Bulgaristan'daki Türkçe öğretmenlerinden deklarasyon

SAYIN ROSEN PLEVNELİEV
BULGARİSTAN CUMHURİYETİ CUMHURBAŞKANI

SAYIN TSETSKA TSAÇEVA
BULGARİSTAN CUMHURİYETİ 41. ULUSAL MECLİS BAŞKANI

41. ULUSAL MECLİS GRUPLARI

41. ULUSAL MECLİS
EĞİTİM, BİLİM VE ÇOCUK, GENÇLİK VE SPOR KONULARI İLE İLGİLİ KOMİSYON ÜYELERİ 

Kırcaali’de 23 Şubat 2013 tarihinde “Anadili Günü Toplumsal Görüşmeleri” katılımcıları tarafından hazırlanan

DEKLARASYON

Konu: Bulgar eğitim sisteminde “Anadili” eğitimi verilmesi

SAYIN CUMHURBAŞKANI,
SAYIN BAŞKAN,
SAYGIDEĞER BAYLAR VE BAYANLAR,

Bu toplumsal görüşmelere katılan biz öğretmenler, veliler, tanınmış kişiler, vatandaş dernekleri ve yerel idare temsilcileri,

Birleşmiş Milletler Eğitim, Bilim ve Kültür Örgütü’nün (UNESCO) Genel Konferansında 21 Şubat tarihinin “Uluslararası Anadili Günü” olarak ilan edilmesini ve Genel Başkan Sayın İrina Bokova’nın duygu ve düşüncelerimizin, dilin, en değerli sermayemiz olduğu, çok dilliliğin, herkese kaliteli eğitim vermenin, ayrımcılığa karşı mücadelede ve sosyal etkinliğin gelişmesinde yardımcımız olduğu düşüncesini destekleyerek,

Uluslararası Anadili Günü ruhunun, resmi dil Bulgarca ve Bulgaristan’daki azınlıkların dilleri de dahil olmak üzere, dillerimize duyulan saygının pekiştirilmesine katkı sağlayacağına olan umudumuzu yansıtarak,

Dilin, etnik kimlik de dahil olmak üzere, kişinin kimliğinin, en temel göstergesi olduğu ve her kültürün taşıyıcısı olarak kanunlarda daha özel bir yere sahip olması gerektiği fikri etrafında birleşerek,

Demokratik hukuk devletinde, sivil toplumun da toplumsal ilişkilerin düzenlenmesine aktif olarak katılması gerektiği inancını paylaşarak,

Avrupa Parlamentosu’nun 24 Mart 2009 tarihli kararında belirtilen çokdillilik ve dil eşitliği prensibinin kuvvetlendirilmesi için sorumluluğu paylaşmaya ve çokdilliliğin Avrupa’nın bir önceliği olduğunu ifadeyle, Bulgar toplumunun bütünlüğüne katkıda bulunmaya hazır olduğumuzu beyan ederiz.

Bu amaçla yola çıkarak aşağıda belirtilen belgeler analiz edilmiştir:

Bulgaristan Cumhuriyeti Anayasası;
Ulusal Azınlıkları Koruma Çerçeve Sözleşmesi;
Avrupa İnsan Hakları ve Temel Özgürlükler Sözleşmesi;
Avrupa İnsan Hakları ve Temel Özgürlükler Sözleşmesi, Birinci Protokol;
BM Uluslararası Kişisel ve Siyasal Haklar Sözleşmesi;
BM Uluslararası Sosyal ve Ekonomik Haklar Sözleşmesi;
BM Eğitimde Ayrımcılıkla Mücadele Sözleşmesi;
AB Temel Haklar Bildirgesi;
Milli Eğitim Kanunu;
Eğitim, Asgari Eğitim ve Öğretim Planı Kanunu;
Uzmanlık Eğitimi ve Öğretimi Kanunu;
Kişisel Bilgilerin Korunması Kanunu;
Milli Eğitim Kanununun Uygulama Tüzüğü;

Ders saatlerinin sınıf, etap ve eğitim basamaklarında minimum eğitim verilecek şekilde düzenlenmesine ilişkin 08.05.2001 tarih ve 6 sayılı talimat;
Ders Kitapları ve Alıştırma Kitapları Talimatı;

Ders Kitaplarının ve Alıştırma Kitaplarının Değerlendirilmesi ve Onaylanması ile ilgili 15.05.2033 tarih ve 5 sayılı Talimat;

Okullar, Okul Öncesi Eğitim ve Diğer Birimlerde Sınıf ve Grup, Öğrenci ve Çocuk Sayısının Belirlenmesi ile İlgili 29.12.2000 tarih ve 7 sayılı Talimat;

Bulgaristan Cumhuriyeti Anayasa Mahkemesi’nde görülen 6/92 no’lu davada alınan 02.07.1993 tarih ve 7 sayılı Karar;

Bulgaristan Cumhuriyeti Anayasa Mahkemesi’nde görülen 15/97 no’lu davada alınan 18.02.1998 tarih ve 2 sayılı Karar.

Bulgaristan’ın aşağıdakileri imzalamadığı ve yürürlüğe koymadığı gerçeği de gözönünde bulundurulmuştur:

-Avrupa Bölgesel Diller ve Azınlık Dilleri Bildirgesi, Bulgar makamları, bildirgenin Bulgar yasalarıyla çeliştiğini belirtmektedir, Bulgar yasalarına göre ülkedeki resmi dil bir tanedir,

-Avrupa İnsan Hakları Sözleşmesinin 12 sayılı Protokolü, içeriğindeki talimatların zaten mevcut Ayrımcılıktan Koruma Kanunu’nca düzenlendiği belirtilmektedir.

Sorunların çözümü için isteksizlik gözlemlenmektedir

Halihazırda Bulgaristan Eğitim Sisteminde:
• Anadili eğitimi sadece belediye okullarında mevcuttur, devlet okullarında bulunmamaktadır;
• Yabancı dilde eğitim verilebilmektedir fakat anadilde eğitim verilememektedir;
• Sekizinci sınıfa kadar anadili eğitim programları mevcuttur, lise sürecinde ise uygulamada mevcut değildir;
• Anadili dersinin eğitim planındaki yeri net değildir;
• Anadili dersinin içeriği hakkında Devlet Eğitim Standardı bulunmamaktadır, söz konusu standart dersin zorunlu seçmeli kategorisinde yer alması ve ders kitapları sağlanması için şarttır.
• Sınıfların doluluk oranı ve öğretmen sayısı, öğrencileri Eğitim Planının A bölümündeki derslerden mahrum bırakmamakta fakat azınlık öğrencilerini anadili eğitiminden mahrum bırakmaktadır;
• “Anadili” ifadesi net bir şekilde açıklanmamıştır.

Kanundaki boşluklar, Eğitim Bakanı’na geniş haklar tanımakta, bu da kişisel veya taraflı karar almaya sebep olmaktadır. Anadilde ders kitaplarına yönelik ifadelere, talimatlarda, kanun ve kanun altındaki seviyeler de dahil olmak üzere hiçbir yerde değinilmemiştir, bu sebeple ders kitapları 1992 yılından beri basılmamaktadır.

Anayasanın 36. maddesinin 2. fıkrasında belirtilen kesin talimata rağmen anadilde ders alma hakkı ile ilgili hukuki bir belirsizlik bulunmaktadır. Bugün Türkçe eğitim alan öğrencilerin sayısı 7.000’den azdır, oysa bu sayı 1992-1993 yıllarında 114.000’dir.

Yeni Okul Öncesi ve Okul Eğitimi Kanunu projesinin, sorunları çözeceği, Bulgaristan’ın Avrupa’nın eğitim ve demokratik toplum kriterlerine uyacağı beklentileri gerçekleşmemiştir. Hala çifte standart uygulanmaktadır, dünya önünde değişmez insan hakları kabul edilmekte, fakat iç resmi uygulamalarda bu haklar kısıtlanmaktadır.

1. Kanun, kanun altı düzenlemelere ve mevcut kanun maddelerine atıf yapmaktadır. Böylece, sorunları daha da büyütecek ve yine yürütme makamlarının kanunu nasıl yorumladığına bağlı olacaktır.
2. Kanun, AB’nin büyüme, istihdam ve sürekli gelişim ile ilgili stratejilerinde temel oluşturan kilit yeterliliklerin tasvirinde de doğru davranmamaktadır. Avrupa kanunu ile ilgili bilgi veren özel kaynaklarda, ilk sekiz kilit yeterlilikten ilki bütün dillere “anadilde iletişim olarak” çevrilmiştir ve buna Bulgarca da dahildir. Bulgaristan’da düzenlenen bütün belgelerde, bahsigeçen kanun projesi de dahil olmak üzere, bu kilit yeterlilik “vatan dili” veya “Bulgar dili” olarak belirtilmiştir, bu anadilin resmi dil ile aynı olması demektir, bu da kelimenin kilit yeterlilik ve temel eğitim hazırlığından çıkartılması anlamına gelmektedir.

Böyle bir kanun, “Anadili” dersi için Devlet Eğitim Standartları’nın temel bölümünün geçerli olması anlamına gelir:

• Devlet bu ders için, eğitim içeriği, ders planı, öğrencilerin eğitimlerinin sonuçları, ders kitapları, alıştırma kitapları, pedagojik uzmanların statüsü ve profesyonel gelişimi, kalite kontrolü, enstitülerin finansmanı, maaşın belirlenmesi, okullardaki faaliyetlerin organize edilmesi ile ilgili zorunluluklar getirmeyecektir.

• Devlet Eğitim Standartları, Bakanların şahsi ve taraflı isteklerine bağlı olacaktır, bu da eğitim planının, anadilde belirtilen ders saatlerinin, Eğitim, Gençlik ve Spor Bakanı’nın kişisel kararına bağlı olması demektir.

Biz eminiz ki: 

İş alanındaki başarı, aktif Bulgar ve Avrupa vatandaşları oluşturulması, resmi dil, anadil ve yabancı dildeki yeterliliğe bağlıdır.

Anadili eğitiminin devlet himayesi ve kontrolü altında yapılması bir problem değil, Bulgarcası ve anadili olmayan çocuklar için resmi dil ve başka dillerin öğreniminde ve daha iyi algılanmasında kullanılan bir anahtardır.

Anadili eğitiminin temel insan hakkı olarak yasalar tarafından azami düzeyde sağlanması gerekmektedir.

Bu fikrimiz, ülkede cereyan eden dinamik olaylar öncesinde daha da güncel hale gelmiştir. Temel insan hakları, iyi yaşam hakkı, çalışma hakkı, eğitim hakkı, Bulgaristan toplumunun gündemine tekrar gelmektedir. Bu haklar arasında her vatandaşın anadilini öğrenme hakkı da mevcuttur. Bu yüzden, bugün veya ileride yeni eğitim kanunu ile ilgilenecek kişilere şunları bir kez daha hatırlatmak isteriz:

1. Dil yetkinliklerinin, resmi dil ve yabancı diller yanında anadili de kapsaması gerekmektedir.

2. Yabancı dil dersi ile karşılaştırıldığında, Anadili dersi de aynı derecede genel eğitim dersidir ve böyle kabul edilmesi gerekmektedir.

3. Anadili öğrenimi anayasal bir hak olmakla birlikte, öğrenimi için gereken ders sayısı, yardımcı kanun, kararname veya idari işlem ile belirlenemez. Anadili eğitim dersi sayısı, Eğitim derecesi, genel asgari eğitim durumu ve müfredat kanununda belirlenenden daha az olamamalıdır ve kanunun kendisince düzenlenmiş olmalıdır. 

4. Yukarıda anılanlara ve belirlenen bütçe imkanlarına istinaden, anadili eğitimi organizasyonu için kanun, sınıf, grup, öğrenci sayısı ve öğretmen istihdam konularından kaynaklanan engelleri kaldırmalıdır.

5. Anadili eğitim kitaplarının yazılması, değerlendirilmesi, onaylanması ve mali destek için gereken koşullar, genel eğitim dersleri koşulları ile eşdeğerde olmalıdır. 

6. Öğretim elemanlarının yeterliliği ve kariyer gelişimi yönünde yapılan çalışmaların, anadili eğitimi öğretmenleri için de tamamıyla geçerli olması gerekmektedir.

7. Anadili tanımlanması, Avrupa Parlamentosu’nun 18 Aralık 2006 tarihinde yapılan Genel Kurulunun 2006/962/EO sayılı Önerisi ile bağdaştırılmalıdır. Söz konusu öneride, Anadilde iletişim, yapılan kavram yorumların duygu ve düşüncelerin, kanıt ve görüşlerin sözlü veya yazılı şekilde (dinleme, konuşma, okuma ve yazma) ifade edilmesi olarak belirtilmekte, kamu ve kültür bağlamlarında dil yönünden etkileşime izin verdiği ifade edilmektedir.


Bu deklarasyon ile

İsteklerimizin, ilave hak ve ayrıcalık elde etmek için değil, anadilin, şahsın kişisel ve kültürel gelişimi açısından potansiyel bir kaynak olarak görülmesini sağlamak için olduğunu,

Anadili eğitimindeki her kısıtlama ve eşitsizliği, temel insan hakları ile kişisel kimlik hakkının ihlali olarak kabul ettiğimizi,

Anadili eğitimine ilişkin her kanun boşluğu ve tutarsızlığın, azınlıklarda 1989 yılından önce cereyan eden olaylar ve politikalar ile benzerlik çağrıştırdığını beyan ederiz.


SAYIN CUMHURBAŞKANI,
SAYIN MECLİS BAŞKANI, 
SAYGIDEĞER BEYLER VE BAYANLAR, 

İnsan hakları, Aydınlanma çağından buyana tüm demokrasiler için temel oluşturmuştur. Bugün, bütün Avrupa ülkeleri, kanunlarında, azınlıkların kendi dillerini öğrenme, kullanma, geliştirme ve düzenleme hakkını tanımaktadır.


Eminiz ki, 
Bulgaristan’ın demokratik kurumları, Bulgaristan’ın aydın ülkeler arasındaki yerini korumak için gereken iradeyi bulacak ve konu, yasama, yürütme organlarının yetkileri dışına çıkarılmayacaktır.


Eminiz ki, 
Azınlıkların hakları çoğunluk tarafından dikte edilmemeli ve bir Bakanın kişisel iradesi ve tutumuna bağlı olamamalıdır. 

İşbu Deklarasyon altındaki imzalarımız ile ulusal çıkar ve ortak geleceğimiz adına Bulgaristan ve Avrupa vatandaşı olduğumuzu belirtmekteyiz.

Kırcaali, 23 Şubat 2013
Kırcaali’de 23 Şubat 2013 tarihinde “Anadili Günü Toplumsal Görüşmeleri” katılımcıları tarafından hazırlandı

....................................................................................................

ДО

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО

ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ДО ОМБУДСМАНА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ ДО:

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ

В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА

В 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО,

МЛАДЕЖТА И НАУКАТА

ДЕКЛАРАЦИЯ

От участниците в Обществена дискусия, посветена на Деня на майчиния език   

 Кърджали, 23 февруари 2013 година

Относно: Изучаването на учебния предмет Майчин език в българската образователна система.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Ние, участниците в настоящата Обществена дискусия – представители на граждански и неправителствени организации, 

 Подкрепяйки целите, които си поставя Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) с обявяването на 21 февруари за Международен ден на майчиния език, както и позицията на нейния Генерален директор - г-жа Ирина Бокова, че езикът на нашите мисли и нашите емоции е нашият най-ценен актив, а многоезичието е наш съюзник в осигуряването на качествено образование за всички, за насърчаване на социалното включване и борбата срещу дискриминацията;

Изразявайки надеждата, че духът на Международния ден нa майчиния език ще  развие дълбоко уважение към всички езици, в това число към официалния българския език и към езиците на малцинствата в България;

Обединявайки се около от разбирането, че езикът е един от основните признаци на човешката идентичност, включително и на етническата,  и че като основен носител на всяка култура заслужава по-специално отношение в законовите разпоредби;

Споделяйки убеждението, че демокрацията и правовата държава утвърждават своето единство чрез активното включване и на гражданското общество в регулирането на обществените отношения;

 Декларираме своята готовност да споделим общата отговорност за утвърждаване на многоезичието и принципа на езикова равнопоставеност, заложени в Pезолюцията на Европейския парламент от 24 март 2009 г. като едно от предимствата на Европа и да допринесем за интегритета на българското общество.

Водени от тази цел и анализирайки изброените по-долу документи:

Конституция на Република България,

Рамкова конвенция за защита на националните малцинства,

Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,

Първи протокол към Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,

Международен пакт за граждански и политически права на ООН,

Международен пакт за социални и икономически права на ООН,

Конвенцията на ООН за борба срещу дискриминацията в областта на образованието,

Харта на основните права на ЕС,

Закон за народната просвета (ЗНП),

Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план

(ЗСООМУП),

Закон за професионалното образование и обучение (ЗПОО),

Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД),

Правилник за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП),

Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на

общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование,

Наредба за учебниците и учебните помагала,

Наредба № 5 от 15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала,

Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена,

Решение № 7 от 2.VII.1992 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 6/92 г.,

Решение № 2 от 18.02.1998 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 15/97г.,

акцентирайки и върху факта, че България не е подписала и ратифицирала:

-      Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, срещу която българските власти изтъкват факта, че тя противоречи на българското законодателство, според което официалният език в страната е само един,

-      Протокол 12 към Европейската конвенция за правата на човека,  защото се счита, че разпоредбите в него се уреждат чрез  Закона за защита от дискриминация,

констатираме липса на воля за решаване на съществуващите проблеми.

Към настоящия момент в българската образователна система:

·         майчин език може да се изучава в общинските училища, но не и в държавните;

·         може да се преподава на чужд език, но не и на майчин език;

·         утвърдени учебни програми по майчин език има само до осми клас и  изучаването му в гимназиалния етап на практика е неясно;

·         мястото на учебния предмет майчин език в учебния план е противоречиво;

·         липсва държавно образователно изискване (ДОИ) за учебно съдържание, което е условие за изучаването на предмета в задължително избираема подготовка (ЗИП) и условие за издаване на учебници;

·         нормите за пълняемост на паралелките и за преподавателска заетост не лишават учениците от правото да изучават предметите от раздел А на учебния план, но лишават учениците от малцинствата от правото да изучават майчиния си език;

·         понятието „майчин език” не е дефинирано дори и описателно в неговата възможна пълнота.

Половинчатите решения в закона дават изключителни правомощията на министъра на образованието, който може да ги упражнява субективно и едностранчиво. Показателно е, че никъде на законово или на подзаконово ниво няма разпоредби, изрично свързани с учебниците по майчин език, поради което същите не са преиздавани от 1992г. 

Въпреки пряката разпоредба на Чл. 36, ал. 2 от Конституцията, налице е правна неяснота и несигурност относно правото на обучение по предмета. Днес броят на учениците, изучаващи майчин език турски е под 7 000 при 114 000 през 1992/1993 г.

Очакванията, че с проекта за нов Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) ще се решат съществуващите проблеми и че България ще отговори на критериите за европейско образование и демократично общество, не се оправдаха. Отново се наблюдава двоен стандарт – признаване на фундаменталните човешки права пред света и ограничаването им в практическото прилагане на вътрешното законодателство.

1.      Законът отново препраща към подзаконова регламентация, включително и на норми, които към момента са законово регламентирани. Това ще възпроизведе в още по-голяма степен сегашните проблеми и те отново ще зависят от начина, по който изпълнителната власт имплементира законодателството.

2.      Законът е некоректен в разбирането за ключовите компетентности, които са основополагащи в стратегиите на Европейския съюз за растеж, работни места и устойчиво развитие. В специализираните източници на информация за европейското законодателство, първата от осемте ключови компетентности е преведена на всички езици, включително и на български, като комуникация на майчин език. Във всички  документи, подготвени в България, включително и в споменатия проектозакон, тази ключова компетентност се формулира като роден език или български език, което води до отъждествяване на майчиния език с официалния език, до изключването му от ключовите компетентности и съответно от  общообразователната подготовка.

При такъв закон, основната част от държавните образователни стандарти (ДОС) биха били  неприложими към майчиния език, което означава, че за този учебен предмет:

·         държавата не би поставила задължителни изисквания за учебното съдържание, за учебния план, за оценяването на резултатите от обучението на учениците; за учебниците и учебните помагала; за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти; за управлението на качеството; за финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда; за организацията на дейностите в училището;

·         ДОС, доколкото е предвидено да бъдат регламентирани в наредби, биха били зависими от едноличната воля на отделни министри, а в случая с учебния план, регламентиращ броя учебни часове по майчин език – от едноличната воля на министъра на образованието, младежта и науката.

Ние сме убедени

че пълноценната реализация на пазара на труда и формирането на активни български и европейски граждани, зависи от компетентностите по официален език, по майчин език и по чужди езици,

че обучението по майчин език под закрилата и контрола на държавата не е пречка, а ключ към по-доброто усвояване на официалния език от децата, за които българският език не е майчин и към всеки следващ език,

че обучението по майчин език, като фундаментално човешко право, следва да се гарантира в максимална степен от закона,

Това наше убеждение е още по-актуално на фона на динамичните събития в страната. На дневен ред в българското общество отново са фундаменталните човешки права – правото на достоен живот, на труд, на образование. Сред тях е и правото на всеки гражданин да изучава майчиния си език. Ето защо, на тези, които днес или в бъдеще ще се ангажират с нов закон за образованието, искаме още веднъж да напомним:

1.      Езиковите компетентности, наред с официалния български език и чуждите езици, следва да включват и майчин език.

2.      Съпоставен с учебния предмет Чужд език, учебният предмет Майчин език е в не по-малка степен общообразователен предмет. Де факто той е общообразователен. Следва да бъде такъв и де юре.

3.      Доколкото изучаването на майчиния език е конституционно право, броят на часовете за неговото изучаване не може да бъде определен в подзаконов нормативен акт, а още по-малко в административен акт. Той следва да бъдат не по-малък от броя, произтичащ от действащия към момента ЗСООМУП  и следва да бъде регламентиран в самия закон.

4.      На посоченото по-горе основание и на основание възможностите, които дават делегираните бюджети, законът следва да премахне всички ограничения за организиране на обучението по майчин език, произтичащи от минималните норми за пълняемост на паралелки и групи и нормите за преподавателска заетост.

5.      Условията за разработване, оценяване, одобряване и финансово обезпечаване на учебници по майчин език изрично да бъдат приравнени към тези по общообразователните предмети.

6.      Условията за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри да се отнасят в пълна степен и до учителите по майчин език.

7.      Дефиницията за майчин език да кореспондира и с Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., в която комуникацията на майчин език е определена като способността да се изразяват и интерпретират концепции, мисли, чувства, факти и мнения в устна и писмена форма (слушане, говорене, четене и писане) и да си взаимодействат езиково по подходящ и творчески начин в пълна гама от обществени и културни контексти.

С настоящата декларация заявяваме,

че нашите искания не са за предоставяне на допълнителни права или привилегии, а са за формиране на положително отношение към майчиния език чрез признаването му за потенциален източник на личностно-културно обогатяване,

че приемаме всяко ограничение и всяка неравнопоставеност в изучаването на майчиния език, като ограничаване и нарушаване на основни човешки права и като посегателство срещу идентичността,

че всяка нормативна непълнота, противоречивост или несъответствие, касаещи изучаването на майчиния език, предизвиква у малцинствата аналогии с политики и събития от преди 1989 г.;

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

От епохата на Просвещението човешките права са основополагащи за всяка демокрация. Днес всички европейски държави признават правото на малцинствата да изучават, ползват и развиват своя език и регулират това фундаментално човешко право чрез своето законодателство.

Убедени сме,

че българските демократични институции ще намерят нужната воля да защитят мястото на България в семейството на просветените народи и ще направят излишно пренасянето на проблема извън правомощията на законодателната и изпълнителната власт в България.

Убедени сме също,

че правата на малцинствата не могат да се диктуват с диктата на мнозинството, а още по-малко могат да се диктуват от едноличната воля на отделен министър и да зависят от определена конюнктура;

че с подписите си под настоящата декларация, изразяваме своята активна позиция на български и европейски граждани, в името на националния интерес и общото ни бъдеще.

ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДОЛУПОДПИСАНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ

Кърджали,

23 февруари 2013 година