Феноменът на глобализацията все повече размива границите между външната и вътрешната среда за сигурност, а чрез улеснените канали за комуникации рисковете и заплахите стават глобални. В тези условия нараства потенциалът на рисковете, свързани с разширяващите се зони на нестабилност в близост до нашите граници.
Желанието за демократични промени стимулира процеси за промяна на действащите режими в Близкия изток и Северна Африка. Успоредно с това се изостриха съществуващите геополитически, етнически и религиозни противоречия. Подобни негативни процеси продължават да са активни и в държави от Централна Азия и Африканския рог, а вероятността за разширяване на зоните на нестабилност остава висока. Невъзможността за установяване на авторитетно управление и гражданските войни ерозират механизмите за сигурност и създават вакуум, който ефективно се използва от екстремистки структури за разширяване на зоната на действие, в т.ч. за опити за реализация на концепции за държавно управление. На този фон липсата на единна позиция на международната общност за решаване на основните проблеми предпоставят неясната перспектива за нормализиране на обстановката в ключови за сигурността на регионите държави.
Посочените негативни процеси стимулират миграционни вълни, които традиционно се насочват към държави с по-висок жизнен стандарт. Плановете за постепенно изтегляне на международните сили от Афганистан до края на 2014 г. също се отчитат като стимулиращ миграционните нагласи фактор.
България е сред страните, които са външни граници на ЕС и търпят във висока степен негативните ефекти от увеличаването на миграционния натиск. От началото на 2013 г. броят на незаконните мигранти у нас силно нараства (с ясно изразен пик през септември-ноември). Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70-80% от задържаните).
Основният вход на незаконните мигранти е през турско-българската граница, най-често чрез нелегално преминаване през „зелена" граница. Регистриран е изолиран опит за проникване с плавателно средство през морската ни граница. Изходните маршрути на каналите за незаконна миграция са към Сърбия, Румъния, Гърция и Македония. Към тях се насочва и голяма част от регистрираните кандидати за закрила у нас, които правят опити да напуснат нелегално страната по време на процедурата за предоставяне на статут.
Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.). Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил. Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с незначителни финансови средства. В общия случай целта им е достигане до държави от Централна и Западна Европа. По-малък дял от имигрантите заявяват, че имат познати и роднини в България и посочват страната ни като крайна цел. Налице е тенденция незаконните мигранти да не разполагат с документи за установяване на самоличността, което силно затруднява процедурата за предоставяне на особена закрила, в т.ч. мониторинга за установяване на рискови елементи.
Към момента в диаспорите на страните-източници на мигранти не са налице процеси, които да застрашават сигурността на страната. Във връзка с нарастващия миграционен натиск, относителна активност се наблюдава само в средите на сирийската общност у нас и е в посока оказване на помощ на сънародниците, кандидатстващи за закрила. Инициативата се представя като признателност за усилията на българската държава. Заявява се готовност за съдействие при осъществяваната превенция срещу проникване на криминални елементи, които биха настроили негативно общественото мнение у нас.
Анализът на състоянието и тенденциите в миграционната обстановка в страната ни очертава следните непосредствени рискове за националната сигурност:
1. Неблагоприятно отражение върху институциите и бюджета.
Нарастващият миграционен натиск създава необходимост от пренасочване на значим финансов и организационен ресурс за овладяване на ситуацията. Липсата на перспектива за трайна стабилност в държавите-източници обуславя продължаване на тази тенденция при ограничени възможности на институциите за обезпечаване на процесите. В тази връзка очакваното увеличаване на мигрантите на наша територия създава преки рискове за възникване на хуманитарна криза.
В същото време издръжката на голям за мащабите на страната ни брой кандидатстващи за закрила и получили статут чужденци изисква значителен финансов ресурс, който не е планиран и се пренасочва от други, чувствителни за българското общество сфери. Това създава условия за напрежение сред определени социални групи. Увеличаването на лицата търсещи и получили закрила обуславя допълнителен натиск върху осигурителната и здравната система, които са в хроничен финансов дефицит.
2. Повишаване на терористичната заплаха.
Разширяването на зоните за действие на екстремистки организации увеличава терористичната заплаха. Основният риск е свързан с нарастващия потенциал за проникване чрез миграционните потоци на територията на България и останалите страни от ЕС на лица, съпричастни към дейността на екстремистки и престъпни структури. Успоредно е налице риск, свързан с преминаването през България на граждани на държави-членки на ЕС, балкански страни или лица със статут на пребиваване в тях, които целенасочено пътуват към зоните на конфликт, където придобиват боен опит и са подложени на влиянието на екстремистки идеологии. Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони.
Запазва се висок рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност. Не следва да се изключват опити за отвличане (в т.ч. с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел.
В зоните на конфликт са налице големи количества оръжие, като в отделни държави достъпът до тях на практика е неконтролируем. Част от тези оръжия се използват от участващите във въоръжените сблъсъци екстремистки организации в региона, а чрез каналите за незаконна миграция и контрабанда може да се прехвърлят в Европа за нуждите на престъпни групи или за терористични цели.
Особен проблем представлява използването на оръжия за масово унищожение. Намаляването на контрола върху подобен тип въоръжение в зоните на конфликт се оценява като значим риск предвид желанието на екстремистки организации да се снабдят с него.
3. Прояви на социално напрежение от различно естество.
Нараства негативното отношение на обществото към имигрантите, свързано с опасения от влошаване на криминогенната обстановка и разпространяване на зарази. В обществения дебат се подчертава ангажирането на значителен държавен ресурс в условия на криза и възможностите за алтернативното му използване за решаване на социални проблеми. В тези условия изолирани криминални прояви на отделни лица (като нападението на 01.11.2013 г. срещу българска гражданка от страна на кандидат за закрила от алжирски произход) предизвикват остри и масови реакции, в т.ч. организиране на протести срещу бежанската вълна в България. Наблюдава се тенденция на решително противопоставяне на населението от различни райони на страната срещу планове за изграждане на нови приемателни центрове.
При увеличаване на лицата с бежански статут може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места (и социални помощи), основно в сектора за нискоквалифициран труд. Предпоставки за социално напрежение създават и културните различия, особено спецификата на религиозните практики. Тези фактори могат да окажат влияние по отношение на успешната интеграция в обществото на получилите закрила.
В тази обстановка с най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия. С различни мотиви в медийното пространство и социалните мрежи се разпространяват изявления с подобна окраска. В тези условия зачестяват нападенията срещу чужди и български граждани с ксенофобски мотиви. Натрупва се конфликтен потенциал, реализацията на който може да доведе до трудно преодолими последствия, в т.ч. по отношение имиджа на страната ни (в рамките на ЕС и в регионите-източници).
Сред настанените в центровете мигранти периодично възниква недоволство по отношение на продължителността на процедурите за получаване на закрила и битовите условия. Въпреки че към момента няма значими прояви на конфликтност, не следва да се изключва пренасяне (чрез бежанци или диаспората) на напрежение на политическа, религиозна или етническа основа. Несанкционираното насилие в зоните на конфликт е основен фактор за изостряне на нетърпимостта, която може да намери изява чрез отделни инциденти.
4. Влошаване на криминогенната обстановка.
Налице е активизиране на криминалния контингент, свързан с нелегален трафик на хора и съпътстващите го престъпления. Част от имигрантите също осъществяват престъпна дейност - предимно битови кражби и хулигански прояви. Възможни са опити за създаване на престъпни групи по етнически признак и за преразпределяне на сфери на влияние.
Предвид създадената среда нараства рискът от корупционен натиск, основно по отношение на процедурите по получаване на закрила.
5. Разпространение на заразни заболявания.
С нарастването на броя на незаконните мигранти нараства риска от разпространение на заразни заболявания. Фактори в тази насока са наличието на епидемии в страните по произход, липса на програми за превенция при източника (в т.ч. задължителна ваксинация) и наличие сред мигрантите на лица от уязвими категории (наркозависими, лица със слаба имунна система). Намаляващите възможности на държавата за осигуряване на хигиена в специализираните заведения за настаняване също е сред факторите, благоприятстващи реализацията на този риск.
Характерът и сложността на посочените проблеми обуславя невъзможността те да бъдат решавани само от една институция. Няма институция, която в рамките на законовите си правомощия и с разполагаемия си ресурс самостоятелно да се справи с тези комплексни проблеми. За противодействие и минимизиране на рисковете и заплахите в Държавна агенция „Национална сигурност" са предприети поредица от мерки (в рамките на изградения междуинституционален механизъм и съобразно законовите й дейности). Агенцията активно участва в работата на Националния оперативен щаб, на тактическите оперативни щабове, на създадената със заповед на министъра на вътрешните работи междуведомствена работна група. В рамките на създадения междуинституционален механизъм ДАНС подпомага идентифицирането на съпътстващите миграционната вълна рискове от икономически и социален аспект, за които се търси решение в рамките на наличния ресурс.
Във вътрешно организационен план са създадени съответните механизми за координация на оперативната и информационно-аналитичната дейност на Агенцията. Към момента изпълняваните задачи са обезпечавани с наличните в ДАНС организационни и финансови ресурси.
Осъществява се постоянно взаимодействие с компетентните ведомства, българските и чуждите партньорски служби за проверка на лица, които биха могли да представляват заплаха за националната сигурност. Служители на Агенцията участват в съвместни оперативни екипи за провеждане на интервюта с настанените в специализираните центрове. На базата на натрупания опит и въз основа на предоставена от партньорите експертиза са разработени въпросник и профил за разпознаване на признаци за принадлежност на лице към определена рискова група. Спрямо лицата, оценявани като опасни за националната сигурност, се предприемат действия, включително и налагане на принудителни административни мерки „експулсиране" и „забрана за влизане в страната".
В изпълнение на насоките на Съвета по сигурността към Министерски съвет ДАНС участва в извършения преглед и актуализация на Националния план за противодействие на тероризма. В Агенцията са получени становища за актуализацията на Плана от ангажираните с изпълнението му институции. Предстои тяхното обобщаване и съгласуване, и внасянето на актуализирания План за одобрение в Министерски съвет;
Съвместно с МВР служители на ДАНС участват в екипи за извършване на охранително обследване на стратегическите обекти на територията на цялата страна.
Следва да се отбележи, че посочените рискове са изведени като непосредствени при анализа на средата за сигурност. Активни са и други посегателства срещу националната сигурност, който са в обсега на законовите задачи на ДАНС. За тяхното противодействие се извършват необходимите действия съгласно законовите правомощия.
20 Ноември 2013 | 16:29 | Агенция "Фокус"
0 yorum:
Публикуване на коментар