, кандидатстващо за придобиване на българско гражданство на основание, съдържащо се в тези разпоредби. По този начин ще се уеднаквяват изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация поради направени инвестиции с изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация на останалите основания в закона (чл. 12, чл. 13, чл. 13а и чл. 14) по отношение на изискването за наличието на изискуемите от закона условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите за българско гражданство лица, към момента на подаване на молбата за натурализация.
Към настоящия момент действащият закон не предвижда за лицата, кандидатстващи за българско гражданство на основание чл. 12а и чл. 14а от същия, инвестицията да е налична към момента на подаване на молбата от лицето. Тя е изискване за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, което се извършва в резултат на провеждането на процедура пред друг компетентен орган. Поради това министърът на правосъдието и Съветът по гражданството в качеството си на консултативен орган към него нямат основание в развиващото се по реда на глава пета от закона производство да изискват документи и да проверяват наличието на инвестицията към момента на подаване на документите от кандидатстващите за българско гражданство лица. С направеното предложение ще се даде възможност на съответните компетентни органи да проверят и удостоверят наличието на направената инвестиция към момента на подаването на молбата за натурализация от лицата. Приемането на предложението ще създаде гаранции, че вложените средства не са пренасочени и използвани впоследствие, след получаване на разрешението за постоянно пребиваване, за други дейности, а същите са направени и се поддържат с цел придобиването на българско гражданство.
С предложеното допълнение в чл. 22, ал. 1, т. 3 се предвижда като основание за отмяна на натурализацията, въз основа на която е придобито българско гражданство, неподдържането на инвестициите, станали основание за придобиването му, най-малко за едногодишен период, считано от датата на натурализацията в случаите по чл. 12а от закона. По този начин ще се запълни съществуващата в действащия закон празнота относно липсата на основание за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 12а от закона, при неподдържането на инвестициите, каквото основание е предвидено в аналогични случаи за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 14а от закона.
Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят.
Въвежда се експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Както се изтъква в коментарите на ОССЕ относно свободата на религиите: „Международните стандарти защитават правото на религиозните общности да получават финансово и друго подпомагане от лица и институции. Това право обаче не е абсолютно и подлежи на ограничаване, ако такава мярка е необходима, пропорционална и недискриминационна по характер“. През последните години бяха въведени допълнителни изисквания към финансирането на вероизповеданията, особено относно финансирането от чуждестранни източници в Канада, Австрия, Русия, обсъждат се в Холандия и др. Акцентът, който се поставя е върху прозрачността и възможността на държавните органи да получават информация относно дарителите, целите и размера на получавани от вероизповеданията финансови средства и активи от чуждестранни лица. В настоящият законопроект се въвежда изискване вероизповеданията да поддържат регистър на даренията над 1 000 лв., получени от български и чуждестранни лица и организации, който се представя ежегодно или при поискване от дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет.
Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз. Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията, която на основание чл. 28 от Закона за вероизповеданията се извършва с годишния закон за държавния бюджет.
С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в Република България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори, пресичането на възможността партиите да получават финансиране от физически лица, които не са български граждани, по-голяма прозрачност в публичния регистър по чл. 29 от ЗПП, както и синхронизирането на уредбата на Закона за политическите партии с правилата за финансиране на предизборната кампания в Изборния кодекс и преодоляване на съществуващото към момента противоречие между тях. Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.
С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в Република България.
Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г. Конституционният съд е постановил, че „няма „дописване“ на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата – членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право… В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право… Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България – Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ, отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава – членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна: чл. 7 и чл. 21, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 25в МПГПП и чл. 14 КЗПЧОС. В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-ата пленарна сесия (5 – 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо. В този смисъл е и практиката по прилагането на КЗПЧОС – ECHR, Nr. 31891/96 judgment of 7.9.99 Hilbe vs Liechtenstein; Frowein/Peukert, EMRK-Kommentar, 2. Aufl., S. 840/“.
Проектът на закон не е свързан с пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за нормативните актове на проекта е извършена предварителна частична оценка на въздействието.
Няма актове на Европейския съюз, с които да е необходимо да бъде направена хармонизация на регламентираната материя.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, законопроектът и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Мотивите за това са следните:
С проекта на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство се предлагат допълнения в разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а, които уреждат придобиването на българско гражданство по натурализация от лица, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България.
В чл. 35, ал. 1, т. 5 от Закона за българското гражданство е предвиден шестмесечен срок, в който министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството следва да направи предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство по натурализация. Този срок е значително по-кратък от предвидения осемнадесетмесечен срок за предложение на министъра на правосъдието за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по обща натурализация. Предвид многобройните молби и образувани по тях преписки в Министерството на правосъдието за придобиване на българско гражданство по натурализация, включително на основание чл. 12а и чл. 14а от Закона за българското гражданство, както и с оглед на осигуряването на спазването на предвидените в закона срокове за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ, е определен допустимият от Закона за нормативните актове по-кратък 14 – дневен срок за обществено обсъждане на законопроекта.

TRUD

Съобразно компетенциите си, МВР оказва съдействие по изпълнение на заповеди, издадени от ДАНС спрямо двама турски граждани

Съобразно компетенциите си, МВР оказва съдействие по изпълнение на заповеди, издадени от ДАНС спрямо двама турски граждани

В изпълнение на функциите и правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) по противодействие на заплахи за националната сигурност, съгласно член 4 от Закона за ДАНС и въз основа на събрани от органите на Агенцията данни, със заповед на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки „експулсиране” и „забрана за влизане в Република България” за срок от пет години по Закона за чужденците в Република България на турски гражданин, представляващ заплаха за националната сигурност.
Втори турски гражданин, със заповед на председателя на ДАНС (на основание член 21а от Закона за чужденците в Република България), е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, тъй като представлява заплаха за националната сигурност.
Според събраните от органите на ДАНС данни двете лица са извършвали на територията на Република България противоконституционна дейност, насочена срещу суверенитета на страната и единството на българската нация.
Служителите на МВР, в рамките на своята компетентност, оказват съдействие по изпълнение на издадените от ДАНС заповеди.

Дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността"


ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ НА Д-Р АХМЕД ДОГАН

Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.
Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.
Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.
Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.
И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:
Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.
Обстоятелствата и мотивиращите фактори във вътрешния ни свят са свързани с надградени проблеми във връзка с продължителният труден Преход, който излишно партизира и парцелизира публичното политическо пространство. Липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите е една от основните причини сега да плащаме висока социалната цена снисък стандарт, бедност и шантав популизъм.
Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана.
Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание.
В ежедневна консумация понятийното словосъчетание „ Национално Самосъзнание“ е абстрактно клише, използвано предимно за комерсиални политически цели на част от елита на страната.
В тази щекотлива тематизация понятийно-категориалният терен е много хлъзгав. За това аз изхождам от разбирането, че дълбинният носител на гражданското съзнание и самосъзнание е „работещо“Национално Самосъзнание. Защото е защитен механизъм на Цялото при кризи и критични ситуации за страната. С други думи, е политическа методология за опредметяване на гражданското самосъзнание в живота от позицията на националните интереси.
Затова стратегическото проектиране на матрицата на Националното Самосъзнание е предназначено да направлява възприятието, мисленето и оценъчно-избирателната ни способност да избираме какво е добро или зло за обществото и държавата не само от гледна точка на настоящето, но и в историческа перспектива.
Това е по-сложен и трудоемък подход, защото предполага: визия за развитието на света и на региона, както и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети от позицията на устойчивото развитие на българските национални интереси.
През последните няколко десетилетия често съм си задавал въпроса: Защо пронационалистичните формации нямат прецизно дефинирано понятие за най-важният им инструмент за „събуждане“ , „въздействие“ и   „ насочване“ на обединителната национална енергия във формулата „Национално Самосъзнание“?!
Дори в първите години на прехода лансирах идеята за необходимостта от “ умерен и интелигентен български национализъм“, който фактически е част от тъканта на националното самосъзнание на всички европейски страни. За голямо съжаление не бях разбран... А сега Съдбата чука на вратата...
Европейските и регионалните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допомпване на архетипната памет за възход, или на травми от историческо снижаване, или падение.
И едното и другото водят до разделение, противопоставяне и търсене на исторически реванш, особено на Балканите.
Това, което наблюдавам в предизборните профили на различните политически партии, меко казано, ме озадачава, смущава и притеснява.
В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „ бивша“ на близки или на по- далечни съседи. За Балканите да не говорим...
Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния?
Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време? Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.
Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава- като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето.
Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!!
Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина. Защото тя самата поражда собственото си отрицание в лицето на стената на плача, но впоследствие и на Заедността като противодействие на причината...
В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „ демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт...
И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват.
Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „ разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред...
В това виждам силата на раждането на Обединяващият патриотизъм. Рядък феномен е, защото се събужда само когато има обща опасност за Цялото!
Няма как да се преборим с бедността, ниският жизнен стандарт и отсъствието на готовност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата!
Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето.
Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!
С обич и загриженост:
Ахмед Доган
16 Март 2017

Bulgaristan topraklarında birleştirici vatanseverliğin demokratik koşullarda doğuşu benzersiz kültürel-tarihi ve siyasi fenomendir.
Özgürlük Havarisi Vasil Levski’nin anısı önünde saygıyla eğiliyorum, zira söylemek istediklerim Vasil Levski’nin müşterek maneviyatımızın toprağına ektiği tohumların filizleridir. 

Mevzubahis Birleştirici vatanseverlik ile  Avrupai ve bölgesel milliyetçilikler arasındaki fark, etnik ulusun başlıca hedef veya toplumdaki birleştirici süreçlerin belirleyici koşulu olarak yüceltilmiyor olmasıdır. Klasik ulusal devletler bu temel üzerinde ortaya çıkmıştır. 

Günümüzün mevcut siyasi çağında Bulgaristan’ın Birleştirici vatanseverliği ötekiliğin ve farklılığın bertaraf edilmesi veya etnik ulusun ve yekpare ulusal devletin “kasti testisi”nde birleştirilmesinden ziyade, ağırlıklı olarak Farklılığın beraberliği gerekliliğine dayanmaktadır. 

Ve bu siyasi süreçler bakımından harici ve dahili koşullar ve etkenler mevcuttur :   

Bizim de bir parçası olduğumuz harici dünya dinamik ve istikrarsızdır. Güçler sisteminin sahip olduğu geleneksel katmanlarda dünya çapında jeopolitik değişimler olduğuna şahit oluyoruz. Küresel siyasi çağın bu vaziyeti, güvensizlik ve tedirginlik hissini uyandırmaktadır. 

Dahili dünyamızdaki koşullar ve tahrik edici etkenler, kamu siyasi alanını beyhude yere partileştiren ve parselleştiren uzun süreli zorlu Geçiş dönemiyle ilgili geliştirilmiş sorunlarla alakalıdır. Ülkenin temel öncelikleri konusunda uzlaşmaya varılamaması ve elitlerin kaotik değişimi, düşük yaşam standardı, yoksulluk ve şaşkın popülizm ile yüksek sosyal bedel ödüyor olmamızın temel nedenlerinden birisidir. 

Toplumsal bilinç ile özbilincin gelişmesi, ve bilhassa ulusal özbilincin gelişmesi, ulusal çıkarların dinamiği üzerinde tasarlanmamıştı. Bulgaristan’ın geleceğine ilişkin vizyonun opsiyonu ufuk olarak NATO ile AB üyeliklerimizi kapsıyordu. Tabi, doğru olan strateji buydu ve bu strateji gerçekleştirildi.

Ancak saptanmış verimlilik konusundaki aşırı beklentiler Ulusal Özbilincin değerler temelini ve etkinlik gerekçelerini olumsuz etkiledi. 

“Ulusal Özbilinç” şeklindeki mefhumsal söz terkibi günlük kullanımda ülkenin seçkin zümresinin bir kısmı tarafından ağırlıklı olarak ticari siyasi amaçlar doğrultusunda kullanılan soyut kalıptan ibarettir. 

Bu çetrefilli konulandırmada mefhumsal-sınıfsal saha oldukça kaygandır. Bundan dolayı ben yurttaş bilincinin ve özbilincinin derin taşıyıcısının “çalışan” Ulusal Özbilinç olduğu anlayışından hareket ediyorum. Zira, Ulusal Özbilinç krizlerde ve ülke açısından kritik durumlarda Bütünün koruma mekanizması konumundadır. Başka bir ifadeyle, Ulusal Özbilinç yurttaş özbilincinin yaşamda ulusal çıkarlar bakımından nesneleştirilmesine ilişkin siyasi metodolojidir.

Bu nedenle, Ulusal Özbilinç matrisinin stratejik tasarımı toplum ve devlet bakımından neyin iyi ve neyin kötü olduğunu sadece günümüz açısından değil, tarihi perspektif açısından da karar vermeye ilişkin algılama, düşünme ve değerlendirme-seçme yeteneğini yönlendirmeyi amaçlamaktadır.  

Dünyanın ve bölgenin gelişimine ilişkin vizyon ve muhtelif jeopolitik hedeflerin Bulgaristan’ın ulusal çıkarlarının sürdürülebilir gelişimi bakımından çok çeşitli modellenmesini öngördüğü için, bu yaklaşım daha mürekkep ve emekyoğun bir yaklaşımdır. 

Son birkaç on yıl boyunca şu soruyu sıkça sormuşumdur kendime : Milliyetçilik yanlısı oluşumlar, “uyandırma”, “etkileme” ve birleştirici ulusal enerjiyi “Ulusal Özbilinç” formülüne “yönlendirme” olan en önemli araçlarına ilişkin titiz bir şekilde tanımlanmış kavrama neden sahip değiller ?!

Hatta geçiş döneminin ilk yıllarında, tüm Avrupa ülkelerinin ulusal özbilinç dokusunun fiilen bir parçası olan “ılımlı ve akıllı Bulgaristan milliyetçiliği” gerekliliği fikrini ileri sürmüştüm. Maalesef bu fikrim anlaşılmadı…Şimdi ise Kader kapıyı çalıyor…

Avrupai ve bölgesel milliyetçilikler Tarihin, yani geçmişin pik durumlarına dayanmaktadır ve arketipik yükseliş hafızasının veya tarihi çöküşten veya yıkılıştan kaynaklanan yaraların ilaveten pompalanması için kodlanmıştır. 

Biri de, diğeri de özellikle Balkanlar’da bölünmeye, karşı karşıya gelmeye ve tarihi intikam arayışına yol açmaktadır.

Çeşitli siyasi partilerin seçim profillerinde müşahede ettiğim hususlar, hafifletilmiş ifadeyle : beni hayrete düşürüyor, rahatsız ediyor ve endişelendiriyor. 

AB içerisinde, geçmişte yakın veya daha uzak komşusuna ait olup “eski ….” olmayan, ayrı veya önemli bir alan bulunması oldukça zordur. Hele söz konusu Balkanlar ise …  

O zaman neden bahsediyoruz ? Birincinin hakkından mı bahsediyoruz, yoksa sonuncunun hakkından mı ? 

Yoksa siyasi afetlerden dolayı veya tarihi çağın kaprislerinden dolayı belirli toprakta geçici ikamet edenin hakkından mı bahsediyoruz ? Bu çarpık anlayışın “eskiden hükmedilen toprakların” yeniden kazanılması için öncü siyasi ilke haline gelmesi durumunda, dünya düzeni kesinlikle tamamen dağılmaya mahkümdür.

Bulgaristan devleti Asparuh Kağan ile kurulmuştur. Sonuncusunun hakkı ise AB üyesi modern Bulgaristan devletidir. Ben bu devletin vatandaşıyım ve seçimim kesindir, zira derin gerekçelere sahiptir. Ve devletime karşı “eski toprak” olarak yapılan her bir uyarı veya iddia benim ulusal özbilincimi ve geleceğe yönelik vizyonumu etkiler. 

Hiç kimse bu tür düşünme veya hareket etme tarzına sahip olmayı iddia edemez !!!

Böyle bir iddia güçlünün hakkı ise eğer, tarih bize sıralamanın sabit değer olmadığını öğretmiştir. Zira, kendi inkarını ağlama duvarının şahsında, ancak akabinde nedenin karşı hareketi olarak Beraberliğin şahsında da kendisi yaratmaktadır …

Somut vakada herkes anlamış olmalıdır ki, baskı, şantaj, zorlama ve tehditler neoosmanizmin yenilenmesini ve “demokratik” şekilde yasallaştırılmasını amaçlamaktadır.  Oyun, ya  her şey, ya hiçbir şey şeklindedir !!! Balkanlar’da ve Avrupa’da çatışma ve karşı karşıya gelme transferi yaşanırsa eğer benim için sürpriz olmayacak. Zira 16.04.2017’de komşu Türkiye’de Atatürk’ün kurduğu Türkiye Cumhuriyeti’nin Saltanata dönüştürülmesi için halk oylaması yapılacaktır. Ahmaklık. Fakat gerçek …

Ve şimdi Biz – Hristiyanlar, Müslümanlar, ve tüm etnik gruplar, bizi gözetlemeye ve yönlendirmeye dair tarihi hakka sahip olduğunu tahayyül eden herkese tarihi bir ders verebilecek durumdayız.   
Her birimiz kendi deruni seçimini yaparak kendisini belirlemelidir. Her birimiz kendi tarihi arınmasını yaşamalıdır. Aksi halde “açık bacak duruşu” için çok yüksek varoluş bedeli ödenmektedir, hem de nesiller boyunca …

Birleştirici vatanseverliğin doğuşunun gücünü bunda görüyorum. Nadir bir fenomendir, zira ancak Bütünü tehdit eden ortak bir tehlike durumunda uyanmaktadır !  

Bölünmenin, karşı karşıya gelmenin ve nefretin yıkıcı enerjileri içimizde fırtına gibi esiyorsa eğer, yoksulluğu, düşük yaşam standardını ve karşılıklı güven hazırlığının eksikliğini yenemeyiz ! 

Aynı Toprağın evlatlarıyız, aynı Topraktan besleniyoruz, avunuyoruz ve yetişiyoruz. Birlikte özen göstermezsek aynı Toprak sorunlar yaratıyor bize. Toprağımıza güvenelim ! Nimetlerinden faydalandığımız Toprağımız hepimizden daha eski ve daha bilgedir. Ve Ulusal özbilincin zaman içerisindeki dayanıklılığı asıl bundan ibarettir. 

Zamanın içimizde olduğunun farkında olarak, Bizim de zamanın içinde olduğumuzu bütün dünyaya gösterelim !   

Sevgi ve endişe ile : 

Ahmet Doğan

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА НАРОДНА ПАРТИЯ СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО

Във връзка с оповестената от Комисията по досиетата проверка на регистрираните кандидати за народни представители за 44-то Народно събрание, заявяваме, че от НАРОДНА ПАРТИЯ СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО няма кандидати с установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА.
НАРОДНА ПАРТИЯ СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО винаги е отстоявала ясна и последователна позиция по отношение на агентите на ДС, която е записана и в Устава на НПСД.  Нашата партия влезе в Обединение ДОСТ с категоричното изискване  декомунизацията и лустрацията да станат основен стълб на политическата платформа на коалицията. Затова призоваваме всички партии, абсолютно без изключение, да извадят от листите си кандидат-депутатите оповестени от Комисията.
Изборът и решенията им ще бъдат показателни за техния политически морал пред българските граждани.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ
НА НАРОДНА ПАРТИЯ СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО

Среща на заместник-министър Бойко Мирчев с посланика на Република Турция Сюлейман Гьокче

На 7 март 2017 г. в Министерството на външните работи бе проведена среща на заместник-министъра на външните работи на Република България г-н Бойко Мирчев с посланика на Република Турция в България г-н Сюлейман Гьокче. Срещата се състоя по покана на българската страна. На нея заместник-министър Мирчев е поставил остро въпроса за нарушения, свързани с условията за провеждане на българските парламентарни избори на територията на Република Турция, които противоречат както на българското законодателство, така и на турските изисквания.
 
Турската страна е дала разрешение за разкриване на секционни избирателни комисии за парламентарните избори на 26 март 2017 г., в което категорично се забранява провеждането на политическа пропаганда на територията на Република Турция. Като страна член на Европейския съюз, който е основан на правила, България стриктно спазва условията. Изказванията на министъра на труда и социалната сигурност на Република Турция г-н Мехмет Мюеззиноглу, направени в Истанбул пред изселници от България на 3 и 6 март 2017 г., нарушават това изискване и пораждат редица въпроси. Обещанията за материални стимули при гласуване и откритите призиви за подкрепа на една определена политическа партия разглеждаме като директна намеса във вътрешните работи на България и считаме за напълно неприемливи.
 
Заместник министър Мирчев е апелирал към посланик Гьокче да доведе до знанието на своето правителство позицията на българската страна и е призовал да не бъдат допускани подобни нарушения. Това би позволило двете страни да се концентрират върху важни за двустранните отношения теми.

http://www.mfa.bg/bg/events/6/1/5347/index.html

BGF Genel Sekreterliği'nin Açıklaması

BGF Genel Sekreterliği'nin Açıklaması:
"DOST bölünme değil, yeniden birleşme hareketidir. 26 Mart 2017 tarihinde seçimlere 13 numarayla DOST Birliği çatısı altında giren ve “Daha özgür, daha güçlü bir ülkede daha mutlu yaşamak mümkün” sloganıyla yola çıkan bu yeni oluşumun kurucuları arasında çift vatandaş olan kişilerde bulunmaktadır.Bu çift vatandaşların arasında hem Ak Parti’ye hem Cumhuriyet Halk Partisi’ne ve hem de Milliyetçi Hareket Partisi’ne aktif üye olan ve gönül veren kişilerde bulunmaktadır."
Değerli Basın Mensupları,
Cumhuriyet Halk Partisi Genel Başkanı Sayın Kemal Kılıçdaroğlu’nun partisinin dünkü grup toplantısında Bulgaristan Türklerine yönelik kullandığı ifadeler camiamızda büyük bir hayal kırıklığı yaratmıştır. Kılıçdaroğlu’nun açıklamaları maddi bilgi hataları içerdiği gibi, şekil açısından da eksiklikleri barındırmaktadır.
Öncelikle belirtmek gerekir ki Türkiye’de yaşayan Bulgar vatandaşı yoktur, Bulgaristan vatandaşı vardır.Bunların büyük bir çoğunluğu aynı zamanda çifte vatandaş durumundadır. Bu kişiler 1989 yılında Bulgarlaştırma sürecinin bir sonucu olarak anavatan Türkiye’ye zorla göç ettirilmişlerdir. İkinci olarak, Sayın Kılıçdaroğlu’nun vurgu yaptığı Erdinç İsmail Hayrullah sadece Bulgaristan vatandaşı olup, çifte vatandaş değildir. Öyle ki Bulgaristan’da hem Bulgaristan hem Türkiye vatandaşı olan biri parlamentoda milletvekilliği yapamaz. Bu noktada Sayın Genel Başkanın yanlış bilgilendirildiği ve meseleye vakıf olmadığı görülmektedir.
Ayrıca DOST partisinin Türkiye’de teveccüh bulması doğaldır. Türk bayrağını indirmeye çalışan, camilerimize saldıran aşırı milliyetçi ATAKA partisinin eski vekillerini listelerinden aday gösteren ve anavatan Türkiye’yi ötekileştiren Hak ve Özgürlükler Hareketi, artık Bulgaristan Türklerinin temsilcisi olamaz.
DOST bölünme değil, yeniden birleşme hareketidir. 26 Mart 2017 tarihinde seçimlere 13 numarayla DOST Birliği çatısı altında giren ve “Daha özgür, daha güçlü bir ülkede daha mutlu yaşamak mümkün” sloganıyla yola çıkan bu yeni oluşumun kurucuları arasında çift vatandaş olan kişilerde bulunmaktadır.
Bu çift vatandaşların arasında hem Ak Parti’ye hem Cumhuriyet Halk Partisi’ne ve hem de Milliyetçi Hareket Partisi’ne aktif üye olan ve gönül veren kişilerde bulunmaktadır.
Dolayısıyla Bulgaristan’da ezilen ve horlanan kesimlerin umudu olan bu hareketi Türkiye’den bir Parti’nin kurdurduğunu iddia etmek bilgi eksikliği olduğu gibi bu harekete büyük destek veren CHP üyesi kuruculara da haksızlıktır.
26 Mart 2017 tarihinde yapılacak olan seçimlere 13 numarayla DOST Birliği çatısı altında girecek olan bu yeni hareket, Bulgaristan’da varlığını sürdürme mücadelesi veren ezilmiş kesimler ile Türk ve Müslüman azınlığın yeni umudu olarak “bölmek için değil birleştirmek için” tarihsel akışın getirdiği mecburiyetin bir sonucu olarak ortaya çıkmıştır.

Son olarak soydaş meselelerinin iç politika malzemesi yapıldığı görülmektedir ki, bu oldukça üzücü bir noktadır. Türk milletinin bekasını ilgilendiren konuların milli bir hassasiyetle ele alınması gerektiğini düşünmekteyiz.
Daha önce de çeşitli siyasilerin açıklamalarına karşı düzeltme ve doğru bilgilendirme amacıyla yayınladığımız basın bildirileri gibi bu açıklamamızın da objektif bakış açımızın bir gereği olarak yayınlandığı kamuoyuna ve soydaşlarımıza önemle duyurulur.

Balkan Türkleri Göçmen ve Mülteci Dernekleri Federasyonu
Genel Sekreterliği
08.03.2017 - BURSA

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА НАРОДНА ПАРТИЯ „СВОБОДА И ДОСТОЙНСТВО“

Членовете на Изпълнителния политически съвет на Народна партия „Свобода и достойнство“ изразяваме своя категоричен протест срещу назначаване на господин Валентин Николов за изпълнителен директор на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД.
Нашата партия винаги е водила последователна политика в защита на правата и свободите на българските граждани, независимо от тяхната етническа, религиозна и културна принадлежност. По време на т.нар. Възродителен процес на хиляди български граждани с турски имена им беше отнето изконното човешко право на идентичност. С насилствената смяна на имената, хората в структурите на комунистическата власт поругаха честта и достойнството на етническите турци и мюсюлманите в България.
За нашите членове и симпатизанти назначаването на Валентин Николов, който е получил държавно отличие за участието си във Възродителния процес, е недопустимо, безпринципно и неморално.
Изразяваме нашата убеденост, че гласът на разума и съвестта ще бъде чут в името на демокрацията и справедливостта.
                                                                                        ДОЦ. Д-Р ОРХАН ИСМАИЛОВ - ЛИДЕР НА НПСД
                                                                                        ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА НПСД

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТА
НА Р БЪЛГАРИЯ
ДО
ПРОФ. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА Р БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ ЛЮТВИ МЕСТАН, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ДОСТ; ОРХАН ИСМАИЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСД
(Съпредседатели на Обединение ДОСТ)
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Министър-председател,
      Изразяваме дълбокото си възмущение от скандалното назначаване на Валентин Николов за изпълнителен директор на държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД, чийто принципал е МРРБ.
Вие, уважаеми г-н Президент, уверявахте гражданите на Р България в своята безусловна принципност в името на прозрачността и добросъвестното служене на народа и държавата – европейска България, член на НАТО.
Назначаването на Валентин Николов е в нарушение на тези принципи. Същият, видно от огласените в българските медии документи, е бил не просто активен участник в т.нар. Възродителен процес, но за особени заслуги по време на насилствената смяна на имената на турците и мюсюлманите в България е получил правителствена награда.
Вие би трябвало да знаете това, г-н Президент? Вие не може да нямате достъп до тази информация от злополучната част на най-компрометираната комунистическа „кървава вендета“ с мирни граждани на Народна република България.
Уважаеми държавни мъже,
в България живеят граждани, етнически, религиозно и културно различни. В България живеят граждани с рани в душите и сърцата си; с достойнство, върху което се е стоварило кърваво посегателство върху съкровеността - обезличаване, взлом в идентитета, чиято граждански легитимна емблема е името.
Сега Вие избрахте за високоотговорна държавна служба В. Николов, удостоен с правителствена награда за участие във Възродителния процес, за зла участ.
Г-н Президент,
това е поругаване на човешкото достойнство и сатанинство спрямо гражданската съвест на стотици хиляди български граждани с наранена и „окървавена“ родова памет. За Вас при това гласуваха близо 300 хиляди от тях, за които политическия патронаж пое ДПС. Цинична сделка ли е Валентин Николов, или циници петнят аурата Ви на държавен глава? „Знак по пътя“ на България занапред ли е Валентин Николов, или нов възродителен скеч на демократичната ни сцена. Във време на исторически ремарки с петна от кръв ли ще живеем ние, етнически, религиозно и културно различните, или се налага да бъдем държавнически назидавани, за да приемем ново „време разделно“ от обединителя на нацията. Да не би тя да не може и не трябва да е модерна гражданска, единна и неделима?! . . .
Получаваме стотици сигнали от граждани с въпросите какви са били заслугите на Валентин Николов в североизточна България и с какви свои конкретни действия срещу пострадалите от Възродителния процес е заслужил правителствената награда.
Уважаеми г-н Президент,
настояваме да отговорите публично на тези въпроси. Настояваме също така незабавно да освободите Валентин Николов от заеманата длъжност, защото оставането му на тази висока държавна служба е гавра с паметта на жертвите на Възродителния процес, както и с болката на стотиците хиляди пострадали.
Ако този наш призив не бъде чут, ние като Обединение ДОСТ си запазваме правото да поемем политическата отговорност за протестите на българските граждани.
София, 18.02.2017 г.

DOST Birliği Koalkisyonu YSK kaydı


DOST Siyasi Partisi Görüşü

DOST Siyasi Partisi Görüşü
Yargıtay tarafından Sorumluluk Özgürlük ve Hoşgörü İçin Demokratlar Partisinin (DOST) tescil kararı, aylar önce gerçek eşitliğe ve gerçek demokrasiye susamış binlerce Bulgaristan yurttaşının yüreğinde oluşan bir olgunun resmi olarak tanınmasıdır.
Demokratik, sorumluluk sahibi, özgür ve hoşgörü dolu Bulgaristan için davamıza inanan yeni partinin ilk yandaşlarına can-ı gönülden teşekkür ederim.
Düşünce olarak bizimle olan ama bugüne değin kendilerine saldırgan bir biçimde DOST partisinin tescil alamayacağı fikrinin aşılanması istenen herkese samimi çağrıda bulunuyorum, demokrasi, gerici güçlerden ve onların büyülerinden çok daha güçlüdür ve bu yüzden iradenizi özgür kılmanızı, enerjinizi serbestlemenizi bekliyorum ki yeni ve güçlü bir seçeneğin birlik parçası olalım.
Yargıtay’ın kararı DOST için iyi haber olmaktan ziyade Bulgaristan için iki nedenden dolayı iyi haberdir.
Birincisi siyaset üstüdür. Yargıtay kendi anayasal ve yasal sorumluluk duygusu yüceliğindedir ve aldığı bu kararla Sofya Kent Mahkemesi yargıcının reddetmesi sonucu, binlerce DOST üye ve yandaşının hukukun üstünlüğüne ilişkin yitirdiği güveni onardı. Yargıtay’ın bu kararı kayıtsız şartsız Bulgaristan’ın kendi vatandaşlarının siyasi örgütlenme özgürlüğü anayasal hakkını güvence altına alan bir hukuk devleti olduğuna bir işarettir.
İkincisi siyasi derinliğe sahiptir. DOST’un kurulması Bulgaristan’ın dürüst ve tutarlı bir Avrupa-Atlantik devleti olarak gelişmesi için yeni, güçlü bir demokratik kaynaktır. Bu DOST için önceliklerin önceliğidir çünkü uygar siyasetin bütün değerlerini içerir ki bunlardan başta etnik ve dini ayrımcılığın olmadığı gerçek eşitlilik gelir. Bizler gelecekte de cesaretle tam ve etkin bir eşitlik elde etmek için mücadelemize devam edeceğiz ancak bunlar bütünleşme mekanizmaları yoluyla olacaktır. Bu süreç Bulgar yurttaş ulusunun birliğine dayalı anayasal ilkesi çerçevesinde yaşama geçirilmelidir, bu da DOST Partisini gerçek bir ulusal liberal parti yapmaktadır. Dışlayan yerine içeren yeni, çağdaş yurttaş yurtseverliği anlayışımız, ciddi zorluk teşkil eden ve dünya demokrasisinin karşı karşıya kaldığı acımasız terör bağlamında daha anlamlı hal almaktadır. Terör tırmanışını önleyecek etkin koruma olarak ulusal güvenlik sisteminin güçlendirilmesinin yanı sıra DOST çevre çizgisine sahip partiler özellikle önemli bir kaynaktır çünkü her şeyden önce bizler nefret
söylemiyle bölünmeden ziyade hoşgörüyle bütünleşmeye güven duyuyoruz.
Sorumluluk Özgürlük ve Hoşgörü İçin Demokratlar Bulgar toplumunda tüm NATO karşıtı, Avrupa karşıtı, aşırı sağcı ve oligarşik güçlere karşı bir seçenektir. Demokratik değişikliklerin başlamasından 26 yıl geçmesine rağmen, bu gerici güçler Bulgar demokrasisi için gerçek bir tehdit oluşturmaktadır. Birleştirilmiş önlemler gerekmektedir ve tam da burayı yerimiz olarak belirliyor ve de siyasi amaçlarımız bu yönde olacaktır.
Yolun başında olduğumuzu biliyoruz. Doğru yol olduğu için de başaracağız.
Lütvi Mestan
DOST Partisi Genel Başkanı

От ПП ДОСТ внесоха ЖАЛБА до ВКС във връзка със скандалното Решение на СГС

ЧРЕЗ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Търговско отделение, VI-3 състав
(ПП и ЮЛНЦ)
по ф.д. 346/2016 г.
ДО
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЖАЛБА против Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав
ОТ
Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, сграда № 30, в процес на учредяване, представялвана от Лютви Ахмед Местан, в качеството му на Председател, заедно с поверениците адв. Димитър Добрев Добрев, САК и адв. Менко Петров Менков, САК
със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София 1680, бул. „България” № 58, бл. С, ет. 1, офис 1, тел.: 02/9582644, 02/9582645, факс: 02/9582656, чрез адвокатско дружество „Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници“
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С настоящата, на основание чл. 18, ал. 1 ЗПП и в законовия срок, обжалваме пред Вас, Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав, с което се отказва вписване в регистъра на политическите партии към СГС на новоучредената политическа партия с наименование „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ПП ДОСТ). Считаме решението за нищожно, евентуално за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано.
Аргументите ни в подкрепа на горното са следните:
А. Решението е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав.
1. Обжалваното решение бе постановено от пристрастен и предубеден съдия-докладчик по делото, която не спази „както субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда“, с което наруши чл. 6 от КЗПЧОС, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 4, чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, развити и залегнали в практиката на ЕСПЧ и ВКС.
2. Според практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът субективно безпристрастен, е нужно нито един от членовете на състава му да не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост, заинтересованост или пристрастност (Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. United Kingdom”, § 30). Според ЕСПЧ субективната безпристрастност се предполага до доказване на противното (Решение от 23.06.1981 г. по делото „Le Compte, Van Leuven and De Meyere v. Belgium” , § 58; Решение от 01.10.1982 г. по делото „Piersack v. Belgium”, § 30; Решение от 28.06.1984 г. по делото „Campbell and Fell v. the United Kingdom”, § 84; „Решение от 26.02.1993 г. по делото Padovani v. Italy”, § 26; Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. the United Kingdom”, § 30; Решение от 09.05.2000 г. по делото „Sander v. the United Kingdom”, § 25 и т.н.). Поради това, а и поради обективните трудности по установяване на психическото отношение на членовете на съдебния състав, твърде рядко може да се установи липсата на субективна безпристрастност на съда.
3. Независимо от горното, смятаме, че в първоинстанционното съдебно (охранително) производство бяха налице достатъчно факти, които обосновават липсата на субективна безпристрастност у съдията-докладчик по разглеждане на заявлението ни:
4. В Разпореждане от 05.05.2016 г. съдията-докладчик изложи мотиви, че „всички документи, създадени според изискванията на чл. 10, чл. 11 (СПП) и др.“ следва да са представени в оригинал, без да посочи конкретни правни основания. Същевременно в мотивите си съдията ни указа представянето на оригиналите само на декларациите по чл. 11 от ЗПП. Проявеното разминаване между мотиви и диспозитив, четем като създаване на възможност за издаване на последващо разпореждане(ия) за представяне и на други оригинали. За да избегнем излишно забавяне на процеса чрез издаване на такива последващи разпореждания от съдията-докладчик, ние представихме не само изрично поисканите ни декларации по чл. 11 от ЗПП, а и всички документи, първоначално представени в препис;
5. В последващото Разпореждане от 19.05.2016 г. по делото, без каквито и да било мотиви, съдията-докладчик достигна до извод, че са налице неясноти в Устава на ПП ДОСТ. С диспозитива на това си разпореждане съдията ни указа да обясняваме понятия и изрази с ясно и недвусмислено смислово значение като „установяване“, „чувство“, „национално достойнство“, „пазарни отношения“ и др. Също така съдията излезе извън границите на прегледа за законосъобразност и навлезе в полето на политическата целесъобразност, като ни указа да сочим реформаторски сили, предложения за промени в Конституцията и гаранции за независимост на българските медии.
6. Поредното, трето Разпореждане на съдията-докладчик по делото - от 01.06.2016 г., съдържа един-единствен мотив за постановяването му - че „установяване“ не означава „утвърждаване“. Този мотив е в противоречие с утвърденото тълкуване на българския език, съдържащо се на страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015, изрично посочен от нас в Молбата ни по фирменото дело още от 25.05.2106 г. като извор, от който сме черпили информация при поясненията си. Същевременно с изложените в пет пункта (точки) от диспозитива указания с третото разпореждане от нас се поиска да подменим стилистиката на устава на ПП ДОСТ, както и да конкретизираме принципни положения и да даваме примери на формулирани в устава цели. С указанията от това трето разпореждане съдията-докладчик навлезе още по-дълбоко в полето на политическата целесъобразност, като на практика изиска от нас да развиваме политическа платформа за търсене на съмишленици и коалиционни партньори, за конкретни законодателни промени, в това число промени в Конституцията, и за други политически конкретики.
7. С оглед характера на охранителното производство по регистрацията на новата ни политическа партия, смятаме, че действията на съдията-докладчик по администриране на производството излязоха извън рамките на прегледа за законосъобразност и всъщност дори възпрепятстваха нормалното и своевременно извършване на този преглед в законоустановените кратки срокове. Вместо в рамките на законоустановения месечен срок, съдебното заседание по делото бе насрочено едва два месеца след подаване на заявлението ни.
8. Предвид гореизложеното, а и с оглед огромния обществен интерес към новосъздадената политическа партия ПП ДОСТ и към фирменото дело за нейната регистрация и за да бъдат избегнати всякакви основателни съмнения у нас и в обществото за безпристрастността на съда при водене и решаване на охранителното производство, както и за гарантирането на справедлив процес от безпристрастен съд, на основание чл. 6 от КЗПЧОС, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 540 ГПК, вр. чл. 4 и чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, направихме отвод на съдията-докладчик по делото.
9. Молбата ни за отвод не бе уважена с аргументи, изложени в Определение от 08.06.2016 г. Прави впечатление, че съдията-докладчик аргументира отказа си да се отведе, с разяснения, че действията й са насочени единствено и само към установяване и изясняване на действителната воля на молителя (чрез отстраняване на установени от нея неясноти в приложенията към заявлението ни). Съдията-докладчик въобще не обсъди и не аргументира защо, след като единствено търси изясняване на волята на учредителите, изиска и изменение на учредителния акт на партията – нейния устав, промените в чието съдържание са единствено от компетенциите на учредителите на партията.
10. Очевидна липса на субективната безпристрастност по делото бе „скриването” от заявителя на „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”. За такова писмо научаваме едва от крайния съдебен акт на съдията-докладчик. Решаващият съдия не само го споменава, но при съпоставяне на мотивите на решението с изложеното в писмото се установява, че съдията е била силно повлияна от въпросното писмо. При преглед на делото установяваме, че писмото е постъпило по делото след първото разпореждане на съдията-докладчик от 05.05.2016 г., т.е. съдията-докладчик е могла и е следвало да ни уведоми за това писмо и да ни даде възможност да вземем отношение по него, след като очевидно възнамерява тя самата да го обсъжда при постановяване на съдебния си акт. Писмото дори не бе докладвано и в откритото по делото заседание. С това си поведение съдията-докладчик наруши грубо принципа на „равенство на оръжията”, трайно установен в практиката на ЕСПЧ, както и принципа на състезателното начало и принципа на равнопоставеност, характерни за всички граждански производства, включително настоящото охранително. Отделен въпрос е, че напълно недопустимо и неоснователно е допускането и обсъждането по делото на становище от неучастващи в производството лица, при това с неустановена идентификация и авторство.
11. Съгласно практиката на ЕСПЧ, съдът следва да е освен субективно, а и обективно безпристрастен, за което е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на състава на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на член от съдебния състав. Т.е. не е достатъчно съдът да е безпристрастен – той трябва и да изглежда безпристрастен (Решение от 26.02.1993 г. по делото „Padovani v. Italy”, § 27; решение от 20.05.1998 г. по делото „Gautrin and others v. France”, § 58). Мълчанието на съда относно обсъденото по-горе писмо и относно аргументите в него, както във фазата на подготовката на съдебното заседание, така и по време на самото съдебно заседание, безспорно води до липса на критерия за обективна безпристрастност за съдията-докладчик, който единствен формира съдебен състав по делото.
Б. Решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
12. За да постанови тук обжалваното си Решение, решаващият състав на СГС незаконосъобразно е приел, че регистрацията на ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ПП ДОСТ) е в нарушение на чл. 6 от ЗЗП и чл. 11 от Конституцията на РБългария с мотиви, обсъдени тук по-долу. Считаме, че така постановено решение, от една страна, е неправилно и необосновано с оглед изразените в него мотиви, а от друга страна, е постановено в нарушение на чл. 6, чл. 11, чл. 39, чл. 44 от Конституцията на Р.България, във връзка с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС (Конвенцията) , както и с чл. 10, чл. 11, чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права в ЕС (Хартата на ЕС), в нарушение на Закона за закрила от дискриминация и в нарушение на чл. 15 ЗЗП и свързаните с него други разпоредби на закона.
13. Първият мотив на първоинстанционния съд да откаже регистрацията на политическата партия, който оспорваме изцяло като незаконосъобразен, е установено според съдията-докладчик нарушение на чл. 6 ЗЗП, тъй като абревиатурата на наименованието на партията – ДОСТ била чужда, турска дума и използването й съставлявало забранена от цитираната законова норма публична проява на чужд език в политическия живот на партията.
14. Думата „ДОСТ” се съдържа в „Българския тълковен речник”, съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика - Л. Андрейчин, Л.Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв. Тодоров. За да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост” - „[пер.-тур] остар. Приятел”, е необходимо да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително – на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост” се съдържа. В предговора на четвъртото издание на „Българския тълковен речник”, съставен от цитирания авторски колектив, Наука и изкуство, София, 2015 г., изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника – бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество”. Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън .... и настанили се трайно в него”, като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително”. С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост” в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език. С оглед разясненията в уводните бележки към предходното издание на „Българския тълковен речник”, съставен от същия авторски колектив, БАН, София, 1993 г. отбелязването „остар.(остаряло)” (използвано за „дост”) се използва за „думи, които са се употребявали в недалечно минало, а днес се чувстват остарели”, като това отбелязване е различно от „старин (старинно)”, което се използва за думи, които са употребявани като обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта. Съгласно следващи разяснения в същите уводни бележки отбелязването „[пер.-тур]” (използвано за „дост”) означава, че думата „дост” е персийска дума, проникнала в българския език през турския език. Присъствието на думата „дост” и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ”, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“.
15. Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост” е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб“, „атака“, „баста“ (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика“, „демокрация“, „министър“ и още десетки и десетки хиляди думи.
16. С отказа на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ по обсъдения мотив – използване на чужда дума в българския език за абревиатура, първоинстанционният съд извърши неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация както на новоучредена политическа партия, така и на нейните членове-учредители. Това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона (чл. 6 от Конституцията, чл. 20 от Хартата на ЕС) и равенство във възможностите за участие в обществения живот – защитени цели по чл. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДис) За съпоставка, съкратеното наименование на управляващата в РБългария политическа партия, с което същата се афишира в обществото и което също се скандира по митинги и други публични прояви – ГЕРБ, също е чужда дума, която в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Чужди думи са и „БАСТА“ и „АТАКА”, използвани за наименованието на регистрирани в България политически партии, така също и думата „демокрация” – съдържаща се със свои производни в наименованието на множество партии. Да се откаже право на членовете на ПП ДОСТ на гореобсъденото основание, означава противоконституционно да се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език, а такова право да се откаже на членовете на ПП ДОСТ. По този начин ПП ДОСТ и неговите учредители са дискриминирани по произход, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и на чл. 21 от Хартата на ЕС, на абревиатурата (наименованието) на партията спрямо други политически партии с имена, които съдържат думи с произход от чужд език, или чиято абревиатура съставлява такава дума.
17. На следващо място, дори да се вземе предвид произходът на думата и по-специално езикът, през който думата е навлязла в българския език – турският език, то не смятаме, че използването на тази дума като съкратено обозначаване на наименованието на политическата партия би съставлявало нарушение на чл. 6 от ЗЗП. Действително Законът за политическите партии изисква публичните прояви на партиите да се провеждат на български език. Това изискване е неразривно свързано с основната цел на политическите партии, закрепена в чл. 11, ал. 3 КБР и в чл. 2, ал. 2 ЗПП, да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. С оглед разпоредбата на чл. 3 от Конституцията, обосновано е законовото изискване публичните прояви на политическите партии, чрез които се изразява политическа воля, да бъдат на официалния в България български език.
18. Въпросът, който е съществен и който въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, е дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата „ДОСТ”, която на всичкото отгоре означава „приятел”. Отговорът на този въпрос е единствено отрицателен.
19. Отново за сравнение, за разлика от думата „дост”, политическа воля може да се открие в думата „атака”, използвана за наименование на друга политическа партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот на България, което също се скандира по митинги и други публични прояви. И в тази връзка отказът на първоинстанционния съд е дискриминационен по отношение на ПП ДОСТ и нейните членове.
20. Второто основание първоинстанционният съд да откаже регистрацията на политическата партия, което също оспорваме като незаконосъобразно, е противоречие с чл. 11 от Конституцията, обосновано с възприемането от съда на ПП ДОСТ като етническа партия.
21. За да обоснове етническия характер на партията, на първо място, съдът изтъква, че преобладаващият брой учредители били с турски имена. Без да акцентираме, само споменаваме, че е по принцип проблематична правата връзка между име и етническа принадлежност. Този мотив, заимстван от съда от т.нар. „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”, е, от една страна, неверен, от друга, е силно дискриминационен. Очевидно решението на съда в тази си част кореспондира с тезите, застъпени в цитираното гражданско писмо, че 99% от учредителите идват от райони, в които преобладава турскоезично и мюсюлманско населени и че сред учредителите имало „за цвят по някой и друг, който е различен от етнически турчин”. При преглед на представения по делото Списък на членовете-учредители на ПП ДОСТ се установява, че измежду всички 1084 учредители, явили се за участие на Учредителната конференция на партията и подали декларации по чл. 11 ЗПП, 247 учредители носят български имена, тоест почти една четвърт (1/4) от всички учредители. Също така от Списъка на членовете-учредители се установява, че за Учредителното събрание са се явили граждани с избирателни права от всички 28 области на България, както и такива, временно пребиваващи в чужбина, като единствено от Варна, Добрич и Шумен няма учредители с български имена. Нормално е от райони с преимуществено турско етническо население, какъвто е област Кърджали, учредителите с турски имена да са преимуществен брой, но дори и от този район учредителите с български имена са 26, което е почти 10% от всички учредители от района. Не така стоят обаче нещата за други райони. Например - за Пловдив-град 71 от всички 99 учредители са с български имена, за София-град 54 от всички 64 учредители са с български имена, за София област всички 13 учредители за с български имена. Следва да се има предвид и че двама (2) от членовете на изпълнителния съвет на партията, единият от които и Заместник-председател, са етнически българи. В обобщение и което считаме за съществено, учредители на ПП ДОСТ, видно от представените писмени документи, са граждани с избирателни права по българското законодателство от цяла България и от различни етнически групи.
22. Отказът на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ и по обсъдения втори мотив – определяне на партията като създадена на етническа основа, заради преимуществено присъствие на учредители с турски имена, също съставлява неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация на новоучредена политическа партия и на нейните членове-учредители. ПП ДОСТ е приета за турско-етническа партия и е отказано на членовете й да се сдружат в една партия, тъй като съществена част от учредителите имали турски имена. По този начин ПП ДОСТ и нейните учредители са дискриминирани по етническа принадлежност, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и чл. 21 от Хартата на ЕС, на мнозинството членове спрямо други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии „Атака“, „Национален фронт за спасение на България“. Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос.
23. Съдът с решението си в частта с турските имена поставя един много сериозен правен и ценностен въпрос - нима гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят „турски”, „цигански” или други етнически имена и които желаят да изразяват политическа воля чрез участие в политически партии, следва да сменят своите имена с български, за да могат да упражнят това си право. Според нас отрицателният отговор на този въпрос е категорично поставен със стартиране изграждането и утвърждаването на България като демократична и правова държава и приемането на новата Конституция на РБългария, в чл. 6 от която равенството на хората е прогласено за основно начало и е конституционно забранена всякаква дискриминация основаваща се наред с друго на етническа принадлежност.
24. На следващо място, първоинстанционният съд, макар и доста неясно, обосновава етническия характер на ПП ДОСТ с установени според съдията неправилни и неясни формулировки в целите на ПП ДОСТ, заложени в устава на партията.
25. По отношение на използване от учредителите на ПП ДОСТ на думата „установявам” вместо думата „утвърждавам” във формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство”, поддържаме аргументите си от първата инстанция за правилност на използвания израз, включително през призмата на свободата на словото, закрепена в чл. 39 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Съгласно утвърденото тълкуване на думата „установявам“ в българския език, нейното първо лексикално значение се представя от синонимен ред думи, в които на втора позиция е думата „утвърждавам“. Изложеното е видно от страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015. „Установяване“ е отглаголно съществително, с което се изразява процесност.
26. Както сме уточнили пред първата инстанция и поддържаме пред настоящата, под „установяване на чувството за национално достойнство”, с оглед семантиката и значението на използваните думи и изрази, синтезирано, разбираме „установяване”, в смисъла на утвърждаване, на чувство за „национално достойнство”, т.е. на самоусещането, самооценката и самоуважението на всички български граждани от принадлежността им към единна и неделима българска нация, като исторически формирала се на територията на Република България устойчива общност от хора. (вж. Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015; Речник на българския език, Институт за български език, http://ibl.bas.bg/ и др.)
27. Не случайно при формулиране на целта по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава думата „установяване“ не е използвана самостоятелно а в словосъчетанието „безусловно установяване“, т.е. установяването като процес, който протича, е факт, но целта е този процес да се превърне в безусловен. В тази връзка, за напълно неуместно намираме даването от съда на пример със синоптична прогноза, когато става дума за политически цели, т.е. за цели, свързани с управлението, с ръководенето на живота на дадена страна. Напълно погрешно е разбирането на съда, че се установява нещо, което не го е имало. Напротив, даден модел на управление, дадена ценност, която е съществена за общественото управление, може да съществуват, да са познати, но да не са установени, т.е. да не са утвърдени.
28. Свободата на сдружаване, включително в политически партии, прокламирана в чл. 12 от Конституцията, в чл. 11 от Конвенцията и в чл. 12 от Хартата на ЕС, са в тясна връзка със свободата на словото и изразяване на мнение, при което преценката на съда при регистрация на политическа партия не следва да бъде абстрактна. Формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство” ясно сочи на необходимост от работа в положителна посока върху чувството за национално и гражданско достойнство и по никакъв начин нито попада в ограниченията на чл. 11, ал. 4 КРБ, нито попада в забраните по чл. 44, ал. 2 КБР. Тук е особено важно да се подчертае, че съдът акцентира преднамерено само на чувството за „национално“ достойнство, а то е първа компонента от две еднородни определения („национално и гражданско“) на определяемото „достойнство“ . Еднородните части са равнопоставени и са в кумулативна връзка. Те се отнасят по равно и заедно към определяемото. Т.е. целта е едновременно установяване на „национално и гражданско“ достойнство. Така, ако приемем, че националното достойнство като процес на установяване протича, то има граждани, които поради една или друга причина се чувстват с накърнено гражданско достойнство. Ето защо установяването на чувството за национално и гражданско достойнство е необходима и легитимна цел.
29. Във връзка с преждеказаното, извършената от първоинстанционния съд проверка на правилността на използваната дума „установен” съставлява недопустима проверка по целесъобразност и като такава излиза извън обхвата на проверката за законосъобразност, за която е компетентен съдът. Дори да е налице нюанс в значенията между двете думи („установявам“ и „утвърждавам“), чиято смислова близост е неоспорима, въпрос на воля на учредителите е да изберат един или друг нюанс в общото смислово значение на двете думи и това няма отношение към законосъобразността на поставената цел.
30. На следващо място, противно на изразеното в мотивите на съдебното решение, че не сме били посочили как ще гарантираме независимостта на българските медии, още с молбата си от 25.05.2016 г. сме конкретизирали, че тази цел ще бъде постигната чрез посочените в устава механизми, като сме конкретизирали, че това ще стане „предимно чрез участие в законодателната и изпълнителната власт на национално ниво”. Нещо повече, в цитираната молба за по-голяма пълнота с оглед преодоляване породената у съда неяснота като политическа конкретика изрично сме заявили готовност за продуциране на свои и подкрепяне на чужди законодателни инициативи за осветяване на крайни собственици на медиите с оглед предотвратяване на конфликт на интереси, политическа защита на журналисти при евентуални репресивни действия. Тези наши уточнения и разяснения, направени още с молбата ни по първото разпореждане на съда за неясноти в устава, обаче остават необсъдени от първоинстанционния съд. Второто разпореждане на съда по неясноти в устава, от 01.06.2016 г., обаче показа ясно подхода на съда – изискват се уточнения, при това в свободен текст, за да се преодолеят породени у съда неясноти, след което се указва да се извършват конкретни промени в учредителния акт на политическата партия. По същия начин съдът подходи и с оглед направеното от нас разяснение относно формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 9 от Устава цел, в частта за „установяване на реални пазарни отношения”, където съдът дори отиде още по-далеч, като изиска да подменим заложената от учредителите на ПП ДОСТ уставна цел, като я ограничим само до изложен от нас политически аспект на тази цел, без да се отчита подробно изложеният неин смислов аспект.
31. Поисканите от съда промени в устава на ПП ДОСТ смятаме, че съставляват недопустима подмяна на волята на учредителите и нарушаване на тяхното суверенно право на свободно изразяване. Уставът на ПП ДОСТ не е приет от нейния законен представител – Председателя на партията, действащ от името на учредителите, а от самите учредители, действащи като пръв върховен партиен орган. В тази връзка, напълно неправилен като противоречащ на материалния закон е мотивът на съда, че Председателят представлява учредителите. Председателят представлява учредената от учредителите правосубектна организация, като неин законен представител. Учредителите обаче са отделен орган на тази организация – те са нейният пръв върховен орган. В тази връзка само и единствено те са компетентни както да приемат устава, като учредителен акт на партията (чл. 13, ал. 1 ЗПП), така и да правят последващи промени в него до момента, когато партията придобие правосубектност чрез регистрацията си, след който момент измененията на учредителния акт са изключително в правомощията на върховния орган (по аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ) – в настоящия случай Национална конференция, според устава на ПП ДОСТ.
32. Напълно неоснователно първоинстанционният съд приема и оценява в решението си, че искането ни за отвод на съдията-докладчик било решително действие по „отпор” и пречене на съда и като такова било израз на формулираната в чл. 4 , ал. 2, т. 6 от Устава цел – „реализиране на решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за ефективно противодействие на престъпност, корупция, задкулисие и олигархия”. Правото на справедлив процес, какъвто е настоящото охранително производство, в което се включва правото този процес да бъде воден от обективен и безпристрастен съд, е основно право, прогласено в чл. 6 КЗПЧОС. Упражняването на това право, при това аргументирано1 с позоваване на конкретни правни и фактически основания и съдебна практика, няма никакво основание да се счита за противодействие на съда.
33. В резултат на комплексната си неправилна и необоснована преценка на целите на ПП ДОСТ, първоинстанционният съд решава да правораздава „в духа на закона”, като достига до напълно необоснован извод, че ПП ДОСТ има цели, различни от официално декларираните, които било възможно да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът нито сочи каквато и да било такава „реална” цел, нито сочи как се нарушава цитираната конституционна разпоредба.
34. „Правораздавайки“, както сам съдът се изразява „в духа на закона“, съдът напълно необосновано достига до извод, че ПП ДОСТ е етническа партия. В законодателството ни обаче няма дефиниция за етническа партия. Все пак може обосновано да се приеме, че една партия е етническа, ако с оглед условията си за членство ограничава участието на гражданите до такива от определен етнос и/или си поставя цели, които водят до етноцентризъм. Видно от съдържанието на представените по делото Учредителна декларация, Устав, Политическа декларация и останалите учредителни документи, както и видно от изявленията и публичните прояви на политическите лидери, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се учредява като национална, либерално-демократична, антиолигархична, евро-атлантическа партия в РБългария и нито едно действие или послание на нейните лидери не дават основания да се пораждат дори и съмнения за етноцентризъм. В тази връзка, представяме и Ви молим да приемете текста на словото на г-н Лютви Местан до учредителите на Учредителната конференция, както и някои статии в български медии, в които се отразяват политически изявления и прояви на лидери на партията.
35. Същественото, с оглед съответствието на ПП ДОСТ с изискването на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е пълната липса на каквото и да било изискване, респ. пречка за членство в ПП ДОСТ на етническа, расова или верска основа. Факт, който се потвърждава и от първоинстанционния съд. Същевременно формулираните в устава на ПП ДОСТ политически цели са общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права по българското законодателство, към които ПП ДОСТ е напълно отворена за членство. В пълно съответствие с цитираното от първоинстанционния съд Решение № 4 от 04.04.1992 по к.д. № 1/1991 г. на Конституционния съд нито правилата за членство, нито поставените пред партията цели, нито прокламираните ценности и принципи, нито други уставни разпоредби капсулират новоучредената политическа партия нито на етнически, нито на расов или верски принцип. Партията е единствено ограничена от целите, които си поставя като либерално-демократична, евро-атлантическа политическа партия, а това от своя страна е израз на политически плурализъм.
36. Необосновани са и крайните изводи на съда, че бил останал недоказан фактът, че новоучредената партия си е поставила тези цели, които са записани в устава, и че имала яснота как да ги изпълни, както и изводът, че не било ясно дали личната воля за членство се отнася за записани на хартия цели, или за някаква друга цел. При съпоставяне на текста на представената по делото учредителна декларация, публикувана в националния ежедневник в. „Сега”, и текста на устава на ПП ДОСТ се установява, че залегналите в устава цели са същите, които са публикувани в ежедневника. По делото са представени декларациите за членство на всички учредители, в които последните удостоверяват, че са запознати със и приемат тези цели. По делото е представено извлечение от протокола от Учредителната конференция, от което се установява, че целите на ПП ДОСТ са изчетени на учредителите, както и че същите са приети, без да възниква нужда от обсъждане, каквато нужда е възниквала на няколко пъти с други текстове на устава. По делото, без това да е нормативно необходимо, са представени и заявленията за членство на новоприетите членове на ПП ДОСТ, от които е видно, че всеки такъв член удостоверява, че е запознат със и приема целите на партията, съгласно Устава, приет от Учредителната конференция на 10.04.2016 г. Същевременно по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че личната воля на учредителите и членовете на ПП ДОСТ се отнасят до цели, различни от формулираните в Устава.
37. Като е тълкувал „духа на закона”, първоинстанционният съд недопустимо е ограничил свободата на учредителите на ПП ДОСТ на сдружаване в политическа партия, като е приложил непропорционална мярка1 изразяваща се в отказ от регистрация на новоучредената партия.
38. Както е добре известно, политическият плурализъм е издигнат като основно начало в Конституцията на Р.България (чл. 11 КРБ), а свободата на сдружаване на гражданите в политически партии е обявена от основния ни закон за основно гражданско право (чл. 44, вр. чл. 11 КРБ). Същевременно тези основни начало и гражданско право са неразривно свързани със свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение, закрепени в чл. 39 КРБ. Цитираните конституционни разпоредби изцяло кореспондират с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС, а така също и в чл. 11 и мл. 12 от Хартата на ЕС и в тази връзка следва да се отчита и взема предвид практиката на ЕСПЧ и СЕС.
39. Както многократно е имал случаи да се произнесе ЕСПЧ в свои решения, включително срещу България, предвид основната роля, която играят политическите партии за надлежното функциониране на демокрацията, ограниченията на правото на свободно сдружаване, упоменати в ал. 2 на чл. 11 от Конвенцията, що се отнася до политическите партии, следва да се тълкуват стриктно, като единствено убедителни и недвусмислени причини могат да оправдаят ограниченията на свободата на сдружаване на партиите. Според ЕСПЧ в основата на демокрацията е да се разреши на различни политически програми да се предлагат и обсъждат, дори на онези, които поставят под въпрос начина, по който в момента е устроена държавата, стига да не вредят на самата демокрация (вж. Решение от 20.10.2005 г. по делото ОМО Илинден-Пирин срещу България по жалба № 59489/2000 г., § 56, 58, 61 и прецитираната в него практика). ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване съставлява един от основните фундаменти на едно демократично общество и едно от основните условия за неговото развитие и е приложима не само към идеи, които се приемат благосклонно, но също и към такива, които дори обиждат, шокират и смущават, с оглед изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които не би съществувало демократично общество (вж. Решение от 19.01.2065 г. по делото ОМО Илинден и други срещу България по жалба № 59491/2000 г., § 57, 60, 61, 76, 84-87, 105 и прецитираната в него практика) В богатата практика на ЕСПЧ по дела, образувани по повод отказ от регистрации на „македонски” партии и организации в България, европейският съд подчертава, че такива убедителни причини с оглед разпоредбите на българската конституция могат да бъдат призоваването към използване на насилие или към отхвърляне на демократичните принципи.
40. Подобни причини категорично не са настъпвали и не присъстват при учредяването на ПП ДОСТ. Такива причини не се съдържат нито в устава, нито в който и да било друг партиен документ. Действително, съгласно Решение № 1 от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/99 г., уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й, поради което не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата, а е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази партия, като е необходимо да се сравни съдържанието на документите с практическата дейност на самата партия. Обаче нито учредителните документи на ПП ДОСТ, нито поведението на нейните лидери, нито дейността на членовете й в хода на нейното учредяване и понастоящем разкриват наличието на причини, които да обосноват необходимост от ограничаване правото на сдружаване на членовете-учредители на ПП ДОСТ чрез отказ от регистрация на партията.
41. Предвид изложеното по-горе относно прилагането в производството по регистрация на ПП ДОСТ на принципа на неограничимост на правото на сдружаване, залегнал като основен конституционен принцип в чл. 12 КРБ, прегледът по законосъобразност на регистрацията на ПП ДОСТ следва да изключи въвеждането на допълнителни изисквания извън стриктно и изчерпателно уредените в чл. 15, ал. 3, т. 1-т.9 ЗЗП и свързаните с тях други законови разпоредби (в този смисъл Решение № 49 от 08.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1250/2013 г.).
42. Същевременно, като приема че при учредяването на политическата партия не е нарушена буквата на закона, но е накърнен духът на закона, първоинстанционният съд на практика признава, че документите по учредяването на партията са законосъобразни, и понеже не е в състояние да посочи нито едно конкретно законово основание, пристрастно навлиза в полето на собствените си предположения и хипотези.
43. В тази връзка смятаме, че от представените по фирменото дело писмени доказателства се установява, че са налице законовите изисквания за вписване в регистъра на политическите партии към СГС на Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност.
44. От представен Протокол № 01/27.02.2016 г. се установява, че на същата дата е образуван Инициативен комитет за учредяване на ПП ДОСТ, в който са участвали 181 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, с което е преизпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПП. Установява се също така, че Инициативният комитет е приел Учредителна декларация, чиито текст е инкорпориран в протокола, в съответствие на чл. 10, ал. 2 ЗПП. В изпълнение на чл. 10, ал. 3 ЗПП в декларацията са определени основните принципи и политически цели на партията, които не противоречат на законовите изисквания по чл. 2 и чл. 4 от ЗПП. В изпълнение на изискването на чл. 10, ал. 4 ЗПП Учредителната декларация е публикувана на 29.02.2016 г. в бр. 49 (5520) на националния ежедневник „Сега”, екземпляр от който е представен по делото.
45. Освен приемането на учредителната декларация, с решенията си от 27.02.2016 г. Инициативният комитет е утвърдил на основание чл. 11, ал. 1 ЗПП образец на Декларация за индивидуално членство, както и е открил подписка за набиране на членове-учредители. В съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПП в декларациите е предвидено изрично декларирането на личната воля за членство в политическата партия, приемането на нейните основни принципи и цели, както и обстоятелството, че гражданинът не членува в друга политическа партия. От всички 181 граждани, образували Инициативния комитет, в изпълнение на чл. 11, ал. 3 ЗПП, 176 саморъчно са попълнили и са подписали Декларации за индивидуално членство още в деня на утвърждаване на нейния образец. Впоследствие 137 от тези 176 членове на Инициативния комитет са се явили за участие като учредители на Учредителната конференция на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на членовете на ИК на ПП ДОСТ по Протокол № 1/27.02.2016 г. на Инициативния комитет, с отбелязан рег.индекс на Декларацията по чл. 11 ЗПП на всеки член на комитета, подписал такава декларация.
46. От представен по делото Протокол-извлечение от Учредителна конференция (Учредително събрание) на ПП ДОСТ се установява, че същото се е състояло на 10.04.2016 г. в гр. София, т.е. на територията на РБ и в срок по-малък от 3 месеца от датата на приемане на учредителната декларация, с което е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 1 ЗПП.
47. От представените по делото Списък на явилите се за участие на Учредителната конференция учредители и представените с молба от 12.05.2016 г., в оригинал, в два класьора, 1084 бр. Декларации по чл. 11 ЗПП се установява, че на учредителната конференция са присъствали 1116 членове-учредители, от които 1084 учредители са били подписали декларации до провеждането на Учредителното събрание, с което е преизпълнено изискването на чл. 12, ал. 2 ЗПП. Списъкът на членовете-учредители съдържа всички реквизити по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗПП. Декларациите за индивидуално членство са по образеца, утвърден от инициативния комитет, саморъчно попълнени и подписани са, както са и регистрирани с уникален регистрационен индекс и дата на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на явилите за участие на Учредителната конференция членове-учредители с отбелязан рег.индекс на техните Декларации по чл. 11 ЗПП.
48. На Учредителната конференция, състояла се на 10.04.2016 г., е приет Устав на партията, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 14, ал. 1 от т. 1 до т. 12 ЗПП. Текстът на устава бе приет на части и в цялост, с гласовете на повече от 500 учредители, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 1 ЗПП
49. В изпълнение на чл. 13, ал. 1 ЗПП и в съответствие с приетия Устав Учредителната конференция избра ръководните и контролните органи на ПП ДОСТ. За Председател на ПП ДОСТ бе избран г-н Лютви Ахмед Местан. Определена бе числеността на изборните членове на Националния съвет да бъде 56 членове, както и бе избран техният персонален състав. Учредителната конференция избра Изпълнителен съвет в състав от 11 членове, от които Председателят на ПП ДОСТ и още 10 членове измежду избраните вече членове на Националния съвет, както и определи 5 заместник-председатели, както са посочени в Заявлението за регистрация на ПП ДОСТ.
50. На 28.04.2016 г. , в тримесечния срок по чл. 15, ал. 2 ЗПП, е подадено Заявление за регистрация на ПП ДОСТ от представляващия партията неин Председател. Със заявлението са представени нотариално заверен образец от подписа на г-н Лютви Местан, като представляващ ПП ДОСТ по чл. 15, ал. 3, т. 6, представен е Списък по чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП на 10 264 членове на ПП ДОСТ, от които 1084 членове-учредители и 9 180 новоприети членове, съдържащ трите им имена, ЕГН и постоянен адрес, както и е представена нотариално заверена декларация от членовете на Изпълнителния съвет за автентичността на документите по т. 3, т. 4 и т. 7 от чл. 15, ал. 3 ЗПП. Във връзка с приемането на новите 9180 членове на ПП ДОСТ, извън законовите изисквания, са представени протоколни решения на Изпълнителния съвет за утвърждаване на образец на заявление за прием и за приемането на тези 9180 членове, както и са представени в оригинал самите заявления.
51. Представено е и Удостоверение за уникалност на име, издадено от СГС, от което е видно, че заявеното име Демократи за отговорност, свобода и толерантност с абревиатура ДОСТ не повтаря наименованието или абревиатурата на друга партия, с което е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 2 ЗПП.
В. Решението е незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила.
52. В нарушение на правилата на охранителното производство съдът е приел по делото, обсъдил и взел предвид при постановяване на крайния си съдебен акт становище за законосъобразността на регистрацията на ПП ДОСТ, внесено от лица, които не са и нямат право да бъдат участници в процеса. Така цитираното в обжалваното съдебно решение „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия“ е недопустимо вложен като материал по делото. При това въпросното писмо дори не е докладвано в откритото съдебно заседание по делото.
53. В съответствие с принципа на политическия плурализъм и забраната по чл. 1, ал. 3 от Конституцията, ПП ДОСТ не си поставя за задача да се хареса на всички граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, нито да си присвои осъществяването на народния суверенитет. Ето защо е нормално в общественото и политическото пространство да съществуват тези и нагласи против регистрацията на ПП ДОСТ.
54. Въпреки че настоящото производство е охранително и в него в защита на обществения интерес участва представител на прокуратурата, съдът взема под внимание не становището на прокуратурата, а това на трети неучастващи лица, при това без да са налице достатъчно данни за съществуването на тези лица и автентичността на подписката им – към текста на писмото са представени списъци с по две или три имена и подписи, без ЕГН, без адреси. В писмото се излагат твърдения1 без да се подкрепят с каквито и да било доказателства.
55. Предвид горното, съвсем правилно и законосъобразно представителят на прокуратурата въобще не обсъжда и не взема отношение по въпросното писмо – то е недопустимо да присъства като материал по делото.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Предвид всичко гореизложено, Ви Молим, след като се запознаете с аргументите ни и се убедите в основателността на настоящата ни жалба, да постановите съдебно решение, с което да ОТМЕНИТЕ Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав и вместо него на основание чл. 17, ал. 1 ЗПП постановите друго, с което ДОПУСНЕТЕ ВПИСВАНЕ в регистъра на политическите партии към СГС на:
1. Политическа партия с наименование Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ 26-28-30, сграда № 30, ет. 2;
2. Устав на ПП ДОСТ;
3. Ръководен орган на ПП ДОСТ – Изпълнителен съвет, в състав: Председател - Лютви Ахмед Местан; 5-има заместник председатели: Шабанали Ахмед Дурмуш, Хюсеин Хасан Хафъзов, Мариана Василева Георгиева – Бенчева, Айдоан Муталиб Али, Мехмед Осман Ходжа, членове - Бахри Реджеб Юмер, Венцислав Йорданов Каймаканов, Зюрфедин Шемсидин Али, Мехмед Мехмед Хаджи, Рашид Апти Куру;
4. Контролен орган на ПП ДОСТ – Национален контролен съвет, в състав: Председател - Еркант Али Раиф и членове Вели Валейдин Кямил, Валентин Делянов Ситов, Съткъ Муталибов Ириев, Боян Андонов Патев,
5. На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Устава, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се представлява от неиния Председател - Лютви Ахмед Местан.
Особено искане
Моля, да насрочите открито съдебно заседание по делото, образуваното по настоящата ни жалба ни, във възможно най-кратки срокове, с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ Ваше решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори.
Доказателствени искания:
Представяме и Ви Молим да приемете в заверен препис:
1. Извлечение от Български тълковен речник, БАН, София, 1993;
2. Извлечение от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015;
3. Слово на г-н Лютви Местан до учредителите на ПП ДОСТ;
4. Медийни съобщения.
Приложения:
1. Посочените тук по-горе писмени доказателства;
2. Вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС;
3. Адвокатско пълномощно (препис)
С Уважение,
Лютви Местан,
Председател
адв. Димитър Добрев адв. Менко Менков