ЧРЕЗ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Търговско отделение, VI-3 състав
(ПП и ЮЛНЦ)
по ф.д. 346/2016 г.
Търговско отделение, VI-3 състав
(ПП и ЮЛНЦ)
по ф.д. 346/2016 г.
ДО
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЖАЛБА против Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав
ОТ
Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, сграда № 30, в процес на учредяване, представялвана от Лютви Ахмед Местан, в качеството му на Председател, заедно с поверениците адв. Димитър Добрев Добрев, САК и адв. Менко Петров Менков, САК
със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София 1680, бул. „България” № 58, бл. С, ет. 1, офис 1, тел.: 02/9582644, 02/9582645, факс: 02/9582656, чрез адвокатско дружество „Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници“
Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ № 26-28-30, сграда № 30, в процес на учредяване, представялвана от Лютви Ахмед Местан, в качеството му на Председател, заедно с поверениците адв. Димитър Добрев Добрев, САК и адв. Менко Петров Менков, САК
със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София 1680, бул. „България” № 58, бл. С, ет. 1, офис 1, тел.: 02/9582644, 02/9582645, факс: 02/9582656, чрез адвокатско дружество „Ангелов, Добрев, Маркова и съдружници“
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
С настоящата, на основание чл. 18, ал. 1 ЗПП и в законовия срок, обжалваме пред Вас, Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав, с което се отказва вписване в регистъра на политическите партии към СГС на новоучредената политическа партия с наименование „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ПП ДОСТ). Считаме решението за нищожно, евентуално за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необосновано.
Аргументите ни в подкрепа на горното са следните:
А. Решението е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав.
1. Обжалваното решение бе постановено от пристрастен и предубеден съдия-докладчик по делото, която не спази „както субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда“, с което наруши чл. 6 от КЗПЧОС, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 4, чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, развити и залегнали в практиката на ЕСПЧ и ВКС.
2. Според практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът субективно безпристрастен, е нужно нито един от членовете на състава му да не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост, заинтересованост или пристрастност (Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. United Kingdom”, § 30). Според ЕСПЧ субективната безпристрастност се предполага до доказване на противното (Решение от 23.06.1981 г. по делото „Le Compte, Van Leuven and De Meyere v. Belgium” , § 58; Решение от 01.10.1982 г. по делото „Piersack v. Belgium”, § 30; Решение от 28.06.1984 г. по делото „Campbell and Fell v. the United Kingdom”, § 84; „Решение от 26.02.1993 г. по делото Padovani v. Italy”, § 26; Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. the United Kingdom”, § 30; Решение от 09.05.2000 г. по делото „Sander v. the United Kingdom”, § 25 и т.н.). Поради това, а и поради обективните трудности по установяване на психическото отношение на членовете на съдебния състав, твърде рядко може да се установи липсата на субективна безпристрастност на съда.
3. Независимо от горното, смятаме, че в първоинстанционното съдебно (охранително) производство бяха налице достатъчно факти, които обосновават липсата на субективна безпристрастност у съдията-докладчик по разглеждане на заявлението ни:
4. В Разпореждане от 05.05.2016 г. съдията-докладчик изложи мотиви, че „всички документи, създадени според изискванията на чл. 10, чл. 11 (СПП) и др.“ следва да са представени в оригинал, без да посочи конкретни правни основания. Същевременно в мотивите си съдията ни указа представянето на оригиналите само на декларациите по чл. 11 от ЗПП. Проявеното разминаване между мотиви и диспозитив, четем като създаване на възможност за издаване на последващо разпореждане(ия) за представяне и на други оригинали. За да избегнем излишно забавяне на процеса чрез издаване на такива последващи разпореждания от съдията-докладчик, ние представихме не само изрично поисканите ни декларации по чл. 11 от ЗПП, а и всички документи, първоначално представени в препис;
5. В последващото Разпореждане от 19.05.2016 г. по делото, без каквито и да било мотиви, съдията-докладчик достигна до извод, че са налице неясноти в Устава на ПП ДОСТ. С диспозитива на това си разпореждане съдията ни указа да обясняваме понятия и изрази с ясно и недвусмислено смислово значение като „установяване“, „чувство“, „национално достойнство“, „пазарни отношения“ и др. Също така съдията излезе извън границите на прегледа за законосъобразност и навлезе в полето на политическата целесъобразност, като ни указа да сочим реформаторски сили, предложения за промени в Конституцията и гаранции за независимост на българските медии.
6. Поредното, трето Разпореждане на съдията-докладчик по делото - от 01.06.2016 г., съдържа един-единствен мотив за постановяването му - че „установяване“ не означава „утвърждаване“. Този мотив е в противоречие с утвърденото тълкуване на българския език, съдържащо се на страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015, изрично посочен от нас в Молбата ни по фирменото дело още от 25.05.2106 г. като извор, от който сме черпили информация при поясненията си. Същевременно с изложените в пет пункта (точки) от диспозитива указания с третото разпореждане от нас се поиска да подменим стилистиката на устава на ПП ДОСТ, както и да конкретизираме принципни положения и да даваме примери на формулирани в устава цели. С указанията от това трето разпореждане съдията-докладчик навлезе още по-дълбоко в полето на политическата целесъобразност, като на практика изиска от нас да развиваме политическа платформа за търсене на съмишленици и коалиционни партньори, за конкретни законодателни промени, в това число промени в Конституцията, и за други политически конкретики.
7. С оглед характера на охранителното производство по регистрацията на новата ни политическа партия, смятаме, че действията на съдията-докладчик по администриране на производството излязоха извън рамките на прегледа за законосъобразност и всъщност дори възпрепятстваха нормалното и своевременно извършване на този преглед в законоустановените кратки срокове. Вместо в рамките на законоустановения месечен срок, съдебното заседание по делото бе насрочено едва два месеца след подаване на заявлението ни.
8. Предвид гореизложеното, а и с оглед огромния обществен интерес към новосъздадената политическа партия ПП ДОСТ и към фирменото дело за нейната регистрация и за да бъдат избегнати всякакви основателни съмнения у нас и в обществото за безпристрастността на съда при водене и решаване на охранителното производство, както и за гарантирането на справедлив процес от безпристрастен съд, на основание чл. 6 от КЗПЧОС, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 540 ГПК, вр. чл. 4 и чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, направихме отвод на съдията-докладчик по делото.
9. Молбата ни за отвод не бе уважена с аргументи, изложени в Определение от 08.06.2016 г. Прави впечатление, че съдията-докладчик аргументира отказа си да се отведе, с разяснения, че действията й са насочени единствено и само към установяване и изясняване на действителната воля на молителя (чрез отстраняване на установени от нея неясноти в приложенията към заявлението ни). Съдията-докладчик въобще не обсъди и не аргументира защо, след като единствено търси изясняване на волята на учредителите, изиска и изменение на учредителния акт на партията – нейния устав, промените в чието съдържание са единствено от компетенциите на учредителите на партията.
10. Очевидна липса на субективната безпристрастност по делото бе „скриването” от заявителя на „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”. За такова писмо научаваме едва от крайния съдебен акт на съдията-докладчик. Решаващият съдия не само го споменава, но при съпоставяне на мотивите на решението с изложеното в писмото се установява, че съдията е била силно повлияна от въпросното писмо. При преглед на делото установяваме, че писмото е постъпило по делото след първото разпореждане на съдията-докладчик от 05.05.2016 г., т.е. съдията-докладчик е могла и е следвало да ни уведоми за това писмо и да ни даде възможност да вземем отношение по него, след като очевидно възнамерява тя самата да го обсъжда при постановяване на съдебния си акт. Писмото дори не бе докладвано и в откритото по делото заседание. С това си поведение съдията-докладчик наруши грубо принципа на „равенство на оръжията”, трайно установен в практиката на ЕСПЧ, както и принципа на състезателното начало и принципа на равнопоставеност, характерни за всички граждански производства, включително настоящото охранително. Отделен въпрос е, че напълно недопустимо и неоснователно е допускането и обсъждането по делото на становище от неучастващи в производството лица, при това с неустановена идентификация и авторство.
11. Съгласно практиката на ЕСПЧ, съдът следва да е освен субективно, а и обективно безпристрастен, за което е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на състава на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на член от съдебния състав. Т.е. не е достатъчно съдът да е безпристрастен – той трябва и да изглежда безпристрастен (Решение от 26.02.1993 г. по делото „Padovani v. Italy”, § 27; решение от 20.05.1998 г. по делото „Gautrin and others v. France”, § 58). Мълчанието на съда относно обсъденото по-горе писмо и относно аргументите в него, както във фазата на подготовката на съдебното заседание, така и по време на самото съдебно заседание, безспорно води до липса на критерия за обективна безпристрастност за съдията-докладчик, който единствен формира съдебен състав по делото.
1. Обжалваното решение бе постановено от пристрастен и предубеден съдия-докладчик по делото, която не спази „както субективните, така и обективните критерии за безпристрастност на съда“, с което наруши чл. 6 от КЗПЧОС, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, във връзка с чл. 4, чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, развити и залегнали в практиката на ЕСПЧ и ВКС.
2. Според практиката на ЕСПЧ, за да бъде съдът субективно безпристрастен, е нужно нито един от членовете на състава му да не е проявил с поведението си и отношението си към страните предразсъдъци, предубеденост, заинтересованост или пристрастност (Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. United Kingdom”, § 30). Според ЕСПЧ субективната безпристрастност се предполага до доказване на противното (Решение от 23.06.1981 г. по делото „Le Compte, Van Leuven and De Meyere v. Belgium” , § 58; Решение от 01.10.1982 г. по делото „Piersack v. Belgium”, § 30; Решение от 28.06.1984 г. по делото „Campbell and Fell v. the United Kingdom”, § 84; „Решение от 26.02.1993 г. по делото Padovani v. Italy”, § 26; Решение от 10.06.1996 г. по делото „Pullar v. the United Kingdom”, § 30; Решение от 09.05.2000 г. по делото „Sander v. the United Kingdom”, § 25 и т.н.). Поради това, а и поради обективните трудности по установяване на психическото отношение на членовете на съдебния състав, твърде рядко може да се установи липсата на субективна безпристрастност на съда.
3. Независимо от горното, смятаме, че в първоинстанционното съдебно (охранително) производство бяха налице достатъчно факти, които обосновават липсата на субективна безпристрастност у съдията-докладчик по разглеждане на заявлението ни:
4. В Разпореждане от 05.05.2016 г. съдията-докладчик изложи мотиви, че „всички документи, създадени според изискванията на чл. 10, чл. 11 (СПП) и др.“ следва да са представени в оригинал, без да посочи конкретни правни основания. Същевременно в мотивите си съдията ни указа представянето на оригиналите само на декларациите по чл. 11 от ЗПП. Проявеното разминаване между мотиви и диспозитив, четем като създаване на възможност за издаване на последващо разпореждане(ия) за представяне и на други оригинали. За да избегнем излишно забавяне на процеса чрез издаване на такива последващи разпореждания от съдията-докладчик, ние представихме не само изрично поисканите ни декларации по чл. 11 от ЗПП, а и всички документи, първоначално представени в препис;
5. В последващото Разпореждане от 19.05.2016 г. по делото, без каквито и да било мотиви, съдията-докладчик достигна до извод, че са налице неясноти в Устава на ПП ДОСТ. С диспозитива на това си разпореждане съдията ни указа да обясняваме понятия и изрази с ясно и недвусмислено смислово значение като „установяване“, „чувство“, „национално достойнство“, „пазарни отношения“ и др. Също така съдията излезе извън границите на прегледа за законосъобразност и навлезе в полето на политическата целесъобразност, като ни указа да сочим реформаторски сили, предложения за промени в Конституцията и гаранции за независимост на българските медии.
6. Поредното, трето Разпореждане на съдията-докладчик по делото - от 01.06.2016 г., съдържа един-единствен мотив за постановяването му - че „установяване“ не означава „утвърждаване“. Този мотив е в противоречие с утвърденото тълкуване на българския език, съдържащо се на страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015, изрично посочен от нас в Молбата ни по фирменото дело още от 25.05.2106 г. като извор, от който сме черпили информация при поясненията си. Същевременно с изложените в пет пункта (точки) от диспозитива указания с третото разпореждане от нас се поиска да подменим стилистиката на устава на ПП ДОСТ, както и да конкретизираме принципни положения и да даваме примери на формулирани в устава цели. С указанията от това трето разпореждане съдията-докладчик навлезе още по-дълбоко в полето на политическата целесъобразност, като на практика изиска от нас да развиваме политическа платформа за търсене на съмишленици и коалиционни партньори, за конкретни законодателни промени, в това число промени в Конституцията, и за други политически конкретики.
7. С оглед характера на охранителното производство по регистрацията на новата ни политическа партия, смятаме, че действията на съдията-докладчик по администриране на производството излязоха извън рамките на прегледа за законосъобразност и всъщност дори възпрепятстваха нормалното и своевременно извършване на този преглед в законоустановените кратки срокове. Вместо в рамките на законоустановения месечен срок, съдебното заседание по делото бе насрочено едва два месеца след подаване на заявлението ни.
8. Предвид гореизложеното, а и с оглед огромния обществен интерес към новосъздадената политическа партия ПП ДОСТ и към фирменото дело за нейната регистрация и за да бъдат избегнати всякакви основателни съмнения у нас и в обществото за безпристрастността на съда при водене и решаване на охранителното производство, както и за гарантирането на справедлив процес от безпристрастен съд, на основание чл. 6 от КЗПЧОС, вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 540 ГПК, вр. чл. 4 и чл. 7, ал. 1 от ЗСВ, направихме отвод на съдията-докладчик по делото.
9. Молбата ни за отвод не бе уважена с аргументи, изложени в Определение от 08.06.2016 г. Прави впечатление, че съдията-докладчик аргументира отказа си да се отведе, с разяснения, че действията й са насочени единствено и само към установяване и изясняване на действителната воля на молителя (чрез отстраняване на установени от нея неясноти в приложенията към заявлението ни). Съдията-докладчик въобще не обсъди и не аргументира защо, след като единствено търси изясняване на волята на учредителите, изиска и изменение на учредителния акт на партията – нейния устав, промените в чието съдържание са единствено от компетенциите на учредителите на партията.
10. Очевидна липса на субективната безпристрастност по делото бе „скриването” от заявителя на „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”. За такова писмо научаваме едва от крайния съдебен акт на съдията-докладчик. Решаващият съдия не само го споменава, но при съпоставяне на мотивите на решението с изложеното в писмото се установява, че съдията е била силно повлияна от въпросното писмо. При преглед на делото установяваме, че писмото е постъпило по делото след първото разпореждане на съдията-докладчик от 05.05.2016 г., т.е. съдията-докладчик е могла и е следвало да ни уведоми за това писмо и да ни даде възможност да вземем отношение по него, след като очевидно възнамерява тя самата да го обсъжда при постановяване на съдебния си акт. Писмото дори не бе докладвано и в откритото по делото заседание. С това си поведение съдията-докладчик наруши грубо принципа на „равенство на оръжията”, трайно установен в практиката на ЕСПЧ, както и принципа на състезателното начало и принципа на равнопоставеност, характерни за всички граждански производства, включително настоящото охранително. Отделен въпрос е, че напълно недопустимо и неоснователно е допускането и обсъждането по делото на становище от неучастващи в производството лица, при това с неустановена идентификация и авторство.
11. Съгласно практиката на ЕСПЧ, съдът следва да е освен субективно, а и обективно безпристрастен, за което е нужно да не съществуват установими и подлежащи на проверка факти, извън поведението на членовете на състава на съда, позволяващи създаване на основателно съмнение в безпристрастността на член от съдебния състав. Т.е. не е достатъчно съдът да е безпристрастен – той трябва и да изглежда безпристрастен (Решение от 26.02.1993 г. по делото „Padovani v. Italy”, § 27; решение от 20.05.1998 г. по делото „Gautrin and others v. France”, § 58). Мълчанието на съда относно обсъденото по-горе писмо и относно аргументите в него, както във фазата на подготовката на съдебното заседание, така и по време на самото съдебно заседание, безспорно води до липса на критерия за обективна безпристрастност за съдията-докладчик, който единствен формира съдебен състав по делото.
Б. Решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
12. За да постанови тук обжалваното си Решение, решаващият състав на СГС незаконосъобразно е приел, че регистрацията на ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ПП ДОСТ) е в нарушение на чл. 6 от ЗЗП и чл. 11 от Конституцията на РБългария с мотиви, обсъдени тук по-долу. Считаме, че така постановено решение, от една страна, е неправилно и необосновано с оглед изразените в него мотиви, а от друга страна, е постановено в нарушение на чл. 6, чл. 11, чл. 39, чл. 44 от Конституцията на Р.България, във връзка с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС (Конвенцията) , както и с чл. 10, чл. 11, чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права в ЕС (Хартата на ЕС), в нарушение на Закона за закрила от дискриминация и в нарушение на чл. 15 ЗЗП и свързаните с него други разпоредби на закона.
13. Първият мотив на първоинстанционния съд да откаже регистрацията на политическата партия, който оспорваме изцяло като незаконосъобразен, е установено според съдията-докладчик нарушение на чл. 6 ЗЗП, тъй като абревиатурата на наименованието на партията – ДОСТ била чужда, турска дума и използването й съставлявало забранена от цитираната законова норма публична проява на чужд език в политическия живот на партията.
14. Думата „ДОСТ” се съдържа в „Българския тълковен речник”, съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика - Л. Андрейчин, Л.Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв. Тодоров. За да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост” - „[пер.-тур] остар. Приятел”, е необходимо да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително – на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост” се съдържа. В предговора на четвъртото издание на „Българския тълковен речник”, съставен от цитирания авторски колектив, Наука и изкуство, София, 2015 г., изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника – бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество”. Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън .... и настанили се трайно в него”, като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително”. С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост” в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език. С оглед разясненията в уводните бележки към предходното издание на „Българския тълковен речник”, съставен от същия авторски колектив, БАН, София, 1993 г. отбелязването „остар.(остаряло)” (използвано за „дост”) се използва за „думи, които са се употребявали в недалечно минало, а днес се чувстват остарели”, като това отбелязване е различно от „старин (старинно)”, което се използва за думи, които са употребявани като обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта. Съгласно следващи разяснения в същите уводни бележки отбелязването „[пер.-тур]” (използвано за „дост”) означава, че думата „дост” е персийска дума, проникнала в българския език през турския език. Присъствието на думата „дост” и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ”, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“.
15. Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост” е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб“, „атака“, „баста“ (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика“, „демокрация“, „министър“ и още десетки и десетки хиляди думи.
16. С отказа на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ по обсъдения мотив – използване на чужда дума в българския език за абревиатура, първоинстанционният съд извърши неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация както на новоучредена политическа партия, така и на нейните членове-учредители. Това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона (чл. 6 от Конституцията, чл. 20 от Хартата на ЕС) и равенство във възможностите за участие в обществения живот – защитени цели по чл. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДис) За съпоставка, съкратеното наименование на управляващата в РБългария политическа партия, с което същата се афишира в обществото и което също се скандира по митинги и други публични прояви – ГЕРБ, също е чужда дума, която в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Чужди думи са и „БАСТА“ и „АТАКА”, използвани за наименованието на регистрирани в България политически партии, така също и думата „демокрация” – съдържаща се със свои производни в наименованието на множество партии. Да се откаже право на членовете на ПП ДОСТ на гореобсъденото основание, означава противоконституционно да се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език, а такова право да се откаже на членовете на ПП ДОСТ. По този начин ПП ДОСТ и неговите учредители са дискриминирани по произход, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и на чл. 21 от Хартата на ЕС, на абревиатурата (наименованието) на партията спрямо други политически партии с имена, които съдържат думи с произход от чужд език, или чиято абревиатура съставлява такава дума.
17. На следващо място, дори да се вземе предвид произходът на думата и по-специално езикът, през който думата е навлязла в българския език – турският език, то не смятаме, че използването на тази дума като съкратено обозначаване на наименованието на политическата партия би съставлявало нарушение на чл. 6 от ЗЗП. Действително Законът за политическите партии изисква публичните прояви на партиите да се провеждат на български език. Това изискване е неразривно свързано с основната цел на политическите партии, закрепена в чл. 11, ал. 3 КБР и в чл. 2, ал. 2 ЗПП, да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. С оглед разпоредбата на чл. 3 от Конституцията, обосновано е законовото изискване публичните прояви на политическите партии, чрез които се изразява политическа воля, да бъдат на официалния в България български език.
18. Въпросът, който е съществен и който въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, е дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата „ДОСТ”, която на всичкото отгоре означава „приятел”. Отговорът на този въпрос е единствено отрицателен.
19. Отново за сравнение, за разлика от думата „дост”, политическа воля може да се открие в думата „атака”, използвана за наименование на друга политическа партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот на България, което също се скандира по митинги и други публични прояви. И в тази връзка отказът на първоинстанционния съд е дискриминационен по отношение на ПП ДОСТ и нейните членове.
20. Второто основание първоинстанционният съд да откаже регистрацията на политическата партия, което също оспорваме като незаконосъобразно, е противоречие с чл. 11 от Конституцията, обосновано с възприемането от съда на ПП ДОСТ като етническа партия.
21. За да обоснове етническия характер на партията, на първо място, съдът изтъква, че преобладаващият брой учредители били с турски имена. Без да акцентираме, само споменаваме, че е по принцип проблематична правата връзка между име и етническа принадлежност. Този мотив, заимстван от съда от т.нар. „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”, е, от една страна, неверен, от друга, е силно дискриминационен. Очевидно решението на съда в тази си част кореспондира с тезите, застъпени в цитираното гражданско писмо, че 99% от учредителите идват от райони, в които преобладава турскоезично и мюсюлманско населени и че сред учредителите имало „за цвят по някой и друг, който е различен от етнически турчин”. При преглед на представения по делото Списък на членовете-учредители на ПП ДОСТ се установява, че измежду всички 1084 учредители, явили се за участие на Учредителната конференция на партията и подали декларации по чл. 11 ЗПП, 247 учредители носят български имена, тоест почти една четвърт (1/4) от всички учредители. Също така от Списъка на членовете-учредители се установява, че за Учредителното събрание са се явили граждани с избирателни права от всички 28 области на България, както и такива, временно пребиваващи в чужбина, като единствено от Варна, Добрич и Шумен няма учредители с български имена. Нормално е от райони с преимуществено турско етническо население, какъвто е област Кърджали, учредителите с турски имена да са преимуществен брой, но дори и от този район учредителите с български имена са 26, което е почти 10% от всички учредители от района. Не така стоят обаче нещата за други райони. Например - за Пловдив-град 71 от всички 99 учредители са с български имена, за София-град 54 от всички 64 учредители са с български имена, за София област всички 13 учредители за с български имена. Следва да се има предвид и че двама (2) от членовете на изпълнителния съвет на партията, единият от които и Заместник-председател, са етнически българи. В обобщение и което считаме за съществено, учредители на ПП ДОСТ, видно от представените писмени документи, са граждани с избирателни права по българското законодателство от цяла България и от различни етнически групи.
22. Отказът на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ и по обсъдения втори мотив – определяне на партията като създадена на етническа основа, заради преимуществено присъствие на учредители с турски имена, също съставлява неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация на новоучредена политическа партия и на нейните членове-учредители. ПП ДОСТ е приета за турско-етническа партия и е отказано на членовете й да се сдружат в една партия, тъй като съществена част от учредителите имали турски имена. По този начин ПП ДОСТ и нейните учредители са дискриминирани по етническа принадлежност, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и чл. 21 от Хартата на ЕС, на мнозинството членове спрямо други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии „Атака“, „Национален фронт за спасение на България“. Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос.
23. Съдът с решението си в частта с турските имена поставя един много сериозен правен и ценностен въпрос - нима гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят „турски”, „цигански” или други етнически имена и които желаят да изразяват политическа воля чрез участие в политически партии, следва да сменят своите имена с български, за да могат да упражнят това си право. Според нас отрицателният отговор на този въпрос е категорично поставен със стартиране изграждането и утвърждаването на България като демократична и правова държава и приемането на новата Конституция на РБългария, в чл. 6 от която равенството на хората е прогласено за основно начало и е конституционно забранена всякаква дискриминация основаваща се наред с друго на етническа принадлежност.
24. На следващо място, първоинстанционният съд, макар и доста неясно, обосновава етническия характер на ПП ДОСТ с установени според съдията неправилни и неясни формулировки в целите на ПП ДОСТ, заложени в устава на партията.
25. По отношение на използване от учредителите на ПП ДОСТ на думата „установявам” вместо думата „утвърждавам” във формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство”, поддържаме аргументите си от първата инстанция за правилност на използвания израз, включително през призмата на свободата на словото, закрепена в чл. 39 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Съгласно утвърденото тълкуване на думата „установявам“ в българския език, нейното първо лексикално значение се представя от синонимен ред думи, в които на втора позиция е думата „утвърждавам“. Изложеното е видно от страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015. „Установяване“ е отглаголно съществително, с което се изразява процесност.
26. Както сме уточнили пред първата инстанция и поддържаме пред настоящата, под „установяване на чувството за национално достойнство”, с оглед семантиката и значението на използваните думи и изрази, синтезирано, разбираме „установяване”, в смисъла на утвърждаване, на чувство за „национално достойнство”, т.е. на самоусещането, самооценката и самоуважението на всички български граждани от принадлежността им към единна и неделима българска нация, като исторически формирала се на територията на Република България устойчива общност от хора. (вж. Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015; Речник на българския език, Институт за български език, http://ibl.bas.bg/ и др.)
27. Не случайно при формулиране на целта по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава думата „установяване“ не е използвана самостоятелно а в словосъчетанието „безусловно установяване“, т.е. установяването като процес, който протича, е факт, но целта е този процес да се превърне в безусловен. В тази връзка, за напълно неуместно намираме даването от съда на пример със синоптична прогноза, когато става дума за политически цели, т.е. за цели, свързани с управлението, с ръководенето на живота на дадена страна. Напълно погрешно е разбирането на съда, че се установява нещо, което не го е имало. Напротив, даден модел на управление, дадена ценност, която е съществена за общественото управление, може да съществуват, да са познати, но да не са установени, т.е. да не са утвърдени.
28. Свободата на сдружаване, включително в политически партии, прокламирана в чл. 12 от Конституцията, в чл. 11 от Конвенцията и в чл. 12 от Хартата на ЕС, са в тясна връзка със свободата на словото и изразяване на мнение, при което преценката на съда при регистрация на политическа партия не следва да бъде абстрактна. Формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство” ясно сочи на необходимост от работа в положителна посока върху чувството за национално и гражданско достойнство и по никакъв начин нито попада в ограниченията на чл. 11, ал. 4 КРБ, нито попада в забраните по чл. 44, ал. 2 КБР. Тук е особено важно да се подчертае, че съдът акцентира преднамерено само на чувството за „национално“ достойнство, а то е първа компонента от две еднородни определения („национално и гражданско“) на определяемото „достойнство“ . Еднородните части са равнопоставени и са в кумулативна връзка. Те се отнасят по равно и заедно към определяемото. Т.е. целта е едновременно установяване на „национално и гражданско“ достойнство. Така, ако приемем, че националното достойнство като процес на установяване протича, то има граждани, които поради една или друга причина се чувстват с накърнено гражданско достойнство. Ето защо установяването на чувството за национално и гражданско достойнство е необходима и легитимна цел.
29. Във връзка с преждеказаното, извършената от първоинстанционния съд проверка на правилността на използваната дума „установен” съставлява недопустима проверка по целесъобразност и като такава излиза извън обхвата на проверката за законосъобразност, за която е компетентен съдът. Дори да е налице нюанс в значенията между двете думи („установявам“ и „утвърждавам“), чиято смислова близост е неоспорима, въпрос на воля на учредителите е да изберат един или друг нюанс в общото смислово значение на двете думи и това няма отношение към законосъобразността на поставената цел.
30. На следващо място, противно на изразеното в мотивите на съдебното решение, че не сме били посочили как ще гарантираме независимостта на българските медии, още с молбата си от 25.05.2016 г. сме конкретизирали, че тази цел ще бъде постигната чрез посочените в устава механизми, като сме конкретизирали, че това ще стане „предимно чрез участие в законодателната и изпълнителната власт на национално ниво”. Нещо повече, в цитираната молба за по-голяма пълнота с оглед преодоляване породената у съда неяснота като политическа конкретика изрично сме заявили готовност за продуциране на свои и подкрепяне на чужди законодателни инициативи за осветяване на крайни собственици на медиите с оглед предотвратяване на конфликт на интереси, политическа защита на журналисти при евентуални репресивни действия. Тези наши уточнения и разяснения, направени още с молбата ни по първото разпореждане на съда за неясноти в устава, обаче остават необсъдени от първоинстанционния съд. Второто разпореждане на съда по неясноти в устава, от 01.06.2016 г., обаче показа ясно подхода на съда – изискват се уточнения, при това в свободен текст, за да се преодолеят породени у съда неясноти, след което се указва да се извършват конкретни промени в учредителния акт на политическата партия. По същия начин съдът подходи и с оглед направеното от нас разяснение относно формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 9 от Устава цел, в частта за „установяване на реални пазарни отношения”, където съдът дори отиде още по-далеч, като изиска да подменим заложената от учредителите на ПП ДОСТ уставна цел, като я ограничим само до изложен от нас политически аспект на тази цел, без да се отчита подробно изложеният неин смислов аспект.
31. Поисканите от съда промени в устава на ПП ДОСТ смятаме, че съставляват недопустима подмяна на волята на учредителите и нарушаване на тяхното суверенно право на свободно изразяване. Уставът на ПП ДОСТ не е приет от нейния законен представител – Председателя на партията, действащ от името на учредителите, а от самите учредители, действащи като пръв върховен партиен орган. В тази връзка, напълно неправилен като противоречащ на материалния закон е мотивът на съда, че Председателят представлява учредителите. Председателят представлява учредената от учредителите правосубектна организация, като неин законен представител. Учредителите обаче са отделен орган на тази организация – те са нейният пръв върховен орган. В тази връзка само и единствено те са компетентни както да приемат устава, като учредителен акт на партията (чл. 13, ал. 1 ЗПП), така и да правят последващи промени в него до момента, когато партията придобие правосубектност чрез регистрацията си, след който момент измененията на учредителния акт са изключително в правомощията на върховния орган (по аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ) – в настоящия случай Национална конференция, според устава на ПП ДОСТ.
32. Напълно неоснователно първоинстанционният съд приема и оценява в решението си, че искането ни за отвод на съдията-докладчик било решително действие по „отпор” и пречене на съда и като такова било израз на формулираната в чл. 4 , ал. 2, т. 6 от Устава цел – „реализиране на решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за ефективно противодействие на престъпност, корупция, задкулисие и олигархия”. Правото на справедлив процес, какъвто е настоящото охранително производство, в което се включва правото този процес да бъде воден от обективен и безпристрастен съд, е основно право, прогласено в чл. 6 КЗПЧОС. Упражняването на това право, при това аргументирано1 с позоваване на конкретни правни и фактически основания и съдебна практика, няма никакво основание да се счита за противодействие на съда.
33. В резултат на комплексната си неправилна и необоснована преценка на целите на ПП ДОСТ, първоинстанционният съд решава да правораздава „в духа на закона”, като достига до напълно необоснован извод, че ПП ДОСТ има цели, различни от официално декларираните, които било възможно да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът нито сочи каквато и да било такава „реална” цел, нито сочи как се нарушава цитираната конституционна разпоредба.
34. „Правораздавайки“, както сам съдът се изразява „в духа на закона“, съдът напълно необосновано достига до извод, че ПП ДОСТ е етническа партия. В законодателството ни обаче няма дефиниция за етническа партия. Все пак може обосновано да се приеме, че една партия е етническа, ако с оглед условията си за членство ограничава участието на гражданите до такива от определен етнос и/или си поставя цели, които водят до етноцентризъм. Видно от съдържанието на представените по делото Учредителна декларация, Устав, Политическа декларация и останалите учредителни документи, както и видно от изявленията и публичните прояви на политическите лидери, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се учредява като национална, либерално-демократична, антиолигархична, евро-атлантическа партия в РБългария и нито едно действие или послание на нейните лидери не дават основания да се пораждат дори и съмнения за етноцентризъм. В тази връзка, представяме и Ви молим да приемете текста на словото на г-н Лютви Местан до учредителите на Учредителната конференция, както и някои статии в български медии, в които се отразяват политически изявления и прояви на лидери на партията.
35. Същественото, с оглед съответствието на ПП ДОСТ с изискването на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е пълната липса на каквото и да било изискване, респ. пречка за членство в ПП ДОСТ на етническа, расова или верска основа. Факт, който се потвърждава и от първоинстанционния съд. Същевременно формулираните в устава на ПП ДОСТ политически цели са общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права по българското законодателство, към които ПП ДОСТ е напълно отворена за членство. В пълно съответствие с цитираното от първоинстанционния съд Решение № 4 от 04.04.1992 по к.д. № 1/1991 г. на Конституционния съд нито правилата за членство, нито поставените пред партията цели, нито прокламираните ценности и принципи, нито други уставни разпоредби капсулират новоучредената политическа партия нито на етнически, нито на расов или верски принцип. Партията е единствено ограничена от целите, които си поставя като либерално-демократична, евро-атлантическа политическа партия, а това от своя страна е израз на политически плурализъм.
36. Необосновани са и крайните изводи на съда, че бил останал недоказан фактът, че новоучредената партия си е поставила тези цели, които са записани в устава, и че имала яснота как да ги изпълни, както и изводът, че не било ясно дали личната воля за членство се отнася за записани на хартия цели, или за някаква друга цел. При съпоставяне на текста на представената по делото учредителна декларация, публикувана в националния ежедневник в. „Сега”, и текста на устава на ПП ДОСТ се установява, че залегналите в устава цели са същите, които са публикувани в ежедневника. По делото са представени декларациите за членство на всички учредители, в които последните удостоверяват, че са запознати със и приемат тези цели. По делото е представено извлечение от протокола от Учредителната конференция, от което се установява, че целите на ПП ДОСТ са изчетени на учредителите, както и че същите са приети, без да възниква нужда от обсъждане, каквато нужда е възниквала на няколко пъти с други текстове на устава. По делото, без това да е нормативно необходимо, са представени и заявленията за членство на новоприетите членове на ПП ДОСТ, от които е видно, че всеки такъв член удостоверява, че е запознат със и приема целите на партията, съгласно Устава, приет от Учредителната конференция на 10.04.2016 г. Същевременно по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че личната воля на учредителите и членовете на ПП ДОСТ се отнасят до цели, различни от формулираните в Устава.
37. Като е тълкувал „духа на закона”, първоинстанционният съд недопустимо е ограничил свободата на учредителите на ПП ДОСТ на сдружаване в политическа партия, като е приложил непропорционална мярка1 изразяваща се в отказ от регистрация на новоучредената партия.
38. Както е добре известно, политическият плурализъм е издигнат като основно начало в Конституцията на Р.България (чл. 11 КРБ), а свободата на сдружаване на гражданите в политически партии е обявена от основния ни закон за основно гражданско право (чл. 44, вр. чл. 11 КРБ). Същевременно тези основни начало и гражданско право са неразривно свързани със свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение, закрепени в чл. 39 КРБ. Цитираните конституционни разпоредби изцяло кореспондират с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС, а така също и в чл. 11 и мл. 12 от Хартата на ЕС и в тази връзка следва да се отчита и взема предвид практиката на ЕСПЧ и СЕС.
39. Както многократно е имал случаи да се произнесе ЕСПЧ в свои решения, включително срещу България, предвид основната роля, която играят политическите партии за надлежното функциониране на демокрацията, ограниченията на правото на свободно сдружаване, упоменати в ал. 2 на чл. 11 от Конвенцията, що се отнася до политическите партии, следва да се тълкуват стриктно, като единствено убедителни и недвусмислени причини могат да оправдаят ограниченията на свободата на сдружаване на партиите. Според ЕСПЧ в основата на демокрацията е да се разреши на различни политически програми да се предлагат и обсъждат, дори на онези, които поставят под въпрос начина, по който в момента е устроена държавата, стига да не вредят на самата демокрация (вж. Решение от 20.10.2005 г. по делото ОМО Илинден-Пирин срещу България по жалба № 59489/2000 г., § 56, 58, 61 и прецитираната в него практика). ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване съставлява един от основните фундаменти на едно демократично общество и едно от основните условия за неговото развитие и е приложима не само към идеи, които се приемат благосклонно, но също и към такива, които дори обиждат, шокират и смущават, с оглед изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които не би съществувало демократично общество (вж. Решение от 19.01.2065 г. по делото ОМО Илинден и други срещу България по жалба № 59491/2000 г., § 57, 60, 61, 76, 84-87, 105 и прецитираната в него практика) В богатата практика на ЕСПЧ по дела, образувани по повод отказ от регистрации на „македонски” партии и организации в България, европейският съд подчертава, че такива убедителни причини с оглед разпоредбите на българската конституция могат да бъдат призоваването към използване на насилие или към отхвърляне на демократичните принципи.
40. Подобни причини категорично не са настъпвали и не присъстват при учредяването на ПП ДОСТ. Такива причини не се съдържат нито в устава, нито в който и да било друг партиен документ. Действително, съгласно Решение № 1 от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/99 г., уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й, поради което не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата, а е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази партия, като е необходимо да се сравни съдържанието на документите с практическата дейност на самата партия. Обаче нито учредителните документи на ПП ДОСТ, нито поведението на нейните лидери, нито дейността на членовете й в хода на нейното учредяване и понастоящем разкриват наличието на причини, които да обосноват необходимост от ограничаване правото на сдружаване на членовете-учредители на ПП ДОСТ чрез отказ от регистрация на партията.
41. Предвид изложеното по-горе относно прилагането в производството по регистрация на ПП ДОСТ на принципа на неограничимост на правото на сдружаване, залегнал като основен конституционен принцип в чл. 12 КРБ, прегледът по законосъобразност на регистрацията на ПП ДОСТ следва да изключи въвеждането на допълнителни изисквания извън стриктно и изчерпателно уредените в чл. 15, ал. 3, т. 1-т.9 ЗЗП и свързаните с тях други законови разпоредби (в този смисъл Решение № 49 от 08.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1250/2013 г.).
42. Същевременно, като приема че при учредяването на политическата партия не е нарушена буквата на закона, но е накърнен духът на закона, първоинстанционният съд на практика признава, че документите по учредяването на партията са законосъобразни, и понеже не е в състояние да посочи нито едно конкретно законово основание, пристрастно навлиза в полето на собствените си предположения и хипотези.
43. В тази връзка смятаме, че от представените по фирменото дело писмени доказателства се установява, че са налице законовите изисквания за вписване в регистъра на политическите партии към СГС на Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност.
44. От представен Протокол № 01/27.02.2016 г. се установява, че на същата дата е образуван Инициативен комитет за учредяване на ПП ДОСТ, в който са участвали 181 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, с което е преизпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПП. Установява се също така, че Инициативният комитет е приел Учредителна декларация, чиито текст е инкорпориран в протокола, в съответствие на чл. 10, ал. 2 ЗПП. В изпълнение на чл. 10, ал. 3 ЗПП в декларацията са определени основните принципи и политически цели на партията, които не противоречат на законовите изисквания по чл. 2 и чл. 4 от ЗПП. В изпълнение на изискването на чл. 10, ал. 4 ЗПП Учредителната декларация е публикувана на 29.02.2016 г. в бр. 49 (5520) на националния ежедневник „Сега”, екземпляр от който е представен по делото.
45. Освен приемането на учредителната декларация, с решенията си от 27.02.2016 г. Инициативният комитет е утвърдил на основание чл. 11, ал. 1 ЗПП образец на Декларация за индивидуално членство, както и е открил подписка за набиране на членове-учредители. В съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПП в декларациите е предвидено изрично декларирането на личната воля за членство в политическата партия, приемането на нейните основни принципи и цели, както и обстоятелството, че гражданинът не членува в друга политическа партия. От всички 181 граждани, образували Инициативния комитет, в изпълнение на чл. 11, ал. 3 ЗПП, 176 саморъчно са попълнили и са подписали Декларации за индивидуално членство още в деня на утвърждаване на нейния образец. Впоследствие 137 от тези 176 членове на Инициативния комитет са се явили за участие като учредители на Учредителната конференция на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на членовете на ИК на ПП ДОСТ по Протокол № 1/27.02.2016 г. на Инициативния комитет, с отбелязан рег.индекс на Декларацията по чл. 11 ЗПП на всеки член на комитета, подписал такава декларация.
46. От представен по делото Протокол-извлечение от Учредителна конференция (Учредително събрание) на ПП ДОСТ се установява, че същото се е състояло на 10.04.2016 г. в гр. София, т.е. на територията на РБ и в срок по-малък от 3 месеца от датата на приемане на учредителната декларация, с което е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 1 ЗПП.
47. От представените по делото Списък на явилите се за участие на Учредителната конференция учредители и представените с молба от 12.05.2016 г., в оригинал, в два класьора, 1084 бр. Декларации по чл. 11 ЗПП се установява, че на учредителната конференция са присъствали 1116 членове-учредители, от които 1084 учредители са били подписали декларации до провеждането на Учредителното събрание, с което е преизпълнено изискването на чл. 12, ал. 2 ЗПП. Списъкът на членовете-учредители съдържа всички реквизити по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗПП. Декларациите за индивидуално членство са по образеца, утвърден от инициативния комитет, саморъчно попълнени и подписани са, както са и регистрирани с уникален регистрационен индекс и дата на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на явилите за участие на Учредителната конференция членове-учредители с отбелязан рег.индекс на техните Декларации по чл. 11 ЗПП.
48. На Учредителната конференция, състояла се на 10.04.2016 г., е приет Устав на партията, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 14, ал. 1 от т. 1 до т. 12 ЗПП. Текстът на устава бе приет на части и в цялост, с гласовете на повече от 500 учредители, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 1 ЗПП
49. В изпълнение на чл. 13, ал. 1 ЗПП и в съответствие с приетия Устав Учредителната конференция избра ръководните и контролните органи на ПП ДОСТ. За Председател на ПП ДОСТ бе избран г-н Лютви Ахмед Местан. Определена бе числеността на изборните членове на Националния съвет да бъде 56 членове, както и бе избран техният персонален състав. Учредителната конференция избра Изпълнителен съвет в състав от 11 членове, от които Председателят на ПП ДОСТ и още 10 членове измежду избраните вече членове на Националния съвет, както и определи 5 заместник-председатели, както са посочени в Заявлението за регистрация на ПП ДОСТ.
50. На 28.04.2016 г. , в тримесечния срок по чл. 15, ал. 2 ЗПП, е подадено Заявление за регистрация на ПП ДОСТ от представляващия партията неин Председател. Със заявлението са представени нотариално заверен образец от подписа на г-н Лютви Местан, като представляващ ПП ДОСТ по чл. 15, ал. 3, т. 6, представен е Списък по чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП на 10 264 членове на ПП ДОСТ, от които 1084 членове-учредители и 9 180 новоприети членове, съдържащ трите им имена, ЕГН и постоянен адрес, както и е представена нотариално заверена декларация от членовете на Изпълнителния съвет за автентичността на документите по т. 3, т. 4 и т. 7 от чл. 15, ал. 3 ЗПП. Във връзка с приемането на новите 9180 членове на ПП ДОСТ, извън законовите изисквания, са представени протоколни решения на Изпълнителния съвет за утвърждаване на образец на заявление за прием и за приемането на тези 9180 членове, както и са представени в оригинал самите заявления.
51. Представено е и Удостоверение за уникалност на име, издадено от СГС, от което е видно, че заявеното име Демократи за отговорност, свобода и толерантност с абревиатура ДОСТ не повтаря наименованието или абревиатурата на друга партия, с което е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 2 ЗПП.
12. За да постанови тук обжалваното си Решение, решаващият състав на СГС незаконосъобразно е приел, че регистрацията на ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ПП ДОСТ) е в нарушение на чл. 6 от ЗЗП и чл. 11 от Конституцията на РБългария с мотиви, обсъдени тук по-долу. Считаме, че така постановено решение, от една страна, е неправилно и необосновано с оглед изразените в него мотиви, а от друга страна, е постановено в нарушение на чл. 6, чл. 11, чл. 39, чл. 44 от Конституцията на Р.България, във връзка с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС (Конвенцията) , както и с чл. 10, чл. 11, чл. 20 и чл. 21 от Хартата на основните права в ЕС (Хартата на ЕС), в нарушение на Закона за закрила от дискриминация и в нарушение на чл. 15 ЗЗП и свързаните с него други разпоредби на закона.
13. Първият мотив на първоинстанционния съд да откаже регистрацията на политическата партия, който оспорваме изцяло като незаконосъобразен, е установено според съдията-докладчик нарушение на чл. 6 ЗЗП, тъй като абревиатурата на наименованието на партията – ДОСТ била чужда, турска дума и използването й съставлявало забранена от цитираната законова норма публична проява на чужд език в политическия живот на партията.
14. Думата „ДОСТ” се съдържа в „Българския тълковен речник”, съставен от най-високите авторитети на българската тълковна лингвистика - Л. Андрейчин, Л.Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив.Леков, Ст.Стойков, Цв. Тодоров. За да се разбере какво означава статията в цитирания речник за думата „дост” - „[пер.-тур] остар. Приятел”, е необходимо да се изследва предговорът (уводните бележки) на въпросния тълковен речник, при това сравнително – на предходното и на последното му издание, където и в двете издания думата „дост” се съдържа. В предговора на четвъртото издание на „Българския тълковен речник”, съставен от цитирания авторски колектив, Наука и изкуство, София, 2015 г., изрично е посочено, че „това ново, допълнено и преработено издание (на речника – бел. наша) има за цел да го доближи във възможно най-висока степен до съвременното състояние на езика и до потребностите и изискванията на съвременното българско общество”. Също така е посочено в предговора, че „словникът на речника е обогатен с много нови думи, дошли от вън .... и настанили се трайно в него”, като „в същото време от речника са отпаднали не малко подчертано редки, остарели и диалектни думи, чието присъствие в лексикалната система на езика и в речта на съвременния българин не е достатъчно убедително”. С оглед изложеното в предговора на последното издание на речника, присъствието на думата „дост” в същото това издание означава, че тази дума продължава да присъства убедително в съвременния български писмен и говорим език. С оглед разясненията в уводните бележки към предходното издание на „Българския тълковен речник”, съставен от същия авторски колектив, БАН, София, 1993 г. отбелязването „остар.(остаряло)” (използвано за „дост”) се използва за „думи, които са се употребявали в недалечно минало, а днес се чувстват остарели”, като това отбелязване е различно от „старин (старинно)”, което се използва за думи, които са употребявани като обикновени в миналото, а сега се употребяват само за стилистична украса на речта. Съгласно следващи разяснения в същите уводни бележки отбелязването „[пер.-тур]” (използвано за „дост”) означава, че думата „дост” е персийска дума, проникнала в българския език през турския език. Присъствието на думата „дост” и в двете последни издания на българския тълковен речник недвусмислено означава, че „ДОСТ”, макар и чужда по произход дума, несъмнено е част от българския говорим и писмен литературен език. Следва да се има предвид, че става въпрос не за самостоятелна лексема, а за абревиатура на същинското наименование на партията, което е „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“.
15. Предвид на горното, смятаме за неправилен и необоснован мотива на съда, че „дост” е чужда за българския език дума, или тя е толкова чужда, колкото чужди са думи като „герб“, „атака“, „баста“ (все имена на регистрирани политически партии), както и думи като „политика“, „демокрация“, „министър“ и още десетки и десетки хиляди думи.
16. С отказа на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ по обсъдения мотив – използване на чужда дума в българския език за абревиатура, първоинстанционният съд извърши неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация както на новоучредена политическа партия, така и на нейните членове-учредители. Това е пряко нарушение на основното човешко право за равенство пред закона (чл. 6 от Конституцията, чл. 20 от Хартата на ЕС) и равенство във възможностите за участие в обществения живот – защитени цели по чл. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДис) За съпоставка, съкратеното наименование на управляващата в РБългария политическа партия, с което същата се афишира в обществото и което също се скандира по митинги и други публични прояви – ГЕРБ, също е чужда дума, която в българския език идва от немската дума `erbe` (наследство). Чужди думи са и „БАСТА“ и „АТАКА”, използвани за наименованието на регистрирани в България политически партии, така също и думата „демокрация” – съдържаща се със свои производни в наименованието на множество партии. Да се откаже право на членовете на ПП ДОСТ на гореобсъденото основание, означава противоконституционно да се привилегироват членовете на други политически партии, като им се даде право да се сдружават в партии с наименования, използващи чужди думи, навлезли в българския език, а такова право да се откаже на членовете на ПП ДОСТ. По този начин ПП ДОСТ и неговите учредители са дискриминирани по произход, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и на чл. 21 от Хартата на ЕС, на абревиатурата (наименованието) на партията спрямо други политически партии с имена, които съдържат думи с произход от чужд език, или чиято абревиатура съставлява такава дума.
17. На следващо място, дори да се вземе предвид произходът на думата и по-специално езикът, през който думата е навлязла в българския език – турският език, то не смятаме, че използването на тази дума като съкратено обозначаване на наименованието на политическата партия би съставлявало нарушение на чл. 6 от ЗЗП. Действително Законът за политическите партии изисква публичните прояви на партиите да се провеждат на български език. Това изискване е неразривно свързано с основната цел на политическите партии, закрепена в чл. 11, ал. 3 КБР и в чл. 2, ал. 2 ЗПП, да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. С оглед разпоредбата на чл. 3 от Конституцията, обосновано е законовото изискване публичните прояви на политическите партии, чрез които се изразява политическа воля, да бъдат на официалния в България български език.
18. Въпросът, който е съществен и който въобще не е обсъден от първоинстанционния съд, е дали има израз на политическа воля при произнасяне на думата „ДОСТ”, която на всичкото отгоре означава „приятел”. Отговорът на този въпрос е единствено отрицателен.
19. Отново за сравнение, за разлика от думата „дост”, политическа воля може да се открие в думата „атака”, използвана за наименование на друга политическа партия, надлежно регистрирана и участваща в политическия живот на България, което също се скандира по митинги и други публични прояви. И в тази връзка отказът на първоинстанционния съд е дискриминационен по отношение на ПП ДОСТ и нейните членове.
20. Второто основание първоинстанционният съд да откаже регистрацията на политическата партия, което също оспорваме като незаконосъобразно, е противоречие с чл. 11 от Конституцията, обосновано с възприемането от съда на ПП ДОСТ като етническа партия.
21. За да обоснове етническия характер на партията, на първо място, съдът изтъква, че преобладаващият брой учредители били с турски имена. Без да акцентираме, само споменаваме, че е по принцип проблематична правата връзка между име и етническа принадлежност. Този мотив, заимстван от съда от т.нар. „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия”, е, от една страна, неверен, от друга, е силно дискриминационен. Очевидно решението на съда в тази си част кореспондира с тезите, застъпени в цитираното гражданско писмо, че 99% от учредителите идват от райони, в които преобладава турскоезично и мюсюлманско населени и че сред учредителите имало „за цвят по някой и друг, който е различен от етнически турчин”. При преглед на представения по делото Списък на членовете-учредители на ПП ДОСТ се установява, че измежду всички 1084 учредители, явили се за участие на Учредителната конференция на партията и подали декларации по чл. 11 ЗПП, 247 учредители носят български имена, тоест почти една четвърт (1/4) от всички учредители. Също така от Списъка на членовете-учредители се установява, че за Учредителното събрание са се явили граждани с избирателни права от всички 28 области на България, както и такива, временно пребиваващи в чужбина, като единствено от Варна, Добрич и Шумен няма учредители с български имена. Нормално е от райони с преимуществено турско етническо население, какъвто е област Кърджали, учредителите с турски имена да са преимуществен брой, но дори и от този район учредителите с български имена са 26, което е почти 10% от всички учредители от района. Не така стоят обаче нещата за други райони. Например - за Пловдив-град 71 от всички 99 учредители са с български имена, за София-град 54 от всички 64 учредители са с български имена, за София област всички 13 учредители за с български имена. Следва да се има предвид и че двама (2) от членовете на изпълнителния съвет на партията, единият от които и Заместник-председател, са етнически българи. В обобщение и което считаме за съществено, учредители на ПП ДОСТ, видно от представените писмени документи, са граждани с избирателни права по българското законодателство от цяла България и от различни етнически групи.
22. Отказът на първоинстанционния съд да се регистрира ПП ДОСТ и по обсъдения втори мотив – определяне на партията като създадена на етническа основа, заради преимуществено присъствие на учредители с турски имена, също съставлява неправомерна и забранена пряка и непряка дискриминация на новоучредена политическа партия и на нейните членове-учредители. ПП ДОСТ е приета за турско-етническа партия и е отказано на членовете й да се сдружат в една партия, тъй като съществена част от учредителите имали турски имена. По този начин ПП ДОСТ и нейните учредители са дискриминирани по етническа принадлежност, по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДис и чл. 21 от Хартата на ЕС, на мнозинството членове спрямо други политически партии, съществена част от чиято членствена маса също са граждани, чиито имена не са български по произход. Общоизвестно е, че такива са ДПС, Евророма, ДРОМ, Народна Партия Свобода и Достойнство, Национално движение за права и свободи и др. Също така е общоизвестно, че партии, в които членуват преимуществено етнически българи, са партии „Атака“, „Национален фронт за спасение на България“. Може да се заключи, че при всички партии в България така или иначе преобладава един етнос като членска маса. Означава ли, че всички български партии са етнически, или става въпрос за дискриминация на един конкретен етнос.
23. Съдът с решението си в частта с турските имена поставя един много сериозен правен и ценностен въпрос - нима гражданите с избирателни права по българското законодателство, които носят „турски”, „цигански” или други етнически имена и които желаят да изразяват политическа воля чрез участие в политически партии, следва да сменят своите имена с български, за да могат да упражнят това си право. Според нас отрицателният отговор на този въпрос е категорично поставен със стартиране изграждането и утвърждаването на България като демократична и правова държава и приемането на новата Конституция на РБългария, в чл. 6 от която равенството на хората е прогласено за основно начало и е конституционно забранена всякаква дискриминация основаваща се наред с друго на етническа принадлежност.
24. На следващо място, първоинстанционният съд, макар и доста неясно, обосновава етническия характер на ПП ДОСТ с установени според съдията неправилни и неясни формулировки в целите на ПП ДОСТ, заложени в устава на партията.
25. По отношение на използване от учредителите на ПП ДОСТ на думата „установявам” вместо думата „утвърждавам” във формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство”, поддържаме аргументите си от първата инстанция за правилност на използвания израз, включително през призмата на свободата на словото, закрепена в чл. 39 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Съгласно утвърденото тълкуване на думата „установявам“ в българския език, нейното първо лексикално значение се представя от синонимен ред думи, в които на втора позиция е думата „утвърждавам“. Изложеното е видно от страница 1009 от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015. „Установяване“ е отглаголно съществително, с което се изразява процесност.
26. Както сме уточнили пред първата инстанция и поддържаме пред настоящата, под „установяване на чувството за национално достойнство”, с оглед семантиката и значението на използваните думи и изрази, синтезирано, разбираме „установяване”, в смисъла на утвърждаване, на чувство за „национално достойнство”, т.е. на самоусещането, самооценката и самоуважението на всички български граждани от принадлежността им към единна и неделима българска нация, като исторически формирала се на територията на Република България устойчива общност от хора. (вж. Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015; Речник на българския език, Институт за български език, http://ibl.bas.bg/ и др.)
27. Не случайно при формулиране на целта по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава думата „установяване“ не е използвана самостоятелно а в словосъчетанието „безусловно установяване“, т.е. установяването като процес, който протича, е факт, но целта е този процес да се превърне в безусловен. В тази връзка, за напълно неуместно намираме даването от съда на пример със синоптична прогноза, когато става дума за политически цели, т.е. за цели, свързани с управлението, с ръководенето на живота на дадена страна. Напълно погрешно е разбирането на съда, че се установява нещо, което не го е имало. Напротив, даден модел на управление, дадена ценност, която е съществена за общественото управление, може да съществуват, да са познати, но да не са установени, т.е. да не са утвърдени.
28. Свободата на сдружаване, включително в политически партии, прокламирана в чл. 12 от Конституцията, в чл. 11 от Конвенцията и в чл. 12 от Хартата на ЕС, са в тясна връзка със свободата на словото и изразяване на мнение, при което преценката на съда при регистрация на политическа партия не следва да бъде абстрактна. Формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на ПП ДОСТ цел „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство” ясно сочи на необходимост от работа в положителна посока върху чувството за национално и гражданско достойнство и по никакъв начин нито попада в ограниченията на чл. 11, ал. 4 КРБ, нито попада в забраните по чл. 44, ал. 2 КБР. Тук е особено важно да се подчертае, че съдът акцентира преднамерено само на чувството за „национално“ достойнство, а то е първа компонента от две еднородни определения („национално и гражданско“) на определяемото „достойнство“ . Еднородните части са равнопоставени и са в кумулативна връзка. Те се отнасят по равно и заедно към определяемото. Т.е. целта е едновременно установяване на „национално и гражданско“ достойнство. Така, ако приемем, че националното достойнство като процес на установяване протича, то има граждани, които поради една или друга причина се чувстват с накърнено гражданско достойнство. Ето защо установяването на чувството за национално и гражданско достойнство е необходима и легитимна цел.
29. Във връзка с преждеказаното, извършената от първоинстанционния съд проверка на правилността на използваната дума „установен” съставлява недопустима проверка по целесъобразност и като такава излиза извън обхвата на проверката за законосъобразност, за която е компетентен съдът. Дори да е налице нюанс в значенията между двете думи („установявам“ и „утвърждавам“), чиято смислова близост е неоспорима, въпрос на воля на учредителите е да изберат един или друг нюанс в общото смислово значение на двете думи и това няма отношение към законосъобразността на поставената цел.
30. На следващо място, противно на изразеното в мотивите на съдебното решение, че не сме били посочили как ще гарантираме независимостта на българските медии, още с молбата си от 25.05.2016 г. сме конкретизирали, че тази цел ще бъде постигната чрез посочените в устава механизми, като сме конкретизирали, че това ще стане „предимно чрез участие в законодателната и изпълнителната власт на национално ниво”. Нещо повече, в цитираната молба за по-голяма пълнота с оглед преодоляване породената у съда неяснота като политическа конкретика изрично сме заявили готовност за продуциране на свои и подкрепяне на чужди законодателни инициативи за осветяване на крайни собственици на медиите с оглед предотвратяване на конфликт на интереси, политическа защита на журналисти при евентуални репресивни действия. Тези наши уточнения и разяснения, направени още с молбата ни по първото разпореждане на съда за неясноти в устава, обаче остават необсъдени от първоинстанционния съд. Второто разпореждане на съда по неясноти в устава, от 01.06.2016 г., обаче показа ясно подхода на съда – изискват се уточнения, при това в свободен текст, за да се преодолеят породени у съда неясноти, след което се указва да се извършват конкретни промени в учредителния акт на политическата партия. По същия начин съдът подходи и с оглед направеното от нас разяснение относно формулираната в чл. 4, ал. 2, т. 9 от Устава цел, в частта за „установяване на реални пазарни отношения”, където съдът дори отиде още по-далеч, като изиска да подменим заложената от учредителите на ПП ДОСТ уставна цел, като я ограничим само до изложен от нас политически аспект на тази цел, без да се отчита подробно изложеният неин смислов аспект.
31. Поисканите от съда промени в устава на ПП ДОСТ смятаме, че съставляват недопустима подмяна на волята на учредителите и нарушаване на тяхното суверенно право на свободно изразяване. Уставът на ПП ДОСТ не е приет от нейния законен представител – Председателя на партията, действащ от името на учредителите, а от самите учредители, действащи като пръв върховен партиен орган. В тази връзка, напълно неправилен като противоречащ на материалния закон е мотивът на съда, че Председателят представлява учредителите. Председателят представлява учредената от учредителите правосубектна организация, като неин законен представител. Учредителите обаче са отделен орган на тази организация – те са нейният пръв върховен орган. В тази връзка само и единствено те са компетентни както да приемат устава, като учредителен акт на партията (чл. 13, ал. 1 ЗПП), така и да правят последващи промени в него до момента, когато партията придобие правосубектност чрез регистрацията си, след който момент измененията на учредителния акт са изключително в правомощията на върховния орган (по аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ) – в настоящия случай Национална конференция, според устава на ПП ДОСТ.
32. Напълно неоснователно първоинстанционният съд приема и оценява в решението си, че искането ни за отвод на съдията-докладчик било решително действие по „отпор” и пречене на съда и като такова било израз на формулираната в чл. 4 , ал. 2, т. 6 от Устава цел – „реализиране на решителни и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за ефективно противодействие на престъпност, корупция, задкулисие и олигархия”. Правото на справедлив процес, какъвто е настоящото охранително производство, в което се включва правото този процес да бъде воден от обективен и безпристрастен съд, е основно право, прогласено в чл. 6 КЗПЧОС. Упражняването на това право, при това аргументирано1 с позоваване на конкретни правни и фактически основания и съдебна практика, няма никакво основание да се счита за противодействие на съда.
33. В резултат на комплексната си неправилна и необоснована преценка на целите на ПП ДОСТ, първоинстанционният съд решава да правораздава „в духа на закона”, като достига до напълно необоснован извод, че ПП ДОСТ има цели, различни от официално декларираните, които било възможно да нарушават чл. 11 от Конституцията. Съдът нито сочи каквато и да било такава „реална” цел, нито сочи как се нарушава цитираната конституционна разпоредба.
34. „Правораздавайки“, както сам съдът се изразява „в духа на закона“, съдът напълно необосновано достига до извод, че ПП ДОСТ е етническа партия. В законодателството ни обаче няма дефиниция за етническа партия. Все пак може обосновано да се приеме, че една партия е етническа, ако с оглед условията си за членство ограничава участието на гражданите до такива от определен етнос и/или си поставя цели, които водят до етноцентризъм. Видно от съдържанието на представените по делото Учредителна декларация, Устав, Политическа декларация и останалите учредителни документи, както и видно от изявленията и публичните прояви на политическите лидери, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се учредява като национална, либерално-демократична, антиолигархична, евро-атлантическа партия в РБългария и нито едно действие или послание на нейните лидери не дават основания да се пораждат дори и съмнения за етноцентризъм. В тази връзка, представяме и Ви молим да приемете текста на словото на г-н Лютви Местан до учредителите на Учредителната конференция, както и някои статии в български медии, в които се отразяват политически изявления и прояви на лидери на партията.
35. Същественото, с оглед съответствието на ПП ДОСТ с изискването на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е пълната липса на каквото и да било изискване, респ. пречка за членство в ПП ДОСТ на етническа, расова или верска основа. Факт, който се потвърждава и от първоинстанционния съд. Същевременно формулираните в устава на ПП ДОСТ политически цели са общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права по българското законодателство, към които ПП ДОСТ е напълно отворена за членство. В пълно съответствие с цитираното от първоинстанционния съд Решение № 4 от 04.04.1992 по к.д. № 1/1991 г. на Конституционния съд нито правилата за членство, нито поставените пред партията цели, нито прокламираните ценности и принципи, нито други уставни разпоредби капсулират новоучредената политическа партия нито на етнически, нито на расов или верски принцип. Партията е единствено ограничена от целите, които си поставя като либерално-демократична, евро-атлантическа политическа партия, а това от своя страна е израз на политически плурализъм.
36. Необосновани са и крайните изводи на съда, че бил останал недоказан фактът, че новоучредената партия си е поставила тези цели, които са записани в устава, и че имала яснота как да ги изпълни, както и изводът, че не било ясно дали личната воля за членство се отнася за записани на хартия цели, или за някаква друга цел. При съпоставяне на текста на представената по делото учредителна декларация, публикувана в националния ежедневник в. „Сега”, и текста на устава на ПП ДОСТ се установява, че залегналите в устава цели са същите, които са публикувани в ежедневника. По делото са представени декларациите за членство на всички учредители, в които последните удостоверяват, че са запознати със и приемат тези цели. По делото е представено извлечение от протокола от Учредителната конференция, от което се установява, че целите на ПП ДОСТ са изчетени на учредителите, както и че същите са приети, без да възниква нужда от обсъждане, каквато нужда е възниквала на няколко пъти с други текстове на устава. По делото, без това да е нормативно необходимо, са представени и заявленията за членство на новоприетите членове на ПП ДОСТ, от които е видно, че всеки такъв член удостоверява, че е запознат със и приема целите на партията, съгласно Устава, приет от Учредителната конференция на 10.04.2016 г. Същевременно по делото не са събрани каквито и да било доказателства, че личната воля на учредителите и членовете на ПП ДОСТ се отнасят до цели, различни от формулираните в Устава.
37. Като е тълкувал „духа на закона”, първоинстанционният съд недопустимо е ограничил свободата на учредителите на ПП ДОСТ на сдружаване в политическа партия, като е приложил непропорционална мярка1 изразяваща се в отказ от регистрация на новоучредената партия.
38. Както е добре известно, политическият плурализъм е издигнат като основно начало в Конституцията на Р.България (чл. 11 КРБ), а свободата на сдружаване на гражданите в политически партии е обявена от основния ни закон за основно гражданско право (чл. 44, вр. чл. 11 КРБ). Същевременно тези основни начало и гражданско право са неразривно свързани със свободата на словото и правото на свободно изразяване на мнение, закрепени в чл. 39 КРБ. Цитираните конституционни разпоредби изцяло кореспондират с чл. 10 и чл. 11 от КЗПЧОС, а така също и в чл. 11 и мл. 12 от Хартата на ЕС и в тази връзка следва да се отчита и взема предвид практиката на ЕСПЧ и СЕС.
39. Както многократно е имал случаи да се произнесе ЕСПЧ в свои решения, включително срещу България, предвид основната роля, която играят политическите партии за надлежното функциониране на демокрацията, ограниченията на правото на свободно сдружаване, упоменати в ал. 2 на чл. 11 от Конвенцията, що се отнася до политическите партии, следва да се тълкуват стриктно, като единствено убедителни и недвусмислени причини могат да оправдаят ограниченията на свободата на сдружаване на партиите. Според ЕСПЧ в основата на демокрацията е да се разреши на различни политически програми да се предлагат и обсъждат, дори на онези, които поставят под въпрос начина, по който в момента е устроена държавата, стига да не вредят на самата демокрация (вж. Решение от 20.10.2005 г. по делото ОМО Илинден-Пирин срещу България по жалба № 59489/2000 г., § 56, 58, 61 и прецитираната в него практика). ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване съставлява един от основните фундаменти на едно демократично общество и едно от основните условия за неговото развитие и е приложима не само към идеи, които се приемат благосклонно, но също и към такива, които дори обиждат, шокират и смущават, с оглед изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които не би съществувало демократично общество (вж. Решение от 19.01.2065 г. по делото ОМО Илинден и други срещу България по жалба № 59491/2000 г., § 57, 60, 61, 76, 84-87, 105 и прецитираната в него практика) В богатата практика на ЕСПЧ по дела, образувани по повод отказ от регистрации на „македонски” партии и организации в България, европейският съд подчертава, че такива убедителни причини с оглед разпоредбите на българската конституция могат да бъдат призоваването към използване на насилие или към отхвърляне на демократичните принципи.
40. Подобни причини категорично не са настъпвали и не присъстват при учредяването на ПП ДОСТ. Такива причини не се съдържат нито в устава, нито в който и да било друг партиен документ. Действително, съгласно Решение № 1 от 29.02.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/99 г., уставът на една партия може да се окаже една книжна фасада, целяща само да се улесни регистрацията й, поради което не е достатъчно преценката да се извършва само от заявеното в устава и програмата, а е необходимо да се види каква е в действителност дейността на тази партия, като е необходимо да се сравни съдържанието на документите с практическата дейност на самата партия. Обаче нито учредителните документи на ПП ДОСТ, нито поведението на нейните лидери, нито дейността на членовете й в хода на нейното учредяване и понастоящем разкриват наличието на причини, които да обосноват необходимост от ограничаване правото на сдружаване на членовете-учредители на ПП ДОСТ чрез отказ от регистрация на партията.
41. Предвид изложеното по-горе относно прилагането в производството по регистрация на ПП ДОСТ на принципа на неограничимост на правото на сдружаване, залегнал като основен конституционен принцип в чл. 12 КРБ, прегледът по законосъобразност на регистрацията на ПП ДОСТ следва да изключи въвеждането на допълнителни изисквания извън стриктно и изчерпателно уредените в чл. 15, ал. 3, т. 1-т.9 ЗЗП и свързаните с тях други законови разпоредби (в този смисъл Решение № 49 от 08.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1250/2013 г.).
42. Същевременно, като приема че при учредяването на политическата партия не е нарушена буквата на закона, но е накърнен духът на закона, първоинстанционният съд на практика признава, че документите по учредяването на партията са законосъобразни, и понеже не е в състояние да посочи нито едно конкретно законово основание, пристрастно навлиза в полето на собствените си предположения и хипотези.
43. В тази връзка смятаме, че от представените по фирменото дело писмени доказателства се установява, че са налице законовите изисквания за вписване в регистъра на политическите партии към СГС на Политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност.
44. От представен Протокол № 01/27.02.2016 г. се установява, че на същата дата е образуван Инициативен комитет за учредяване на ПП ДОСТ, в който са участвали 181 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, с което е преизпълнено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПП. Установява се също така, че Инициативният комитет е приел Учредителна декларация, чиито текст е инкорпориран в протокола, в съответствие на чл. 10, ал. 2 ЗПП. В изпълнение на чл. 10, ал. 3 ЗПП в декларацията са определени основните принципи и политически цели на партията, които не противоречат на законовите изисквания по чл. 2 и чл. 4 от ЗПП. В изпълнение на изискването на чл. 10, ал. 4 ЗПП Учредителната декларация е публикувана на 29.02.2016 г. в бр. 49 (5520) на националния ежедневник „Сега”, екземпляр от който е представен по делото.
45. Освен приемането на учредителната декларация, с решенията си от 27.02.2016 г. Инициативният комитет е утвърдил на основание чл. 11, ал. 1 ЗПП образец на Декларация за индивидуално членство, както и е открил подписка за набиране на членове-учредители. В съответствие с чл. 11, ал. 2 ЗПП в декларациите е предвидено изрично декларирането на личната воля за членство в политическата партия, приемането на нейните основни принципи и цели, както и обстоятелството, че гражданинът не членува в друга политическа партия. От всички 181 граждани, образували Инициативния комитет, в изпълнение на чл. 11, ал. 3 ЗПП, 176 саморъчно са попълнили и са подписали Декларации за индивидуално членство още в деня на утвърждаване на нейния образец. Впоследствие 137 от тези 176 членове на Инициативния комитет са се явили за участие като учредители на Учредителната конференция на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на членовете на ИК на ПП ДОСТ по Протокол № 1/27.02.2016 г. на Инициативния комитет, с отбелязан рег.индекс на Декларацията по чл. 11 ЗПП на всеки член на комитета, подписал такава декларация.
46. От представен по делото Протокол-извлечение от Учредителна конференция (Учредително събрание) на ПП ДОСТ се установява, че същото се е състояло на 10.04.2016 г. в гр. София, т.е. на територията на РБ и в срок по-малък от 3 месеца от датата на приемане на учредителната декларация, с което е изпълнено изискването на чл. 12, ал. 1 ЗПП.
47. От представените по делото Списък на явилите се за участие на Учредителната конференция учредители и представените с молба от 12.05.2016 г., в оригинал, в два класьора, 1084 бр. Декларации по чл. 11 ЗПП се установява, че на учредителната конференция са присъствали 1116 членове-учредители, от които 1084 учредители са били подписали декларации до провеждането на Учредителното събрание, с което е преизпълнено изискването на чл. 12, ал. 2 ЗПП. Списъкът на членовете-учредители съдържа всички реквизити по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗПП. Декларациите за индивидуално членство са по образеца, утвърден от инициативния комитет, саморъчно попълнени и подписани са, както са и регистрирани с уникален регистрационен индекс и дата на ПП ДОСТ. За прегледност и улеснение е представен и напечатан четлив списък на явилите за участие на Учредителната конференция членове-учредители с отбелязан рег.индекс на техните Декларации по чл. 11 ЗПП.
48. На Учредителната конференция, състояла се на 10.04.2016 г., е приет Устав на партията, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл. 14, ал. 1 от т. 1 до т. 12 ЗПП. Текстът на устава бе приет на части и в цялост, с гласовете на повече от 500 учредители, в съответствие с изискването на чл. 13, ал. 1 ЗПП
49. В изпълнение на чл. 13, ал. 1 ЗПП и в съответствие с приетия Устав Учредителната конференция избра ръководните и контролните органи на ПП ДОСТ. За Председател на ПП ДОСТ бе избран г-н Лютви Ахмед Местан. Определена бе числеността на изборните членове на Националния съвет да бъде 56 членове, както и бе избран техният персонален състав. Учредителната конференция избра Изпълнителен съвет в състав от 11 членове, от които Председателят на ПП ДОСТ и още 10 членове измежду избраните вече членове на Националния съвет, както и определи 5 заместник-председатели, както са посочени в Заявлението за регистрация на ПП ДОСТ.
50. На 28.04.2016 г. , в тримесечния срок по чл. 15, ал. 2 ЗПП, е подадено Заявление за регистрация на ПП ДОСТ от представляващия партията неин Председател. Със заявлението са представени нотариално заверен образец от подписа на г-н Лютви Местан, като представляващ ПП ДОСТ по чл. 15, ал. 3, т. 6, представен е Списък по чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП на 10 264 членове на ПП ДОСТ, от които 1084 членове-учредители и 9 180 новоприети членове, съдържащ трите им имена, ЕГН и постоянен адрес, както и е представена нотариално заверена декларация от членовете на Изпълнителния съвет за автентичността на документите по т. 3, т. 4 и т. 7 от чл. 15, ал. 3 ЗПП. Във връзка с приемането на новите 9180 членове на ПП ДОСТ, извън законовите изисквания, са представени протоколни решения на Изпълнителния съвет за утвърждаване на образец на заявление за прием и за приемането на тези 9180 членове, както и са представени в оригинал самите заявления.
51. Представено е и Удостоверение за уникалност на име, издадено от СГС, от което е видно, че заявеното име Демократи за отговорност, свобода и толерантност с абревиатура ДОСТ не повтаря наименованието или абревиатурата на друга партия, с което е изпълнено и изискването на чл. 14, ал. 2 ЗПП.
В. Решението е незаконосъобразно поради нарушение на съдопроизводствените правила.
52. В нарушение на правилата на охранителното производство съдът е приел по делото, обсъдил и взел предвид при постановяване на крайния си съдебен акт становище за законосъобразността на регистрацията на ПП ДОСТ, внесено от лица, които не са и нямат право да бъдат участници в процеса. Така цитираното в обжалваното съдебно решение „писмо от граждани, организирали се срещу регистриране на новоучредената партия“ е недопустимо вложен като материал по делото. При това въпросното писмо дори не е докладвано в откритото съдебно заседание по делото.
53. В съответствие с принципа на политическия плурализъм и забраната по чл. 1, ал. 3 от Конституцията, ПП ДОСТ не си поставя за задача да се хареса на всички граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, нито да си присвои осъществяването на народния суверенитет. Ето защо е нормално в общественото и политическото пространство да съществуват тези и нагласи против регистрацията на ПП ДОСТ.
54. Въпреки че настоящото производство е охранително и в него в защита на обществения интерес участва представител на прокуратурата, съдът взема под внимание не становището на прокуратурата, а това на трети неучастващи лица, при това без да са налице достатъчно данни за съществуването на тези лица и автентичността на подписката им – към текста на писмото са представени списъци с по две или три имена и подписи, без ЕГН, без адреси. В писмото се излагат твърдения1 без да се подкрепят с каквито и да било доказателства.
55. Предвид горното, съвсем правилно и законосъобразно представителят на прокуратурата въобще не обсъжда и не взема отношение по въпросното писмо – то е недопустимо да присъства като материал по делото.
53. В съответствие с принципа на политическия плурализъм и забраната по чл. 1, ал. 3 от Конституцията, ПП ДОСТ не си поставя за задача да се хареса на всички граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, нито да си присвои осъществяването на народния суверенитет. Ето защо е нормално в общественото и политическото пространство да съществуват тези и нагласи против регистрацията на ПП ДОСТ.
54. Въпреки че настоящото производство е охранително и в него в защита на обществения интерес участва представител на прокуратурата, съдът взема под внимание не становището на прокуратурата, а това на трети неучастващи лица, при това без да са налице достатъчно данни за съществуването на тези лица и автентичността на подписката им – към текста на писмото са представени списъци с по две или три имена и подписи, без ЕГН, без адреси. В писмото се излагат твърдения1 без да се подкрепят с каквито и да било доказателства.
55. Предвид горното, съвсем правилно и законосъобразно представителят на прокуратурата въобще не обсъжда и не взема отношение по въпросното писмо – то е недопустимо да присъства като материал по делото.
УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Предвид всичко гореизложено, Ви Молим, след като се запознаете с аргументите ни и се убедите в основателността на настоящата ни жалба, да постановите съдебно решение, с което да ОТМЕНИТЕ Решение от 07.07.2016 г. по ф.д. № 346/2016 на СГС, ТО, VI-3 състав и вместо него на основание чл. 17, ал. 1 ЗПП постановите друго, с което ДОПУСНЕТЕ ВПИСВАНЕ в регистъра на политическите партии към СГС на:
1. Политическа партия с наименование Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ 26-28-30, сграда № 30, ет. 2;
2. Устав на ПП ДОСТ;
3. Ръководен орган на ПП ДОСТ – Изпълнителен съвет, в състав: Председател - Лютви Ахмед Местан; 5-има заместник председатели: Шабанали Ахмед Дурмуш, Хюсеин Хасан Хафъзов, Мариана Василева Георгиева – Бенчева, Айдоан Муталиб Али, Мехмед Осман Ходжа, членове - Бахри Реджеб Юмер, Венцислав Йорданов Каймаканов, Зюрфедин Шемсидин Али, Мехмед Мехмед Хаджи, Рашид Апти Куру;
4. Контролен орган на ПП ДОСТ – Национален контролен съвет, в състав: Председател - Еркант Али Раиф и членове Вели Валейдин Кямил, Валентин Делянов Ситов, Съткъ Муталибов Ириев, Боян Андонов Патев,
5. На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Устава, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се представлява от неиния Председател - Лютви Ахмед Местан.
1. Политическа партия с наименование Демократи за отговорност, свобода и толерантност (ПП ДОСТ), със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, Район „Оборище”, ул. „Бачо Киро“ 26-28-30, сграда № 30, ет. 2;
2. Устав на ПП ДОСТ;
3. Ръководен орган на ПП ДОСТ – Изпълнителен съвет, в състав: Председател - Лютви Ахмед Местан; 5-има заместник председатели: Шабанали Ахмед Дурмуш, Хюсеин Хасан Хафъзов, Мариана Василева Георгиева – Бенчева, Айдоан Муталиб Али, Мехмед Осман Ходжа, членове - Бахри Реджеб Юмер, Венцислав Йорданов Каймаканов, Зюрфедин Шемсидин Али, Мехмед Мехмед Хаджи, Рашид Апти Куру;
4. Контролен орган на ПП ДОСТ – Национален контролен съвет, в състав: Председател - Еркант Али Раиф и членове Вели Валейдин Кямил, Валентин Делянов Ситов, Съткъ Муталибов Ириев, Боян Андонов Патев,
5. На основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Устава, политическа партия Демократи за отговорност, свобода и толерантност се представлява от неиния Председател - Лютви Ахмед Местан.
Особено искане
Моля, да насрочите открито съдебно заседание по делото, образуваното по настоящата ни жалба ни, във възможно най-кратки срокове, с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ Ваше решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори.
Моля, да насрочите открито съдебно заседание по делото, образуваното по настоящата ни жалба ни, във възможно най-кратки срокове, с оглед осигуряване възможността при евентуално положително за ПП ДОСТ Ваше решение, партията да може да участва на предстоящите президентски избори.
Доказателствени искания:
Представяме и Ви Молим да приемете в заверен препис:
1. Извлечение от Български тълковен речник, БАН, София, 1993;
2. Извлечение от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015;
3. Слово на г-н Лютви Местан до учредителите на ПП ДОСТ;
4. Медийни съобщения.
Представяме и Ви Молим да приемете в заверен препис:
1. Извлечение от Български тълковен речник, БАН, София, 1993;
2. Извлечение от Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2015;
3. Слово на г-н Лютви Местан до учредителите на ПП ДОСТ;
4. Медийни съобщения.
Приложения:
1. Посочените тук по-горе писмени доказателства;
2. Вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС;
3. Адвокатско пълномощно (препис)
1. Посочените тук по-горе писмени доказателства;
2. Вносна бележка за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС;
3. Адвокатско пълномощно (препис)
С Уважение,
Лютви Местан,
Председател
Председател
адв. Димитър Добрев адв. Менко Менков
0 yorum:
Публикуване на коментар