Проектът за допълнение на Закона за българското гражданство днес беше свален от сайтовете на институциите. Затова публикуваме пълния текст на документа и мотивите към него.
Законопроектът използва многократно критикуваната от експерти технология чрез един закон да се променят няколко други през заключителните разпоредби. В случая – чрез Закона за българското гражданство – Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии и Изборния кодекс.
Нещо повече – заключителните разпоредби са в пъти по-обемни от основния текст на проекта, който предвижда промени само в три алинеи на Закона за българското гражданство.
ПРОЕКТ
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
(обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 3 се създава изречение второ: „Забранява се злоупотребата с двойно гражданство“.
§ 2. В чл. 12а след думата „ако“ се добавя „поддържа инвестицията си към датата на подаване на молбата за натурализация и“.
§ 3. В чл. 14а, ал. 1, т. 1 в основния текст накрая се добавя „към датата на подаване на молбата за натурализация“.
§ 4. В чл. 22, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „и за поне едногодишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 12а“.
(обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г. и бр. 103 от 2016 г.)
§ 1. В чл. 3 се създава изречение второ: „Забранява се злоупотребата с двойно гражданство“.
§ 2. В чл. 12а след думата „ако“ се добавя „поддържа инвестицията си към датата на подаване на молбата за натурализация и“.
§ 3. В чл. 14а, ал. 1, т. 1 в основния текст накрая се добавя „към датата на подаване на молбата за натурализация“.
§ 4. В чл. 22, ал. 1, т. 3 накрая се добавя „и за поне едногодишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 12а“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. В Закона за вероизповеданията (обн. ДВ. бр. 120 от 2002 г., изм. и доп. бр.33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 79 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В преамбюла след думите „свързани със свободата на съвестта и вярата“ се добавя „като подчертава недопустимостта на използването на религията за политически и партийни цели и задължението на вероизповеданията да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България“.
2. В чл. 7:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация са забранени.“;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1, 2 и 3.“;
г) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) В неотложни случаи мерките по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 могат да се налагат от главния прокурор, който в срок от 72 часа уведомява Софийския градски съд. Съдът се произнася незабавно по законосъобразността на наложената мярка.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. В чл. 12 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията могат да назначават чужди граждани за религиозни служители или да канят чуждестранни религиозни служители по реда на чл. 35, т. 5, след представяне в Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали“.
5. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15 (1) Религиозните общности се регистрират като юридически лица – религиозни институции, от Софийския градски съд по реда на част шеста „Охранителни производства“, глава четиридесет и девета „Общи правила“ от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Религиозните институции не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.
(3) Забранява се регистрацията на повече от едно юридическо лице – религиозна институция, с едно и също наименование и седалище.”
1. В преамбюла след думите „свързани със свободата на съвестта и вярата“ се добавя „като подчертава недопустимостта на използването на религията за политически и партийни цели и задължението на вероизповеданията да спазват конституционния ред и да не осъществяват дейност срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България“.
2. В чл. 7:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация са забранени.“;
б) създава се нова ал. 3:
„(3) Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1, 2 и 3.“;
г) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) В неотложни случаи мерките по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 могат да се налагат от главния прокурор, който в срок от 72 часа уведомява Софийския градски съд. Съдът се произнася незабавно по законосъобразността на наложената мярка.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. В чл. 12 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията могат да назначават чужди граждани за религиозни служители или да канят чуждестранни религиозни служители по реда на чл. 35, т. 5, след представяне в Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали“.
5. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15 (1) Религиозните общности се регистрират като юридически лица – религиозни институции, от Софийския градски съд по реда на част шеста „Охранителни производства“, глава четиридесет и девета „Общи правила“ от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Религиозните институции не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.
(3) Забранява се регистрацията на повече от едно юридическо лице – религиозна институция, с едно и също наименование и седалище.”
6. В чл. 16 думите „може да изиска“ се заменят с „изисква“.
7. В чл.18:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Софийският градски съд в 14-дневен срок служебно уведомява Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет за вписванията в публичния регистър по ал. 1.“.
8. Създават се чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в :
„Чл. 22а. Вероизповеданията не могат да получават:
1. анонимни дарения в размер над 1 000 лв;
2. дарения от политически партии;
3. финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344/70 от 28 декември 2001 г.).
4. финансови средства и активи от чужди държави и техни органи и организации, освен по силата на международен договор, по който страна е Република България.
Чл. 22б. (1) Вероизповеданията и техните поделения водят регистър на получените дарения в размер над 1 000 лева от български и чуждестранни физически и юридически лица. В регистъра се вписват данни за дарителя, размера и целта на дарението.
(2) Вероизповеданията предоставят информацията от регистъра по ал. 1 на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет всяка година до 30 март за предходната календарна година.
(3) Извън случаите по ал. 2, по искане на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, вероизповеданията са длъжни в 3-дневен срок да предоставят информация, вписана в регистъра по ал. 1.
Чл. 22в. (1) Вероизповеданията представят ежегодно до 30 април в дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет годишен финансов доклад за предходната календарна година.
(2) В доклада по ал. 1 се включва информация за:
1. общия размер на приходите и разходите;
2. вида и стойността на безвъзмездно придобитото имущество;
3. име на дарителя и целта на полученото дарение, когато то е в размер над 1 000 лева.”.
7. В чл.18:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Софийският градски съд в 14-дневен срок служебно уведомява Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет за вписванията в публичния регистър по ал. 1.“.
8. Създават се чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в :
„Чл. 22а. Вероизповеданията не могат да получават:
1. анонимни дарения в размер над 1 000 лв;
2. дарения от политически партии;
3. финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344/70 от 28 декември 2001 г.).
4. финансови средства и активи от чужди държави и техни органи и организации, освен по силата на международен договор, по който страна е Република България.
Чл. 22б. (1) Вероизповеданията и техните поделения водят регистър на получените дарения в размер над 1 000 лева от български и чуждестранни физически и юридически лица. В регистъра се вписват данни за дарителя, размера и целта на дарението.
(2) Вероизповеданията предоставят информацията от регистъра по ал. 1 на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет всяка година до 30 март за предходната календарна година.
(3) Извън случаите по ал. 2, по искане на дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет, вероизповеданията са длъжни в 3-дневен срок да предоставят информация, вписана в регистъра по ал. 1.
Чл. 22в. (1) Вероизповеданията представят ежегодно до 30 април в дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет годишен финансов доклад за предходната календарна година.
(2) В доклада по ал. 1 се включва информация за:
1. общия размер на приходите и разходите;
2. вида и стойността на безвъзмездно придобитото имущество;
3. име на дарителя и целта на полученото дарение, когато то е в размер над 1 000 лева.”.
9. В чл. 30 се създава ал. 3:
„(3) Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите.“.
10. В чл. 33 ал. 7 се отменя.
11. В глава трета се създава чл. 33а:
„Чл. 33а. (1) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет след представяне на устройствен правилник, учебни планове и програми за обучение.
(2) Министерският съвет не разрешава или отменя разрешение за откриване на висше духовно училище, когато учебните планове и програми противоречат на чл. 7.
(3) Висшите духовни училища водят регистър на приетите за обучение студенти и издадените дипломи.”.
„(3) Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите.“.
10. В чл. 33 ал. 7 се отменя.
11. В глава трета се създава чл. 33а:
„Чл. 33а. (1) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на вероизповеданията с разрешение на Министерския съвет след представяне на устройствен правилник, учебни планове и програми за обучение.
(2) Министерският съвет не разрешава или отменя разрешение за откриване на висше духовно училище, когато учебните планове и програми противоречат на чл. 7.
(3) Висшите духовни училища водят регистър на приетите за обучение студенти и издадените дипломи.”.
12. В чл. 38 думите „100 до 300 лв.“ се заменят с „300 до 3000 лв., а думите „500 до 5000 лв.“ се заменят с „10 000 до 50 000 лв.“.
§ 6. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г., бр. 59 и 78 от 2007 г., бр. 6 от 2009 г., бр. 54 и 99 от 2010 г., бр. 9 и 99 от 2011 г., бр. 30, 68 и 71 от 2013 г., бр. 19 от 2014 г., бр. 32 и 95 от 2015 г., бр. 39 и 98 от 2016 г. ) се правят следните допълнения:
1. В чл. 23, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
2. В чл. 24:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и от физически лица, които не са български граждани“;
б) в ал. 3 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
3. В чл. 29, ал. 2, т. 7 след думите „техните имена“ се добавя „и гражданство“.
4. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 6:
„6. системно включва религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация, както и в своята политическа и организационна дейност, с изключение на обичайни религиозни обреди.“.
5. В § 1 на допълнителната разпоредба се създава т. 8:
„8. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения на закона, извършени в продължение на една година.“.
1. В чл. 23, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
2. В чл. 24:
а) в ал. 1, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „както и от физически лица, които не са български граждани“;
б) в ал. 3 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
3. В чл. 29, ал. 2, т. 7 след думите „техните имена“ се добавя „и гражданство“.
4. В чл. 40, ал. 1 се създава т. 6:
„6. системно включва религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация, както и в своята политическа и организационна дейност, с изключение на обичайни религиозни обреди.“.
5. В § 1 на допълнителната разпоредба се създава т. 8:
„8. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения на закона, извършени в продължение на една година.“.
§ 7. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г. и бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г., Решение № 3 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 20 от 2017 г. ) се правят следните допълнения:
1. В чл. 57, ал. 1 се създава т. 49:
„49. заличава регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават чл. 182, ал. 2 или допускат участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.“.
2. Създава се чл. 137а:
„Чл. 137а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на партия, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал.1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
3. Създава се чл. 145а:
„Чл. 145а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на коалиция, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
4. В глава девета се създава чл. 155а:
„Чл. 155а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор съответната избирателна комисия заличава регистрацията на инициативен комитет, който системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
5. Създава се чл. 160а:
„Чл. 160а. Всеки кандидат подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.“.
6. Навсякъде в чл. 162 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
7. В чл. 167, ал. 3 и 4 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
8. В чл. 243 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
9. В чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
МОТИВИ
към
ПРОЕКТ НА ЗАКОН
ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
1. В чл. 57, ал. 1 се създава т. 49:
„49. заличава регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които системно нарушават чл. 182, ал. 2 или допускат участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.“.
2. Създава се чл. 137а:
„Чл. 137а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на партия, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал.1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
3. Създава се чл. 145а:
„Чл. 145а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор Централната избирателна комисия заличава регистрацията на коалиция, която системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
4. В глава девета се създава чл. 155а:
„Чл. 155а. (1) По мотивирано искане на главния прокурор съответната избирателна комисия заличава регистрацията на инициативен комитет, който системно нарушава чл. 182, ал. 2 или допуска участие в предизборната агитация на религиозни институции в нарушение на чл. 7, ал. 2 от Закона за вероизповеданията и чл. 182, ал. 5.
(2) В случая по ал. 1 депозитът по чл. 129, ал. 1 не се възстановява.“.
5. Създава се чл. 160а:
„Чл. 160а. Всеки кандидат подписва декларация, че ще използва за предизборна агитация само български език, която се представя от партията, коалицията или инициативния комитет пред съответната избирателна комисия при регистрацията на кандидатските листи.“.
6. Навсякъде в чл. 162 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
7. В чл. 167, ал. 3 и 4 след думите „физически лица“ се поставя запетая и се добавя „които са български граждани“.
8. В чл. 243 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
9. В чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“.
МОТИВИ
към
ПРОЕКТ НА ЗАКОН
ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ
НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО
Предложената промяна в чл. 3 от Закона за българското гражданство представлява конкретизация на общия принцип, постановен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България на недопускането на злоупотреба с права. В същото време предложеното второ изречение към чл. 3 служи за пояснение на правилото на досегашния текст, съгласно който „Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство“. Забраната за злоупотреба с двойно гражданство означава, че лицето с двойно гражданство не би могло да се позовава на чуждия закон, включително и когато е по-благоприятен, в пределите на териториалното действие на българския закон.
С предлаганите допълнения в чл. 12а и чл. 14а, ал. 1, т. 1 от закона се въвеждат изисквания за поддържане на инвестицията, съответно за наличие на увеличената инвестиция или на вложената в капитала на българско търговско дружество инвестиция към датата на подаването на молбата за натурализация от лицето, кандидатстващо за придобиване на българско гражданство на основание, съдържащо се в тези разпоредби. По този начин ще се уеднаквяват изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация поради направени инвестиции с изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация на останалите основания в закона (чл. 12, чл. 13, чл. 13а и чл. 14) по отношение на изискването за наличието на изискуемите от закона условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите за българско гражданство лица, към момента на подаване на молбата за натурализация.
Към настоящия момент действащият закон не предвижда за лицата, кандидатстващи за българско гражданство на основание чл. 12а и чл. 14а от същия, инвестицията да е налична към момента на подаване на молбата от лицето. Тя е изискване за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, което се извършва в резултат на провеждането на процедура пред друг компетентен орган. Поради това министърът на правосъдието и Съветът по гражданството в качеството си на консултативен орган към него нямат основание в развиващото се по реда на глава пета от закона производство да изискват документи и да проверяват наличието на инвестицията към момента на подаване на документите от кандидатстващите за българско гражданство лица. С направеното предложение ще се даде възможност на съответните компетентни органи да проверят и удостоверят наличието на направената инвестиция към момента на подаването на молбата за натурализация от лицата. Приемането на предложението ще създаде гаранции, че вложените средства не са пренасочени и използвани впоследствие, след получаване на разрешението за постоянно пребиваване, за други дейности, а същите са направени и се поддържат с цел придобиването на българско гражданство.
С предложеното допълнение в чл. 22, ал. 1, т. 3 се предвижда като основание за отмяна на натурализацията, въз основа на която е придобито българско гражданство, неподдържането на инвестициите, станали основание за придобиването му, най-малко за едногодишен период, считано от датата на натурализацията в случаите по чл. 12а от закона. По този начин ще се запълни съществуващата в действащия закон празнота относно липсата на основание за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 12а от закона, при неподдържането на инвестициите, каквото основание е предвидено в аналогични случаи за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 14а от закона.
С предлаганите допълнения в чл. 12а и чл. 14а, ал. 1, т. 1 от закона се въвеждат изисквания за поддържане на инвестицията, съответно за наличие на увеличената инвестиция или на вложената в капитала на българско търговско дружество инвестиция към датата на подаването на молбата за натурализация от лицето, кандидатстващо за придобиване на българско гражданство на основание, съдържащо се в тези разпоредби. По този начин ще се уеднаквяват изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация поради направени инвестиции с изискванията за придобиване на българско гражданство по натурализация на останалите основания в закона (чл. 12, чл. 13, чл. 13а и чл. 14) по отношение на изискването за наличието на изискуемите от закона условия, на които трябва да отговарят кандидатстващите за българско гражданство лица, към момента на подаване на молбата за натурализация.
Към настоящия момент действащият закон не предвижда за лицата, кандидатстващи за българско гражданство на основание чл. 12а и чл. 14а от същия, инвестицията да е налична към момента на подаване на молбата от лицето. Тя е изискване за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, което се извършва в резултат на провеждането на процедура пред друг компетентен орган. Поради това министърът на правосъдието и Съветът по гражданството в качеството си на консултативен орган към него нямат основание в развиващото се по реда на глава пета от закона производство да изискват документи и да проверяват наличието на инвестицията към момента на подаване на документите от кандидатстващите за българско гражданство лица. С направеното предложение ще се даде възможност на съответните компетентни органи да проверят и удостоверят наличието на направената инвестиция към момента на подаването на молбата за натурализация от лицата. Приемането на предложението ще създаде гаранции, че вложените средства не са пренасочени и използвани впоследствие, след получаване на разрешението за постоянно пребиваване, за други дейности, а същите са направени и се поддържат с цел придобиването на българско гражданство.
С предложеното допълнение в чл. 22, ал. 1, т. 3 се предвижда като основание за отмяна на натурализацията, въз основа на която е придобито българско гражданство, неподдържането на инвестициите, станали основание за придобиването му, най-малко за едногодишен период, считано от датата на натурализацията в случаите по чл. 12а от закона. По този начин ще се запълни съществуващата в действащия закон празнота относно липсата на основание за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 12а от закона, при неподдържането на инвестициите, каквото основание е предвидено в аналогични случаи за отмяна на натурализацията, реализирана въз основа на чл. 14а от закона.
Предлаганите промени в Закона за вероизповеданията отчитат актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят.
Въвежда се експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Както се изтъква в коментарите на ОССЕ относно свободата на религиите: „Международните стандарти защитават правото на религиозните общности да получават финансово и друго подпомагане от лица и институции. Това право обаче не е абсолютно и подлежи на ограничаване, ако такава мярка е необходима, пропорционална и недискриминационна по характер“. През последните години бяха въведени допълнителни изисквания към финансирането на вероизповеданията, особено относно финансирането от чуждестранни източници в Канада, Австрия, Русия, обсъждат се в Холандия и др. Акцентът, който се поставя е върху прозрачността и възможността на държавните органи да получават информация относно дарителите, целите и размера на получавани от вероизповеданията финансови средства и активи от чуждестранни лица. В настоящият законопроект се въвежда изискване вероизповеданията да поддържат регистър на даренията над 1 000 лв., получени от български и чуждестранни лица и организации, който се представя ежегодно или при поискване от дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет.
Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз. Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията, която на основание чл. 28 от Закона за вероизповеданията се извършва с годишния закон за държавния бюджет.
С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в Република България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори, пресичането на възможността партиите да получават финансиране от физически лица, които не са български граждани, по-голяма прозрачност в публичния регистър по чл. 29 от ЗПП, както и синхронизирането на уредбата на Закона за политическите партии с правилата за финансиране на предизборната кампания в Изборния кодекс и преодоляване на съществуващото към момента противоречие между тях. Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.
С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в Република България.
Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г. Конституционният съд е постановил, че „няма „дописване“ на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата – членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право… В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право… Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България – Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ, отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава – членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна: чл. 7 и чл. 21, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 25в МПГПП и чл. 14 КЗПЧОС. В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-ата пленарна сесия (5 – 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо. В този смисъл е и практиката по прилагането на КЗПЧОС – ECHR, Nr. 31891/96 judgment of 7.9.99 Hilbe vs Liechtenstein; Frowein/Peukert, EMRK-Kommentar, 2. Aufl., S. 840/“.
Проектът на закон не е свързан с пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за нормативните актове на проекта е извършена предварителна частична оценка на въздействието.
Няма актове на Европейския съюз, с които да е необходимо да бъде направена хармонизация на регламентираната материя.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, законопроектът и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Мотивите за това са следните:
С проекта на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство се предлагат допълнения в разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а, които уреждат придобиването на българско гражданство по натурализация от лица, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България.
В чл. 35, ал. 1, т. 5 от Закона за българското гражданство е предвиден шестмесечен срок, в който министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството следва да направи предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство по натурализация. Този срок е значително по-кратък от предвидения осемнадесетмесечен срок за предложение на министъра на правосъдието за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по обща натурализация. Предвид многобройните молби и образувани по тях преписки в Министерството на правосъдието за придобиване на българско гражданство по натурализация, включително на основание чл. 12а и чл. 14а от Закона за българското гражданство, както и с оглед на осигуряването на спазването на предвидените в закона срокове за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ, е определен допустимият от Закона за нормативните актове по-кратък 14 – дневен срок за обществено обсъждане на законопроекта.
Въвежда се експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.
Въвеждат се и нови изисквания относно финансирането на вероизповеданията, които са съобразени със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и с чл. 63 във връзка с чл. 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Както се изтъква в коментарите на ОССЕ относно свободата на религиите: „Международните стандарти защитават правото на религиозните общности да получават финансово и друго подпомагане от лица и институции. Това право обаче не е абсолютно и подлежи на ограничаване, ако такава мярка е необходима, пропорционална и недискриминационна по характер“. През последните години бяха въведени допълнителни изисквания към финансирането на вероизповеданията, особено относно финансирането от чуждестранни източници в Канада, Австрия, Русия, обсъждат се в Холандия и др. Акцентът, който се поставя е върху прозрачността и възможността на държавните органи да получават информация относно дарителите, целите и размера на получавани от вероизповеданията финансови средства и активи от чуждестранни лица. В настоящият законопроект се въвежда изискване вероизповеданията да поддържат регистър на даренията над 1 000 лв., получени от български и чуждестранни лица и организации, който се представя ежегодно или при поискване от дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет.
Предлага се изрична забрана на анонимните дарения над 1000 лв., даренията от политически партии, както и на получаването на финансови средства и активи от чуждестранни организации и лица, включени в Списъка на лицата, групите и образуванията, които подлежат на замразяване на финансови активи и засилени мерки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, съгласно Регламент № 2580/2001 на Съвета на Европейския съюз. Въвежда се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави и техни органи и организации, като с на оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана (държавен субект на международното право), се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.
Като допълнителна мярка за прозрачност се предлага вероизповеданията да представят и годишен финансов доклад, което ще спомогне за по-рационално планиране и разпределяне на държавната субсидия за вероизповеданията, която на основание чл. 28 от Закона за вероизповеданията се извършва с годишния закон за държавния бюджет.
С оглед на охраната на конституционния ред и защитата на правата и свободите на българските граждани се въвежда забрана за чужди граждани да представляват български юридически лица – религиозни институции, прецизира се действащият ред за ангажиране на чужди граждани като религиозни служители в регистрираните в Република България вероизповедания, както и редът за откриване и дейност на лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.
Предлаганите изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) имат за цел гарантирането на суверенитета на Република България при провеждането на избори, пресичането на възможността партиите да получават финансиране от физически лица, които не са български граждани, по-голяма прозрачност в публичния регистър по чл. 29 от ЗПП, както и синхронизирането на уредбата на Закона за политическите партии с правилата за финансиране на предизборната кампания в Изборния кодекс и преодоляване на съществуващото към момента противоречие между тях. Предлага се в Закона за политическите партии да се въведе и обособено основание за заличаване на регистрацията на политическа партия от Софийския градски съд, която системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационна дейност на партията, нейните предизборни кампании и агитация.
С оглед на по-ефективно прилагане на конституционната забрана за използване на религията за политически цели, законопроектът предлага и някои изменения в Изборния кодекс, които създават възможност за заличаване на регистрацията на партии, коалиции и инициативни комитети, системно нарушаващи забраните, установени със Закона за вероизповеданията в предизборните кампании, или провеждащи предизборна агитация на език, различен от българския, който е конституционно установеният официален език в Република България.
Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г. Конституционният съд е постановил, че „няма „дописване“ на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата – членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право… В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право… Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България – Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ, отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване. Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава – членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна: чл. 7 и чл. 21, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 25в МПГПП и чл. 14 КЗПЧОС. В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-ата пленарна сесия (5 – 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо. В този смисъл е и практиката по прилагането на КЗПЧОС – ECHR, Nr. 31891/96 judgment of 7.9.99 Hilbe vs Liechtenstein; Frowein/Peukert, EMRK-Kommentar, 2. Aufl., S. 840/“.
Проектът на закон не е свързан с пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за нормативните актове на проекта е извършена предварителна частична оценка на въздействието.
Няма актове на Европейския съюз, с които да е необходимо да бъде направена хармонизация на регламентираната материя.
На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, законопроектът и мотивите към него са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Мотивите за това са следните:
С проекта на Закон за допълнение на Закона за българското гражданство се предлагат допълнения в разпоредбите на чл. 12а и чл. 14а, които уреждат придобиването на българско гражданство по натурализация от лица, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 или 8, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 2 или 3, или чл. 25, ал. 1, т. 13 – във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1, или чл. 25, ал. 1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България.
В чл. 35, ал. 1, т. 5 от Закона за българското гражданство е предвиден шестмесечен срок, в който министърът на правосъдието въз основа на мнението на Съвета по гражданството следва да направи предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство по натурализация. Този срок е значително по-кратък от предвидения осемнадесетмесечен срок за предложение на министъра на правосъдието за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по обща натурализация. Предвид многобройните молби и образувани по тях преписки в Министерството на правосъдието за придобиване на българско гражданство по натурализация, включително на основание чл. 12а и чл. 14а от Закона за българското гражданство, както и с оглед на осигуряването на спазването на предвидените в закона срокове за отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ, е определен допустимият от Закона за нормативните актове по-кратък 14 – дневен срок за обществено обсъждане на законопроекта.
TRUD
0 yorum:
Публикуване на коментар