COUR EUROPÉENNE DES DROITS DE L’HOMME EUROPEAN COURT OF HUMAN RIGHTS

COUR EUROPÉENNE DES DROITS DE L’HOMME
 EUROPEAN COURT OF HUMAN RIGHTS

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Conseil del’Europe – Council of Europe

Strasbourg, France - Страсбург, Франция

REQUÊTE

APPLICATION

ЖАЛБА

Présentée en application de l’article 34 de la Convention européenne des Droits de l’Homme,

ainsi que des articles 45 et 47 du Règlement de la Cour

under Article 34 of the European Convention on Human Rights

and Rules 45 and 47 of the Rules of Court

съгласно член 34 от Европейската конвенция за защита правата на човека

и членове 45 и 47 от Правилата на Съда

 

I. СТРАНИТЕ

            A. ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

             (Данни за жалбоподателя и неговия представител, ако има такъв)

           

            Жалбоподател

             1. Фамилно име: Караахмед  

            2. Собствено и бащино имена: Вели Раиф

                      

             Пол: Мъжки

             3. Гражданство: българско

              

            4. Професия: експерт анализатор на свободна практика по въпросите на

            вероизповеданията

            5. Дата и място на раждане: 15.01.1976 г., гр. Рудозем, общ. Рудозем, обл. Смолян

            6. Постоянен адрес:  

            България

            7. Телефон:

            8. Име на представителя: Маргарита Серафимова Илиева

            9. Професия на представител: адвокат

            10. Адрес на представителя: ул. „Върбица” № 7, 1504 София, България

            11. Телефон: +35929440670              Факс: +359884185968

             

                      

            B. ВИСОКОДОГОВАРЯЩА СТРАНА

             (Посочете името на Държавата(ите), против коя(и)то е насочена жалбата)

              

            12. Република България

           

             

            2

           

            II. ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

              

            13. Жалбоподателят Вели Раиф Караахмед е български гражданин, от турски произход,

            практикуващ мюсюлманин. През последните няколко години той живее заедно със

            семейството си в гр. София и редовно посещава джамията „Баня Башъ“. Настоящата

            жалба касае ксенофобско нападение над молещите се в тази джамия, включително

            жалбоподателя, от страна на представители на политическа партия „Атака”.

           

            14. Джамията „Баня Башъ“ („Баня Баши“) е построена през XVI век и е единствената

            работеща джамия на територията на гр. София.1 Капацитетът й е около 700 души.2

            Според данни от Главното мюфтийство към 2007 г. в гр. София има около 30 хиляди

            мюсюлмани – български граждани, както и имигранти и гости от Близкия изток и

            Африка.3 Поради липсата на достатъчно място в молитвения храм по време на петъчни

            молитви често вярващите се молят и навън, пред джамията.

           

            15. Петъчната молитва ( джумуа) е основната молитва през седмицата и е особено

            важна за мюсюлманите. По правило петък е празничният ден за тях. Тогава именно се

            изпълнява колективна молитва,4 която според религиозната догма е задължение,

            особено за мъжете. При нея след първия езан (призив),5 с който мюсюлманите се

            призовават за молитва, имамът изнася проповед, в която благодари на Аллах, и

            призовава вярващите да вършат добри дела и да следват повелите на Аллах. Езанът е

            част от традицията и задължителен елемент от мюсюлманската молитва.

           

            1 Джамията е построена през 1576 г. от хаджи Мимар Синан, архитект на прочутата Селим джамия в Одрин.

            Вж. повече на:

             http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BD%D1%8F_%D0%91%D0%B0%D1%88%D0%B8_%D0

            %B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F.

            2 По време на петъчната молитва се изпълняват определени ритуални поклони, които предполагат  определено физическо пространство около молещия се. Например руку (поклон, при който молещият се накланя тялото си до 90° напред и поставя ръцете си на коленете) или суджуд ( при който молещият се пада на колене, а ръцете и челото  му докосват  пода)

            (http://www.way-to-

            allah.com/bul/documents/molitvata_islam.pdf).

            3 Вж. повече на http://e-vestnik.bg/1955.

            4 Вж. повече на http://www.way-to-allah.com/bul/documents/molitvata_islam.pdf, стр. 75. „ Молитвите се делят     на две - индивидуално-персонална и обща. При първата всеки за себе си изрича молитва, но когато се чуе            вътрешен Езан (призив в джамията), се приканват към обща молитва, която се изпълнява от всички             богомолци в рамките на 5-6 минути. Тя е задължителна и основна, включва различни действия, като             ставане, клякане и поклон.“.           
5 Среща се още като Азан – призив за молитва. Чрез Езана се съобщава, че е настъпил часът за определена            молитва (вж. повече на http://www.way-to-allah.com/bul/documents/molitvata_islam.pdf, стр. 61). Петкратният            призив за молитва се изпълнява сутрин рано – около час преди изгрева на слънцето, обедната молитва е

            около 13.30 ч., следобедната – 17.30 ч., вечерната е около 21ч., а последната – нощна молитва, е около 22.30            ч. В София се спестяват най-ранният и най-късният призив. Езанът продължава минута и половина и е на

            арабски език.

            3

           

           

            16. Езанът в гр. София се е чувал и преди 1989 г., макар и без високоговорители.

            Високоговорителите на джамията са поставени още в началото на демократичните

            промени. Тези, които се намират на минарето, се включват единствено по време на

            призива за молитва, който трае не повече от пет минути, в зависимост от темпото на

            четящия. Високоговорителите, които се намират на входа на джамията, се включват по

            време на петъчната проповед, за да могат вярващите, които са останали навън поради

            недостиг на място, да я чуят. От гледна точка на исляма петъчната проповед трябва да

            бъде чута от всички, които са дошли на молитва. Смята се, че ако проповедта не бъде

            чута, петъчната молитва е невалидна.6 С цел спазване на обществения ред и нивото на

            допустим шум в градска среда високоговорителите на джамията „Баня Башъ“ не се

            включват в часовете между 22.00 ч. и 06.00 ч.

           

            17. Мюсюлманите в София, чрез Главно мюфтийство, са правили опити през

            последните години да получат разрешение за строеж на втора джамия в столицата.

            Проектът за строеж включва построяването на Мюсюлмански център в кв. „Малинова

            долина”, който ще представлява комплекс от сгради за административни,

            образователни и религиозни нужди, включително джамия. По процедурни причини

            общинските власти отказват разрешение за строеж от 2002 г. насам, а през 2009 г.

            Върховна административна прокуратура излиза с решение (според доклад на

            Държавния департамент на Съединените щати),7 че действащият градоустройствен

            план на столицата не позволява построяването на втора джамия в София. Според

            публикация в авторитетното издание „Капитал“,8 строежът на втора джамия в

            столицата, както и на целия Мюсюлмански център, са жертва на различно шикалкавене

            в Столична община, която все още не е издала виза за проектиране, въпреки че в

            рамките на същия квартал кипи усилена строителна дейност.9 Главният архитект на

            София твърди, в същата публикация, че Столична община не разполага с информация

            Главно мюфтийство да е планирало строеж на втори религиозен храм.

           

             Политическа партия „Атака“

            18. Политическа партия „Атака“ (ПП „Атака“) е крайна националистическа партия,

            регистрирана в България през 2005 г., с осезаемо участие в общественополитическия

            живот в страната. На парламентарните избори през 2005 г. тя печели малко над 8% от

            гласовете на избирателите, с което получава 21 от общо 240 депутатски места в

           

            6 Вж. повече на: http://www.way-to-allah.com/bul/documents/molitvata_islam.pdf, стр. 76.

            7 Вж. повече на: http://www.state.gov/documents/organization/132819.pdf.

            8 Вж. повече на:

            http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/06/03/1100284_proekt_bez_kraen_srok/?ref=rss.

            9 Пак там.

            4

           

            Народното събрание (НС).10 През 2006 г. нейният основател и председател Волен

            Сидеров се кандидатира за президент и достига до балотаж със спечелилия кандидат.

            На парламентарните избори през 2009 г. ПП „Атака“ получава 9,36% или 395 733 от

            гласовете на избирателите,11 осигуряващи й отново 21 депутатски места в НС.12 На

            предсрочните парламентарни избори, провели се на 12 май 2013 г., печели 7,30% от

            подадените гласове, равняващи се на 23 депутатски мандата.13

            19. Председателят на партията, Волен Сидеров, е политик, бивш журналист; от 2005 г.

            насам – народен представител. Сидеров става народен представител в 40-то НС, като

            основател и лидер на ксенофобската ПП „Атака“; преизбран е в 41-то и 42-то

            (последно) НС. През 2011 г. Сидеров се кандидатира за президент и заема четвърто

            място сред кандидатите. Политикът и депутат Сидеров, като лице на партия „Атака”, е

            общоизвестен с крайното си антималцинствено говорене, което тенденциозно и грубо

            насажда враждебност и неприязън срещу различните по раса, етнос, религия и

            сексуална ориентация общности. Сидеров става особено активен, като лице на

            политическата ксенофобия в България, през 2005 г., когато започва масивно и

            целенасочено да пропагандира крайните расистки и антималцинствени „идеи” на

            партия „Атака“ посредством агресивно публично говорене срещу различните от

            „българите”. За целта той използва митинги на партията, свое авторско предаване по

            телевизия СКАТ, а след изборите – и трибуната на Народното събрание.

             Контекст на процесното нападение

            20. „Атака” и Сидеров водят дълготрайна кампания срещу звука от джамията „Баня

            Башъ“. Тази кампания започва още през 2006 г., когато „Атака“ събира около 35 000

            подписа на граждани под искане за демонтиране на високоговорителите на джамията,

            което внася за разглеждане в Столичния общински съвет на 18 юли 2006 г.14 Същата

            вечер партията организира протестен митинг срещу „воя“, по техните думи, от

            джамията, т.е. езана.15 В отговор на постъпилите под егидата на „Атака” „оплаквания”

           

            10 Вж. сайт на НС: http://www.parliament.bg/bg/electionassembly.

            11 Вж. повече на: http://pi2009.cik.bg/results/proportional/rik_00.html.

            12 Вж. сайт на НС: http://www.parliament.bg/bg/archive/2/2/142.

            13 Вж. повече на: http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html.

            14 Вж. повече на:

            http://www.dnes.bg/sofia/2006/07/18/.25531 и

            http://www.mediapool.bg/%D0%B7%D0%B2%D1%83%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BE%D1%82-

            %D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-

            %D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-

            %D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-

            %D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F-

            %D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-

            %D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-news119513.html.

            15 Вж. повече на: http://news.ibox.bg/news/id_280724460 и

            http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=75723.

            5

           

            тогавашният кмет на гр. София, който е премиер по време на процесните събития,

            Бойко Борисов, изпраща писмо до Главния мюфтия, с което настоява да се спазва

            Наредба № 1 на Столичния общински съвет за обществения ред и опазване на

            общинските имоти на територията на Столична община.16 В писмото се посочва, че

            „ Столична община подкрепя конституционното право на различните религиозни

             общности             в             Република             България,             регистрирани

             съгласно             Българското             законодателство, да извършват свободно своите ритуали“, но  моли Главното            мюфтийство да предприеме  „необходимите мерки за намаляване силата на             високоговорителите, с оглед да не се безпокоят гражданите с немюсюлманско             вероизповедание, живущи и работещи в района”.17            21. През 2007 г. тогавашният кандидат на партия „Атака” за кмет на гр. София, Слави

            Бинев, заявява, че ако бъде избран за поста, ще забрани призивите за молитва от

            високоговорителите на софийската джамия, защото, по думите му, смущавали хората с

            други вероизповедания.18

            22. На 29 април 2011 г., по време на петъчната молитва в джамията „Баня Башъ”, след

            започването на езана, сподвижници на партия „Атака“ пускат от служебен автомобил на

            партията по високоговорители запис на църковен камбанен звън и християнски

            песнопения.19 По-късно, в деня на процесното нападение над джамията, 20 май 2011 г.,

            от изявление на депутатката от партия „Атака”, Деница Гаджева, в предаването

            „Панорама” по Българската национална телевизия става ясно, че кола на партия „Атака“

            е обикаляла и в седмицата преди нападението, като на „звуковия терор” ,  по думите на

            депутатката, идващ от джамията, лицата от „Атака” са отговаряли със съответно силен,

            заглушаващ звук от колата.20

            23. Кампанията на „Атака” срещу мюсюлманите продължава и през 2012 г., когато

            „Атака” и Волен Сидеров настояват Народното събрание да приеме решение за

            мораториум върху строежа на джамии в България.21

              

           

            16 Вж. повече на: http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=10&sub_open=11390&nxt=0.

            17 Пак там. Вж. повече на: http://www.sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=10&sub_open=11390&nxt=0.

            18 Вж. повече на: http://www.mediapool.bg/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-

            %D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D1%89%D0%B5-

            %D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-

            %D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-

            %D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-

            %D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-

            %D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F-news132697.html.

            19 Вж. повече на: http://dnes.dir.bg/news/ataka-molitva-jamia-8521983 и

            http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3782471.

            20 Запис от предаването е достъпен на: http://bnt.bg/bg/news/view/53338.

            21 Вж. повече на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/10/01/ataka-iska-moratorium-vyrhu-stroeja-na-djamii-u-

            nas.169546.

            6

           

             Процесното нападение над джамията „Баня Башъ“

            24. На 20 май 2011 г., петък, към 13.00 ч., по време на призива за молитвата, в

            непосредствена близост до оградата на джамията „Баня Башъ“, 150-200 представители

            и активисти на партия „Атака“, сред които председателят, Волен Сидеров, заместник-

            председателят, Десислав Чуколов, депутатката Деница Гаджева и евродепутатът

            Димитър Стоянов,22 се събират на протест срещу „воя“, както настоятелно го наричат,

            от джамията. По информация от медиите23 и видно от Протокола на НС,24 партията е

            уведомила Столична община за провеждане на митинг пред Централната баня, която се

            намира до джамията. Привържениците на партията носят голямо българско знаме и

            знамена на „Атака“, които са тъмнозелени с надписите „Атака“ и „Да си върнем

            България“, изписани около партийния символ, който представлява стилизиран първият

            буквен знак от глаголическата азбука. Облечени са в черни тениски с надпис „Ердоган,

            дължиш ни 10 млрд.“ и „Атака казва: Не на Турция в ЕС“. По време на митинга

            участващите пускат български патриотични песни от високоговорители, монтирани на

            коли.25

            25. По същото време около джамията се събират мюсюлмани за петъчната молитва.

            Сред тях е и жалбоподателят, който, както всеки петък, посещава джамията за молитва.

            Заедно с него на площада пред джамията има около 30-40 вярващи, които се подготвят

            за молитва отвън, защото в сградата няма достатъчно място.26

            26. Записите на събитието,27 разпространени в медиите, документират как

            привържениците на „Атака“ започват да скандират обидни думи срещу молещите се

            мюсюлмани. Наричат ги „ турски мекерета“28, „терористи гадни“, „боклуци“,

             „еничари“, „резаци“, „фесове“, „ислямисти“.  Националистите крещят: „ Вън от

             България!“, „България е наша!“, „Хайде в Анкара!“, „Не ни цапайте земята!“,

             „Миришат ви краката!“, „Спрете този срамен вой в центъра на София!”, „Да

             изчистим земята на дедите ни!”  Записите документират как на фона на възгласи

           

            22 Вж. повече на: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696.

            23 Вж. повече на: http://society.actualno.com/news_347235.html,

             http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/24/1094310_atakata_na_ataka_pred_djamiiata_v_sofiia_konflikt_s/.

            24 Вж. Приложение № 19: Протокол за парламентарен контрол от петък, 03.06.2011 г., стр. 5, 7 и 8.

            25 Вж. повече на: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696 и http://bnt.bg/bg/news/view/53338.

            26 Пак там, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696. В изказване на тогавашния министър на

            вътрешните работи, Цветан Цветанов, пред НС се посочва, че молещите се пред джамията са били около

            150. Вж. Приложение № 19: Протокол на Народното събрание за парламентарен контрол от 03.06.2011 г.

            27 Вж. Приложение № 20 (компактен диск), както и на: https://www.youtube.com/watch?v=FZujFDs7uVo.

            28 Мекере – тур. подлец, подлизурко

            (http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%80%D0%B5).

            7

           

             „Атака!“ и „Победа!“ един от тях29 реже с джобен нож турски фес с думите: „Чувате

             ли ме? Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!“

            27. Малко по-късно, когато вече е започнала молитвата, представителите на „Атака“

            монтират тонколони в непосредствена близост до входа на „Баня Башъ“, с цел да

            заглушават молитвата. Тогава, както докладват медиите, „неколцина от мюсюлманите

            прекъсват молитвата си и молят водещия на протеста, Ивайло Минов, да премести

            колоните.“30 Той обаче им отвръща с думите: „Турски мекерета! Свине! Долу ДПС!

             Смърт за ДПС!“ 31 Тогава една част от вярващите правят опит да махнат сложените от

            „Атака” тонколони.32 В отговор активистите на „Атака“ настъпват физически срещу

            мюсюлманите. Част от тях носят дървени дръжки от знамена и тръби, и нанасят удари с

            тях. Някои от нападнатите мюсюлмани отвръщат на ударите. Един полицай прави опит

            да разтърве биещите се. Малко по-късно един от молещите се лежи на земята с

            разкървавена глава. Чува се и гласът на имама, който призовава мюсюлманите да не

            отговарят на провокацията.

            28. Привържениците на „Атака“ замерят молещите се мюсюлмани с яйца и камъни,

            наричат ги с обидни и заплашителни възгласи и плюят по молитвените им килимчета.33

            След това подпалват молитвени килимчета. От записите се вижда как един от

            активистите на „Атака“ държи парче от тръба в ръцете си и крещи: „[…] Ще ви

             разпнем!… Къде го има това, бе? Вътре! Вътре! Къде го има това отвънка, бе? Какво

             се молиш, бе?“ 34 След като сблъсъците са започнали, лидерът Сидеров, заобиколен от

            активисти на „Атака“ и журналисти, се обръща агресивно към полицаите и ги пита защо

            не задържат никого от мюсюлманите. После, видно от записите, сам се опитва да

            нападне един човек. Малко по-късно Сидеров отново настойчиво пита полицаите защо

            не задържат никого от мюсюлманите и прави изявление пред медиите, че българската

            полиция не преследва истинските престъпници, а арестува българските патриоти и

           

            29 Това е Ивайло Минов, един от организаторите на протеста, който през септември 2011 г., след като

            напуска партия „Атака“, заявява пред онлайн изданието Mediapool, че „Волен Сидеров е основният

            провокатор на боя” пред софийската джамия “Баня Башъ”.

            Вж. повече на:  http://www.mediapool.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-

            %D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-

            %D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0-

            %D0%B1%D0%BE%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-

            %D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-

            %D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%8F-news183812.html.

            30 Вж. повече на: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696.

            31 Пак там.

            32 Вж. : https://www.youtube.com/watch?v=FZujFDs7uVo.

            33 „Сблъсъци между "Атака" и мюсюлмани пред джамията в София”, в-к „Дневник” от 25 май 2011 г.,

            достъпно на: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/05/20/1093002_sblusuci_mejdu_ataka_i_mjusjulmani_pred_djamiiata_v/.

            34 Вж. Приложение № 20.            8

           

            оставя посегателство над български депутат без абсолютно никакво последствие.

            Настоява моментално да бъдат освободени задържаните активисти на „Атака“, обръща

            се лично към тогавашния министър Цветанов и заплашва, че в противен случай „Атака“

            ще започне ежедневни протести, като ще бъде искана оставката на министър Цветанов.

            Пита органите на реда дали са български полицаи или са еничари.35

            29. Нападението над джамията завършва с петима леко ранени полицаи, петима ранени

            мюсюлмани, прегледани в МБАЛ „Пирогов“, от които единият остава за наблюдение в

            болницата поради сътресение на мозъка и една леко ранена народна представителка от

            „Атака”, ударена с камък по брадичката, най-вероятно случайно, без да е ясно дали

            камъкът е бил хвърлен от мюсюлманин или от деец на „Атака“. Нанесени са щети и на

            два полицейски автомобила.36 Полицията задържа няколко активисти на „Атака“, но не

            и ръководителите й, предвождали нападението.37

            30. Нападението над софийската джамия и молещите се е заснето от множество

            телевизионни камери. Впоследствие различни телевизии многократно излъчват

            репортажи от случилото се.38 Така то придобива национална публичност, с което

            увеличава ефекта си. Увеличава ефекта си и безнаказаността на извършителите, която

            също става публична.

            31. Жалбоподателят, който е сред нападнатите мюсюлмани, е потресен от случилото се.

            По време на нападението той изпитва дълбоко чувство на уязвимост, оскърбление,

            обида и унижение, както и страх. В същия ден той обявява пред журналисти, че ще

            гладува пред Министерския съвет в знак на протест.39 В нападнатата молитва участват и

            множество дипломатически представители, които също са потресени от случилото се.

            Жалбоподателят чува един от тях да казва: „Ние представляваме държавите си, а Вие

             ни посрещате с камъни!“ Това предизвиква чувство на дълбок срам и омерзение у Вели

            Карaaхмед, каквото споделят и други от молещите се. Репортерите отразяват „че

             повечето от вярващите плачат с глас и сълзи“.  40

              

             Реакции след нападението

           

            32. Още в деня на нападението, в социалната мрежа „Фейсбук“, няколко хиляди

            граждани бързо се обединяват около инициатива на име „Цвете за свободна

            България“,41 която призовава българите да покажат своята съпричастност с

           

            35 Вж. видеото: https://www.youtube.com/watch?v=FZujFDs7uVo.

            36 Вж. повече на: http://dnes.dir.bg/news/volen-siderov-ataka-miting-jamia-sblasakat-jamiata-8670012.

            37 Вж. на: http://btvnews.bg/807561074-Boy_i_pojar_sled_miting_na_Ataka_pred_djamiyata_Banya_Basha.html.

            38 Вж. например: http://bnt.bg/bg/news/view/53329/sblysycite_pred_djamijata_v_sofija.

            39 Вж. : http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696.

            40 Вж.: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=898696.

            41 Вж. събитието във Фейсбук: http://www.facebook.com/events/214767661881549/.

            9

           

            мюсюлманите, като поставят цвете на оградата на джамията.42 Жалбоподателят е сред

            основните организатори на събитието, което се провежда на следващия ден, 21 май.

            Поставени са десетки цветя от граждани в знак на извинение за оскверняването на

            джамията.

           

            33. Няколко дни по-късно, на 26 май, неколцина мюсюлмани, организирани от

            жалбоподателя, се събират на мълчалив протест пред сградата на Министерски съвет, с

            който изразяват възмущението и обидата си от събитията от 20 май. По време на

            протеста те настояват властите да приемат забрана за провеждане на протести в

            непосредствена близост до религиозни храмове.43

           

            34. Преди това, в деня на нападението, пострадалата народна представителка от партия

            „Атака“, Деница Гаджева, заявява пред Националната телевизия, че агресията не била

            породена от Волен Сидеров, а от „ислямистите“.  Тя твърди, че хората от „Атака“ са

            били нападнати организирано.44 Самият Волен Сидеров публично заявява, че скандалът

            бил предизвикан от „провокатори с чалми и фесове” ,45 а от трибуната на НС нарича

            молещите се мюсюлмани „екстремисти“.46 В друго телевизионно интервю47

            тогавашната съпруга на лидера на „Атака“, Капка Сидерова, също политически активна

            в „Атака” определя случилото се пред джамията в София като „победа на

             демокрацията в България“.  Тя казва: „Това е начин да извоюваш правото си да не

             бъдеш облъчван от воя на имама.“ 48

           

            35. Година по-късно, в средата на юни 2012 г., Волен Сидеров изпраща отворено писмо

            до кмета Фандъкова и свиква протест пред Столична община, заедно с представители на

            партия ВМРО, също националистическа, и техни симпатизанти. В писмото се иска

            звукът от джамията да бъде изцяло заглушен.49 По време на протеста пред медиите

            Сидеров заявява, че в джамията „Баня Башъ” се събират ислямисти, дошли в София от

           

            42 Вж. видео от събитието: http://tv7.bg/news/society/347192.html.

            43 Вж. статия: „Сидеров да не е приел исляма, питат мюсюлмани“, http://news.ibox.bg/news/id_1010117928 и

            видеото: http://www.youtube.com/watch?v=BnvI8sCFuKU.

            44 Вж. запис от предаването: http://bnt.bg/bg/news/view/53338.

            45 Вж. : http://bnt.bg/bg/news/view/53329/sblysycite_pred_djamijata_v_sofija.

            46 Вж. Приложение № 19: Протокол от парламентарен контрол от 3.06.2011г. , стр. 8.

            47 Вж.: http://www.btv.bg/video/419030603-Kapka_Siderova_za_Volen_i_Ataka.html.

            48 Вж. статия: „Капка Сидерова: Събитията пред джамията са победа на демокрацията“:

             http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/06/05/1100768_kapka_siderova_subitiiata_pred_djamiiata_sa_pobeda_na/

            49 Вж. статия: „Волен Сидеров: Фандъкова, спазвай закона и забрани воя от джамията“:

            http://www.vestnikataka.bg/2012/06/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-

            %D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-

            %D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-

            %D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE/.

            10

           

            други държави, които проповядват радикален ислям.50 Тази теза е трайно поддържана

            от Сидеров при изявите му в общественото пространство. Няколко месеца по-късно,

            през октомври 2012 г., в интервю за „Нова телевизия“ Сидеров заявява за софийската

            джамия, че „там е едно гнездо вече на ислямисти“.  51 Той описва инцидента пред „Баня

            Башъ“ така: „Пред джамията се бяха събрали хора главно небългарски граждани,

             чужденци, които не бяха издирени и установени от МВР, с което министърът на

             вътрешните работи показа, че подкрепя ислямистите. Тези хора размахваха твърди

             предмети, ножове и те не бяха разследвани. Бяха разследвани активисти на „Атака”,

             даже осъдени за хулиганство, докато тези ислямисти не бяха.“ 52

           

            36. Въпреки че още в деня на нападението част от политиците осъждат събитията пред

            джамията,53 едва на 27 май, седмица след нападението над „Баня Башъ“, Народното

            събрание приема декларация, с която официално осъжда инцидента пред столичната

            джамия.54 В декларацията се посочва, че „[н]ародните представители осъждат

             категорично агресията на Политическа партия „Атака“ на 20 май 2011 г. срещу

             вярващите в центъра на столицата. Особено скандално е, че това е направено в

             свещения за мюсюлманите петъчен ден по време на задължителната им молитва. С

             тези свои действия тази партия се изолира от българското демократично

             общество.”55 В декларацията e записано още, че „ [с]лед своя опит за агресия срещу

             етническия мир, създаващ заплаха за националната сигурност на Република България,

             [п]олитическа партия Атака е опасна за управлението на страната. ”56

           

            37. Нападението пред джамията „Баня Башъ“ е съпътствано от още няколко сериозни

            антимюсюлмански нападения през 2011 г. На 12 май 2011 г. студентка по медицина от

            Турция е ударена с юмрук от скинар в Плевен, след като той с още двама други души се

            опитали да й дръпнат забрадката. На 28 май 2011 г., няколко дни след инцидента от 20

            май, група неизвестни лица по време на молитва нахлуват в джамията „Баня Башъ” с

            викове и заплахи, и принуждават богомолците да ги изгонят. Също тогава богомолецът

            Айдън Алиев е нападнат на излизане от джамията. На 12 юни 2011 г. в двора на

            софийската джамия е пребит от неизвестни лица богомолец малко преди сутрешната

            молитва. Той е оставен в безсъзнание в локва кръв и едва впоследствие е откаран в

           

            50 Вж. статия: „София не е Анкара, възроптаха от "Атака" и ВМРО“:

            http://www.dnes.bg/index/2012/06/14/sofiia-ne-e-ankara-vyzroptaha-ot-ataka-i-vmro.161331.

            51 Вж. транскрипт на предаването на: http://www.focus-news.net/?id=f22532.

            52 Пак там.

            53 Вж. изказванията на тогавашния президент Първанов и други политици на:

            http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3830711.

            54 Вж. статия: „Парламентът осъди боя пред "Баня Башъ":

            http://www.segabg.com/article.php?sid=2011052700090000169.

            55 Вж. повече на: http://parliament.bg/bg/declaration/ID/13572.

            56 Пак там.

            11

           

            спешна помощ от други богомолци. Около 15 юни в София, на спирка на автобус №

            111, е нападната бежанка от Ирак от група младежи, като забрадката й е свалена насила.

            През месец август 2011 г. по стените на централния офис на мюфтийството в София са

            изрисувани свастики. На 23 септември 2011 г. по време на антиромски протести,

            започнали в село Катуница и разрастнали се и в други населени места,57 са нападнати

            „Джумая” джамия в Пловдив и джамията в Ямбол. Нападателите скандират „Циганите

             на сапун, турците под ножа!”  На 26 септември 2011 г. неизвестни лица чупят стъклата

            на джамията в гр. Ямбол. Впоследствие се оказва, че по прозорците е стреляно с

            въздушна пушка .  58  

             Досъдебното производство по случай нападението

            38. Още в деня на нападението прокуратурата образува три досъдебни производства –

            две за престъпление по чл. 325, ал. 1 и 2 от НК (хулигански прояви, без оглед на

            ксенофобската мотивация) и едно за престъпление по чл. 128/ чл. 129 от НК за

            причиняване на телесна повреда на депутатката Деница Гаджева.59

           

            39. На 25 май 2011 г. Вели Караахмед подава жалба до Софийската районна

            прокуратура (СРП), в която подробно описва нападението над „Баня Башъ“ и

            действията на активистите на партия „Атака“, и моли прокуратурата да предприеме

            необходимите действия за разследване и наказване на виновните за мотивираното от

            религиозна/ расова омраза нападение пред софийската джамия.60

           

            40. На 16 август 2011 г. СРП образува досъдебно производство срещу неизвестен

            извършител за извършено престъпление по чл. 164, ал. 1 от НК.61 Това досъдебно

            производство е прекратено на 17 октомври 2011 г. с мотивите, че на 25 май 2011 г. е

            образувано друго досъдебно производство от Софийска градска прокуратура (СГП)

            относно нападението пред джамията „Баня Башъ“ за престъпление по чл. 164, ал. 1 от

            НК.62

           

           

            57 Вж. повече на: http://www.youtube.com/watch?v=oCUowNEnVRo.

            58 Вж. Годишния доклад на Български хелзинкски комитет за състоянието на правата на човека в България

            през 2011 г., стр. 16: http://www.bghelsinki.org/media/uploads/annual_reports/2011.pdf.

            59 Вж. Приложение № 19: Протокол от НС за парламентарен контрол от 03.06.2011 г.

            60 Вж. Приложение № 3: Жалба от Вели Раиф Караахмед от 25.05.2011 г.

            61 Наказателен кодекс, чл. 164. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009

            г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова

            информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода

            до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

            62 Вж. Приложение № 4: Постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.10.2011 г.

            12

           

            41. На 5 декември 2011 г. Вели Караахмед подава молба по чл. 75, ал. 3 от НПК до СГП,

            в която моли да бъде конституиран като пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК в

            образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 164, ал. 1 от НК. В

            искането си жалбоподателят заявява, че по време на нападението над джамията е

            изпитал силен страх, както за своя живот и телесна неприкосновеност, така и за тези на

            децата и близките му, макар те да не са присъствали. Този страх е пряка и

            непосредствена последица от нападението, в контекста на дълготрайното публично

            насърчаване на ислямофобска нетърпимост в София и страната посредством

            пропагандата на „Атака”, съставляващи тормоз по смисъла на Закона за защита от

            дискриминация, с който са били погазени правата му на български гражданин –

            мюсюлманин.63

           

            42. На 13 декември 2011 г. с писмо СГП уведомява Вели Караахмед, че престъплението

            по чл. 164, ал. 1 от НК е формално („на просто извършване”, т.е. без да е необходимо за

            наличието му деянието да е довело до резултат, за разлика от т. нар. резултатни

            престъпления – класификация по българската доктрина) и поради това от него няма

            пострадало лице по смисъла на чл. 74 от НПК, поради което жалбоподателят не

            разполага с правата по чл. 75 от НПК и е недопустимо да бъде конституиран като

            пострадало лице в досъдебното производство..64

           

            43. На 16 март 2012 г. Вели Караахмед подава жалба срещу отказа на СГП да го

            конституира като пострадало лице, като се обосновава с мотива, че съгласно нормата на

            чл. 74 от НПК вредите, които са пряка и непосредствена последица от едно

            престъпление, несъмнено съществуват и го правят пострадал, без да е необходимо тези

            вреди да са част от състава на престъплението.65 Жалбоподателят твърди, че отказът на

            СГП го лишава от възможност да се ползва от правата, които процесуалният закон

            свързва с това качество – в досъдебната фаза (чл. 75 НПК) и в съдебната –

            възможността да се конституира като граждански ищец и частен обвинител.66

           

            44. На 2 април 2012 г. Софийска апелативна прокуратура (САП) връща материалите на

            СГП и посочва, че в случая липсва прокурорски акт, който би могъл да бъде обжалван и

            указва на СГП да се произнесе с постановление, тъй като е недопустимо отказ да се

            допусне упражняване на право на лице да бъде обективиран в писмо.67

           

            63 Вж. Приложение № 5: Молба по чл. 75 от НПК от Вели Раиф Караахмед от 05.12.2011 г.

            64 Вж. Приложение № 6: Писмо от СГП до Вели Раиф Караахмед от 13.12.2011 г.

            65 Вж. Приложение № 7: Жалба от Вели Раиф Караахмед до Софийска апелативна прокуратура от 16.03.2012

            г.

            66 Пак там.

            67 Вж. Приложение № 8: Писмо от САП до Вели Караахмед от 02.04.2012 г.

            13

           

           

            45. На 5 април 2012 г. СГП, този път с постановление, отново оставя без уважение

            молбата на Вели Караахмед да бъде конституиран като пострадало лице, като повтаря

            мотивите си от писмото си от 13 декември 2011 г.68

           

            46. На 17 април 2012 г. жалбоподателят изпраща нова жалба до САП, в която отново

            спори с мотивите на СГП за отказа да го конституира като пострадало лице.69

           

           

            47. На 28 май 2012 г. САП издава постановление, в което отрича аргументите на СГП за

            невъзможността да съществува пострадало лице при т. нар. формални престъпления.

            САП се мотивира с факта, че легалната дефиниция на пострадало лице не поставя

            ограниченията, визирани в акта на СГП.70 Според апелативната прокуратура видът на

            престъплението е без значение за възникването, както и за упражняването на правните

            възможности на пострадалия.71 Въпреки това САП счита, че Вели Караахмед не може

            да бъде конституиран на този етап като пострадало лице, тъй като липсват

            доказателства, че той е присъствал при нападението пред джамията „Баня Башъ“ и

            указва да бъдат събрани доказателства относно „всички обстоятелства, на които той се

            позовава при формулиране на молбата за конституиране в качеството пострадал“.72

           

            48. В изпълнение на указанията на САП Вели Караахмед е разпитан на 11 юни 2012 г.

            По време на разпита следователят задава редица, неотносими към целта на разпита и

            тенденциозни, предубедени срещу жалбоподателя въпроси, като например: „Знаете ли

             дали имате право да обслужвате молитва пред джамията?“, „Кой орган/институция

             Ви дава право да го правите?“, „След като БХК защитава човешките права, аз да се

             обърна ли към вас за помощ, че циганите ми крадат тока?“ 73

           

            49. След разпита Вели Караахмед изпраща до наблюдаващия прокурор искане за отвод

            на следователя, провел разпита.74 Мотивът за искане на отвод е необективността на

            следователя. В искането за отвод жалбоподателят твърди, че въпросите на следователя

            са от естество да подронят правото на вероизповедание на жалбоподателя, като

            задаването им въобще показва необективно и отрицателно отношение на разследващия

           

            68 Вж. Приложение № 9: Постановление на СГП от 05.04.2012 г.

            69 Вж. Приложение № 10: Жалба от Вели Раиф Караахмед от 17.04.2012 г. до САП.

            70 Вж. Приложение № 11: Постановление на САП от 28.05.2012 г.

            71 Пак там.

            72 Пак там, стр. 2.

            73 Вж. Приложение № 12: Искане за отвод и молба за предоставяне на достъп до материали от 16.08.2012 г.

            74 Пак там.

            14

           

            орган, както към правото, обект на защита, така и към носителя на това право, в лицето

            на Вели Караахмед. В искането за отвод жалбоподателят посочва още, че следователят

            си позволява да изразява видима ирония към твърденията му, че е станал жертва на

            описаното нападение, като по този начин омаловажава обществената опасност на

            престъпленията от омраза.75 В това искане жалбоподателят моли също да му бъде

            предоставен достъп до материалите по досъдебното производство, като пояснява, че са

            му необходими във връзка с предстоящото подаване на жалба пред ЕСПЧ.76

           

            50. На 5 септември 2012 г. Вели Караахмед подава отново молба до СГП да бъде

            конституиран като пострадало лице.77 Основателността на това искане той обосновава с

            това, че са изпълнени указанията на САП, дадени в постановлението от 28 май 2011 г., и

            са събрани доказателства, че в действителност е присъствал по време на нападението

            пред джамията.78

           

            51. На 19 ноември 2012 г. СГП отхвърля и тази молба на Вели Караахмед.79 СГП се

            позовава на постановление на ВКП от 2 ноември 2012 г.,80 с което се отменя

            постановлението на САП от 28 май 2012 г. в частта, в която е указано да се съберат

            доказателства относно присъствието на жалбоподателя по време на нападението.81 От

            мотивите на постановлението на СГП става ясно, че ВКП приема, че Вели Караахмед не

            е пострадало от престъпление лице. Жалбоподателят не е получил и не разполага с

            копие от постановлението на ВКП. За този акт Вели Караахмед научава единствено от

            цитирането му от страна на СГП. По-нататък в постановлението си СГП повтаря

            същите доводи, че при формални престъпления, като това по чл. 164, ал. 1 от НК, няма

            пострадало лице.82

           

            52. Със същото постановление СГП оставя без уважение молбата на Вели Караахмед за

            отвод на разследващия орган. СГП приема, че понеже жалбоподателят не е пострадало

            от престъпление лице той няма и качеството на заинтересовано лице по смисъла на

           

            75 Пак там.

            76 Пак там.

            77 Вж. Приложение № 13: Молба по чл. 75 от НПК от 05.09.2012 г.

            78 Пак там.

            79 Вж. Приложение № 14: Постановление от 19.11.2012 г. на СГП.

            80 В постановлението на САП от 10.04.2013 г., актът на ВКП е с дата 12.11.2012 г., но е видимо, че става

            дума за един и същи акт на ВКП, разликата вероятно се дължи на печатна грешка при цитирането му. С

            оглед на спазване на изискването за 6-месечния срок по Член 35 от ЕКПЧ жалбоподателят приема, че

            релевантната дата е 02.11.2012 г.

            81 Пак там, стр. 2.

            82 Пак там, стр. 3.

            15

           

            НПК. Следователно няма право на искане за отвод. Със същите доводи СГП отказва да

            предостави и достъп до материалите по досъдебното производство.83

           

            53. На 5 март 2013 г. Вели Караахмед подава нова жалба/ сигнал до САП, в която

            отново моли да му бъде признато качеството „пострадало лице“.84 В тази жалба Вели

            Караахмед твърди, че отказът да бъде конституиран като пострадал представлява

            нарушение на процесуалния аспект на Член 3 и на Член 14 от ЕКПЧ, позовавайки се на

            практиката на ЕСПЧ, като също припомня и практиката на ВКС, според която „[…]

             понятието за вреди включва и несъставомерните общественоопасни последици“.85

            Жалбоподателят също твърди, че жертвите на престъпления, свързани с подбуждане

            към расова омраза, биват безогледно неглижирани в процеса посредством

            ограничително тълкуване на закона, без това да обслужва легитимен интерес.86

           

            54. На 10 април 2013 г. САП потвърждава цитираното постановление на СГП от 19

            ноември 2012 г. и така оставя без уважение молбата на Вели Караахмед да бъде

            конституиран като пострадал.87 САП приема, че доводите на СГП са правилни, като

            добавя, че вече има произнасяне на ВКП по казуса и няма процесуална възможност за

            игнорирането на акта на горестоящата прокуратура.88

           

            55. На 17 май 2013 г. жалбоподателят изпраща нова жалба/ сигнал до ВКП с искане

            ВКП да отмени собствения си акт, с който отказва на жалбоподателя да бъде

            конституиран като пострадало лице, и да даде задължителни указания на долустоящите

            прокуратури в този смисъл.89 По този сигнал на жалбоподателя няма произнасяне от

            ВКП към настоящия момент.

           

            56. Жалбоподателят счита, че има основания да се приеме, че постановлението на ВКП

            от 2 ноември 2012 г. е окончателният вътрешноправен акт, с който се отказва защита на

            правата му. Постановленията, с които прокуратурата отказва да конституира Вели

            Караахмед като пострадал, не подлежат на съдебен контрол по реда на НПК.

           

            III. ОБОСНОВАНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАРУШЕНИЯТА НА КОНВЕНЦИЯТА

            И/ИЛИ НА ПРОТОКОЛИТЕ КЪМ НЕЯ, ОТ КОИТО СЕ ОПЛАКВАТЕ

             

            1. По допустимостта

           

            83 Пак там, стр. 3.

            84 Вж. Приложение № 15: Жалба/ Сигнал до САП от 05.03.2013 г.

            85 Пак там, стр. 3, Решение № 605 от 23.03.2011 г. по н.д. № 630/ 2010 г., н.к., II н.о. на ВКС.

            86 Пак там, стр. 2.

            87 Вж. Приложение № 16: Постановление на САП от 10.04.2013 г.

            88 Пак там.

            89 Вж. Приложение № 23: Жалба/ сигнал от Вели Раиф Караахмед до ВКП от 17.05.2013 г.

            16

           

            1.1 Качеството „жертва“ на жалбоподателя

            57. Твърдим, че жалбоподателят е жертва по смисъла на Член 34 от Конвенцията. Като

            български гражданин от турски произход и мюсюлманин, присъствал на петъчната

            молитва, Вели Караахмед е директно засегнат от ислямофобската и расистка агресия

            на нападателите, осъществена посредством език на омразата, заплахи с физическо

            насилие над личността му и реално физическо насилие срещу групата, в която той

            принадлежи и се намира на 20 май 2011 г. пред джамията „Баня Башъ“. Единствено по

            случайност жалбоподателят не е физически ранен в тълпата. Въпреки неколкократните

            му опити да участва в образуваното досъдебно производство,90 националните власти, в

            лицето на българската прокуратура, чрез формално, стеснително, самоцелно

            доктринерско тълкуване на закона отказват да конституират жалбоподателя като

            пострадал по смисъла на НПК. По този начин те без основание го лишават от

            гарантираното му право по Конвенцията, именно като жертва на престъпно

            посегателство, забранено от Член 3, да участва ефективно в наказателното

            производство с всички следващи му се от това права. Така властите компрометират

            цялостното разследване и го правят изначално негодно ефективно да защити правата

            на жалбоподателя от процесното тежко ислямофобско престъпление, гарантирани му

            от международните стандарти и, на първо място, ЕКПЧ.91 Националните власти

            принципно отказват да признаят, че проповядването на омраза виктимизира хората и

            че жертвите на тези престъпления имат право на участие в процеса.

           

            Друг е въпросът, че изборът да се квалифицира нападението като престъпление по чл.

            164, ал. 1 НК, т.е. като формално престъпление, е избор на властите и не

            жалбоподателят следва да понася в свой ущърб последиците от този избор.

            Процесното нападение включва и физическо насилие и можеше да бъде

            квалифицирано и по чл. 165 НК, както и по чл. 164, ал. 2 НК, както и по чл. 162, ал. 2-4

            НК – доколкото мотивацията за престъплението е и експлицитно антитурска, освен

            ислямофобска, така и по чл. 163. Властите игнорират тези правни квалификации и по

            този начин препятстват, без основание, разследването и на резултатно престъпление.

            Този техен отказ те използват срещу жалбоподателя, за да препятстват участието му в

            процеса. Слабата, в този смисъл, правна квалификация, която избират за деянието,

            също е проява на предубеждението им срещу жертвите на това деяние, в това число

            жалбоподателя, и защитния им уклон в полза на извършителите – които те проявяват, в

            лицето на следователя, съвсем експлицитно в преки изявления пред жалбоподателя.

            Всичко това е провал на властите и те не могат да черпят от него основание за

            преграждането на достъпа на жалбоподателя до статуса на жертва – в досъдебното

           

            90 Вж. пара 38-55 от Фактите.

            91 Вж. Приложение № 1: (Приложимо законодателство и международни стандарти).

            17

           

            производство, и, още по-малко, в производството пред Съда. Съдът не бива да им

            позволява да ограничат жалбоподателя в правото му на достъп до Съда.

           

            58. Съдът многократно е подчертавал, че критериите му за допустимост следва да се

            прилагат с известна гъвкавост. В своята практика той вече е признавал качеството

            жертва на лице, което макар и недиректно визирано, е част от етническата група,

            спрямо която, като общност, е било насочено обидно слово.92 На още по-силно

            основание Съдът следва в настоящия случай да признае статут на жертва на Вели

            Караахмед, който макар и нееднолично таргетиран от активистите-ксенофоби на

            „Атака“ е пряка и непосредствена жертва на тяхното насилие, като интегрална част от

            колективния таргет на процесното място и в процесното време.

           

            1.2 Относно изискването за значителна вреда

            59. Твърдим, че изискването за значителна вреда не се прилага спрямо жалбоподателя.

            На първо място, настоящите оплаквания не са били разглеждани по същество от

            национален съд.93 Освен това, твърдените нарушения се отличават с особена дързост и

            засягат важни нематериални блага – правото на зачитане на човешкото достойнство и

            на свобода от унизително отнасяне, правото на зачитане на етническата и религиозна

            идентичност, правото да не бъдеш подлаган на дискриминация и най-вече, правото на

            свобода и защита от престъпления на омразата. Тези блага са изконни за човешката

            личност и тяхното публично, групово и насилствено засягане чрез ислямофобско и

            расистко вербално и физическо насилие от политици – народни представители и

            парламентарно представена партия, както и липсата на адекватна реакция от страна на

            националните правоохранителни органи, изискват тази жалба да бъде разгледана по

            същество.

           

            60. Този Съд многократно е подчертавал, че държавите имат задължение да разследват

            възможните расистки мотиви на даден акт на насилие и да установят дали етническа

            омраза и предразсъдъци са били мотив за извършване на деяние. Ако властите

            бездействат или приравняват бруталност, извършена по ислямофобски и расистки

            подбуди, на обикновени хулигански прояви, какъвто (отчасти) е процесният случай –

            доколкото „известните” извършители са обвинени именно в хулиганство, докато

            делото за подбуждане към омраза се води срещу „неизвестен” извършител, означава,

            че си затварят очите за специфичния характер на престъпленията от омраза, които са

            особено пагубни за основните човешки права, както и за поддържане доверието на

           

            92 Вж. Аксу срещу Турция, nos. 4149/04 и 41029/04, решение от 12 март 2012 г., пара 53-54.

            93 Вж. Член 35, § 3 (b) от Конвенцията.

            18

           

            малцинствата, че държавните власти биха ги защитили от ксенофобски

            посегателства.94

           

            61. Зачитането правата на човека и на принципите на демократичната и правовата

            държава изискват Съдът да разгледа изложените оплаквания с необходимото

            внимание, което може да стане само, ако жалбата се разгледа по същество. Молим

            Съда, да направи това.

           

            2. По същество

           

            62. Жалбоподателят твърди, че са налице нарушения на Конвенцията по Член 3,

            отделно (в материален и в процесуален аспект), както и във връзка с Член 14.

            Алтернативно на Член 3 в материален аспект, твърди нарушение на Член 8, отделно и

            във връзка с Член 14, а на Член 3 в процесуален аспект – Член 13, отделно и във връзка

            с Член 14.

           

            2.1 Нарушение Член 3 (материален аспект), отделно и във връзка с Член 14

           

            63. Жалбоподателят твърди, че е нарушен Член 3 в неговия материален аспект,

            самостоятелно и във връзка с Член 14 от Конвенцията. Нарушението се състои в

            унизително отнасяне, посредством групова, политическа, ислямофобска и расистка

            вербална агресия, придружена с физическа агресия срещу групата на жалбоподателя и

            физическо застрашаване на личността му, която му е причинила сериозно психическо

            страдание, изразило се в силно оскърбление и унижение на достойнството му, като

            вярващ мюсюлманин и български гражданин от турски етнически произход, страх за

            телесната му неприкосновеност и чувство на дълбока уязвимост и незащитеност.

           

            64. Нападението от 20 май 2011 г. над мирно събралите се за традиционна петъчна

            молитва мюсюлмани, сред които и жалбоподателят, е кулминацията на системна,

            продължителна и крайна враждебна реч, публично насаждаща ксенофобия и

            религиозна омраза, подбуждаща към насилие спрямо мюсюлманите и българските

            граждани от турски етнически произход, проповядвана от парламентарно

            представената в 40-то, 41-то и 42-то Народно събрание националистическа партия

            „Атака“ и нейния лидер Волен Сидеров.

           

             Малтретирането на жалбоподателя е достатъчно сериозно, за да премине прага

             на суровост по Член 3

           

           

            94 Вж. Начова и други срещу България, №. 43577/98 и 43579/98, решение от 6 юли 2005 г.,  пара 160-161.

            19

           

            65. Твърдим, че малтретирането на жалбоподателя преминава прага на суровост, който

            се изисква за приложението на Член 3. Съдът в своята практика многократно е

            подчертавал, че критерият за минимален праг на суровост зависи от всички

            обстоятелства по случая, като продължителността на малтретирането, физическото и

            ментално страдание, които то причинява, предвид възрастта, пола и здравословното

            състоянието на жертвата. Важни са също неговата цел, заедно с мотивите на

            извършителя, както и цялостната обстановка, в която малтретирането се извършва.95

            Съдът намира също така, че Член 3 не може да бъде ограничен единствено до действия

            на физическо малтретиране. Той обхваща и причиняването на психическо страдание.96

           

            66. Съдът, в установената си практика, е обявявал третиране за унизително именно

            когато то е било от естество да предизвика у жертвите чувства на страх, мъка и

            малоценност, способни да ги унижат и принизят.97 Атаката на партия „Атака“ пред

            джамията, част от системната, продължаваща дълги години, целенасочена

            ислямофобска и расистка нейна кампания срещу езана и джамията,98 е именно такова

            унизително отнасяне спрямо жалбоподателя. На 20 май 2011 г., в момент, когато

            жалбоподателят се намира в изключително уязвимо, понеже е съкровено, положение,

            каквото е състоянието на молещия се човек, върху него се изливат многобройни

            обидни и крайно унизителни ислямофобски и расистки възгласи, като: „турски

             мекерета“, „терористи гадни“, „боклуци“, „еничари“, „резаци“ „фесове“,

             „ислямисти“, „Вън от България!“, „България е наша!“ „Хайде в Анкара!“, „Не ни

             цапайте земята!“ „Миришат ви краката!“ 99 Тези ксенофобски инвективи са

            съчетани с преки заплахи за сериозно физическо насилие. Организаторът на протеста,

            член на „Атака“, демонстративно разрязва турски фес, като крещи „Чувате ли ме?

             Сега ще ви покажем какво ще се случи с всеки един от вас!“, с което пряко насочва

            мисълта към обезглавяване.100 По-късно, по безпрецедентен начин, активисти на

            „Атака“ правят опит да монтират високоговорители, с които да заглушат

            високоговорителите на джамията.101 В резултат се стига до групово стълкновение и

            жалбоподателят, който се намира насред тази сцена, е дълбоко потресен и омерзен от

            разигралата се пред очите му агресия. Той е и уплашен да не стане пряка жертва на

            отвратителната за него поради дълбоката си несправедливост омраза и агресия на

            ислямофобите. Словесната атака срещу молещите се е придружена със замерване с

           

            95 Вж. Гафген срешу Германия, no. 22978/05, решение от 1 юни 2010 г., пара 88.

            96 Вж.  Гафген срещу Германия, 1 юни 2010 г., пара 103 и Христови срещу България,  no. 42697/05, решение

            от 11 октомври 2011 г., пара 80.

            97 Вж. Беганович срещу Хърватия ( Beganovic v. Croatia), no. 46423/06, решение от 25 юни 2009 г., пара 65,

            Кудла срещу Полша, no. 30210/96, решение от 26 октомври 2010 г., между множество други източници.

            98 Вж. пара 20 – 23 от Фактите.

            99 Вж. пара 26 - 28 от Фактите.

            100 Вж. пара 26 от Фактите.

            101 Вж. пара 27 от Фактите.

            20

           

            яйца и камъни.102 Един от коленичилите богомолците, в непосредствена близост до

            жалбоподателя, е ударен с камък по главата.103 Това прави физическото раняване на

            жалбоподателя съвсем непосредствен риск в ситуацията.

           

            67. Нападението от омраза е толкова грубо и агресивно, че не може да не предизвика

            силните чувства на уязвимост, обида, унижение, оскърбление и страх на

            жалбоподателя. Последвалото плюене и горене на молитвените килимчета,104 което

            съпровожда нападението, е не само незачитане и грубо погазване на религиозните

            права лично на Вели Караахмед, но то представлява унизителен и дълбоко обиден акт

            и за всеки мюсюлманин – дори да не присъства, но още повече, ако присъства.

           

            68. Нещо повече, по време на самото нападение пред джамията „Баня Башъ“ и при

            последвалите си изказвания Сидеров, както пред медиите, така и от трибуната на

            Народното събрание,105 свързва образа на молещите се мюсюлмани пред и в

            софийската джамия с радикален ислямизъм, фанатизъм и тероризъм,106 като по този

            начин публично, по един манипулативен и изопачен начин, демонизира всички

            мюсюлмани, в това число жалбоподателя, насажда религиозна неприязън, подбужда

            към ислямофобия. Подобни действия тежко накърняват достойнството не само на

            жалбоподателя, но и на цялата общност от вярващи мюсюлмани и създават крайно

            агресивна и застрашителна обществена среда – в резултат, нападенията над

            мюсюлмани и джамии в страната зачестяват. Така, например, дни след процесното

            нападение, на 28 май 2011 г., група неизвестни лица нахлуват по време на молитва в

            джамията „Баня Башъ” с викове и заплахи, и се налага да бъдат изгонени от

            богомолците. Малко по-късно същият ден богомолец е нападнат на излизане от

            джамията, а след това и друг мюсюлманин е пребит от неизвестни лица отново в двора

            на джамията, малко преди сутрешната молитва.107 През месец август 2011 г. по стените

            на централния офис на мюфтийството в София са изрисувани свастики, а през

            септември 2011 г., по време на антиромски протести в село Катуница, са нападнати

            „Джумая” джамия в Пловдив и джамията в Ямбол. Нападателите скандират

             „Циганите на сапун, турците под ножа!”  108 Всичко това са обстоятелства, които

           

            102 Вж. пара 28 от Фактите.

            103 Вж. пара 27 от Фактите.

            104 Вж. пара 28.

            105 Вж. пара 34 и 35 от Фактите.

            106 Вж. : http://bnt.bg/bg/news/view/53329/sblysycite_pred_djamijata_v_sofija,

            http://www.vestnikataka.bg/2012/06/%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD-

            %D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-

            %D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-

            %D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE/.

            и Приложение № 19: Протокол от парламентарен контрол от 3.06.2011г. , стр. 8.

            107 Вж. пара 37 от Фактите.

            108 Пак там.

            21

           

            обосновават констатация за достатъчна суровост на третирането, от гл. т. приложимост

            на Член 3.

           

            69. Сериозен фактор за такава констатация е и публичността – както на нападението,

            така на предшестващата го кампания на омразата, така и на съпътстващите го и

            следхождащите го официални ислямофобски изявления на замесените политици, най-

            вече Сидеров – и фактът, че нападението се извършва колективно от членовете и

            активистите на партията. Груповото поругаване на молещите се мюсюлмани от страна

            на „Атака” се случва пред погледа на множество журналисти и граждани. Самото

            нападение е заснето от телевизионни камери, а в следващите дни репортажи с

            нападението са излъчвани многократно по телевизията.109 Нещо повече, езикът на

            омразата, използван от членове на парламентарно представената партия „Атака” и

            нейния лидер по време на нападението пред джамията „Баня Башъ”, се разпространява

            в предизборна обстановка, в контекста на борбата на партията и нейния лидер за още

            повече власт – президентския пост.110 От гледна точка на жалбоподателя, това придава

            на вербалното-и-физическо насилие спрямо неговата религиозна и етническа

            идентичност още повече опресивна, разрушителна сила, защото още повече го

            официализира, до национален мащаб.

           

            70. Освен това, провеждането на протеста става с мълчаливото съгласие на властта, в

            лицето на кмета на Столична община. Институционалното безразличие и нехайство на

            властта, изразило се в допускане провеждането на агресивен „протест”, в

            непосредствена близост до джамията, по време на петъчната молитва, от членове и

            активисти на крайна националистическа партия, ноторна в българското общество с

            последователните и радикални ксенофобски изяви на своите лидер, членове и

            симпатизанти,111 легитимира и на практика узаконява расисткото и религиозно насилие

            и пропагандиране на омраза спрямо Вели Караахмед и общността му. Доколкото вече

            две години няма не само осъден извършител, но и въобще внесен обвинителен акт в

            съда, нито лидерът на партия „Атака”, е обект на наказателно преследване, въпреки

            активното му участие в нападението, твърдим, че националните власти с пасивното си

            поведение се идентифицират с извършителите, застават с действията си на тяхна

            страна и на практика лишават жалбоподателя от гарантираната му от Конвенцията

            защита на правото му на свобода от унизително отнасяне, зачитане на човешкото му

            достойнство и свобода от дискриминация. В този смисъл държавата-ответник, може да

            се заключи, е съотговорна за нарушението на Член 3, в материален аспект, спрямо

            жалбоподателя.

           

            109 Вж.: http://bnt.bg/bg/news/view/53306/sblysyci_pred_djamijata_v_sofija и http://btvnews.bg/807561074-

            Boy_i_pojar_sled_miting_na_Ataka_pred_djamiyata_Banya_Basha.html. Вж. пара 30 от Фактите.

            110 Още през февруари 2011 г. Волен Сидеров обявява, че отново ще се кандидатира от името на

            оглавяваната от него партия „Атака“ (вж. повече на: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3610631).

            111 Вж. пара 57 – 61 от Фактите.

            22

           

           

            71. Дори Съдът да счете, че за действията на парламентарно представената партия

            „Атака” и нейния лидер не може да отговаря държавата, въпреки пасивната подкрепа

            за тях и съучастие по този начин на кмета, твърдим, че държавата във всички случаи

            отговаря за неизпълнение на позитивните си задължения по Член 3 във връзка с Член

            14. Тя не е препятствала процесното нападение, въпреки че то не се случва

            непредвидено, еднократно и непреодолимо, а представлява предизвестена кулминация

            на публична ислямофобска кампания. Тя не е спряла ефективно/ навреме процесното

            нападение и в този смисъл не е предоставила защита на жалбоподателя по време на

            случването му. Налице е нарушение на Член 3.

           

             Позитивните задължения на властите по Член 3 да гарантират на всяко лице в

             тяхна юрисдикция защита от унизително отнасяне, провокирано от частни лица

           

            72. Член 1 във връзка с Член 3 от Конвенцията задължава държавите – страни по нея да

            предприемат мерки, които да гарантират на всяко лице, намиращо се под тяхна

            юрисдикция, че няма да бъде подложено на нечовешко и унизително отношение,

            включително и от страна на частни лица.112 Тези дължими мерки включват ефективна

            защита от посегателства от частни лица, когато властите са знаели или са били длъжни

            да знаят, че подобни посегателства могат да се извършат. В тези случаи нарушение на

            позитивните задължения на държавите може да възникне, когато властите не са взели

            необходимите мерки в рамките на своите правомощия, които разумно е можело да се

            очаква от тях да предприемат, за да предотвратят посегателство.113

           

            73. Както посочихме, нападението от 20 май 2011 г. не е изолиран акт, а част от

            цялостната антитурска и ислямофобска кампания на партия „Атака“, подбуждана от

            нейния лидер Волен Сидеров, отдавна известна и малодушно толерирана от страна на

            националните власти. Ето защо твърдим, че властта, в лицето на кмета на Столична

            община, с пасивното си поведение, е нарушила своите позитивни задължения да

            гарантира правото на Вели Караахмед на свобода от унизително отнасяне и расово и

            религиозно равенство. Властите са знаели или, най-малкото, са били длъжни да

            предположат, че ще се стигне до нападение над молещите се – най-малкото, нападение

            посредством език на омразата и заглушаване на молитвата с тонколони. Общинските

            власти не само са били наясно с дългогодишната кампания на партията срещу езана, но

            са имали и информация за конкретни предхождащи прояви на нетърпимост и

            провокации от страна на партията,114 които са били достатъчно основание да забранят

            провеждането на протеста в часа за традиционната петъчна молитва в джамията. Дори

           

            112  Вж.  М.Ч. срещу България, no. 39272/98,  решение от 4 декември 2003 г., пара 149.

            113 Вж. Джорджевич срещу Хърватия ( Đorđević v. Croatia), no. 41526/10, решение от 24 юли 2012 г.

            114 Вж. пара. 20 – 22 от Фактите.

            23

           

            и да я нямаше цялата тази кампания на омраза преди нападението, силно спорен е

            въпросът доколко е съразмерно и необходимо в едно демократично общество да се

            разрешава протест срещу молитва, още повече, по време на самата молитва, когато

            молещите се, както се каза вече, са в особено състояние на духа, което ги прави по-

            уязвими, защото е свързано с дълбоко съкровени личностни изживявания.

           

            74. Съгласно чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите

            кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или

            манифестацията, когато има несъмнени данни, че нарушава правата и свободите на

            другите граждани. Така властите са имали на разположение ефективен нормативен

            инструмент, който, след своевременен, адекватен и пропорционален анализ, би им

            позволил да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на нападението от 20

            май. Общинските власти обаче са бездействали. Тяхното нехайство е грубо погазване

            на позитивните задължения на държавата по Член 3. То се равнява на съучастие,

            съизвършителство на деянието на „Атака”.

           

            75. На второ място, твърдим, че, след като вече са разрешили протеста, властите

            отново не са предприели необходимите и възможни действия, за да предотвратят

            извършеното насилие пред джамията, въпреки че са имали достатъчно индикации за

            вероятността му. Не е била изпратена достатъчно полиция, нито се взети мерки да се

            ограничи достъпът на агресивните протестиращи до молещите се в джамията.

            Националните власти са допуснали протестиращите в непосредствена близост до

            молещите се и да инсталират нарочно донесени високоговорители на постройката до

            джамията, с агресивната цел да заглушат молитвата и така да я разстроят. Ако властите

            бяха положили базисна грижа, като, например, чрез съоръжения и съответстваща

            охрана да ограничат достъпа на протестиращите, така както последните са заявили в

            писменото уведомление до общината,115 би могло да се дискутира дали разрешаването

            на протеста евентуално е било съразмерно и необходимо в демократично общество.

            При липсата на такава елементарна грижа, не може дори и въпрос за такава

            съразмерност да се поставя. Такава категорично няма. Властите изцяло са абдикирали

            от задължението си да пазят молещите се мюсюлмани, в това число жалбоподателя, от

            оскърбление и бруталност, както им повелява Член 3. Доколкото процесната

            бруталност е експлицитно ислямофобска, това им повелява Член 3, и във връзката си с

            Член 14.

           

            76. Предвид всичко гореизложено, молим Съдът да установи нарушение на Член 3,

            отделно и във връзка с Член 14 на Конвенцията.

           

           

            115 Вж.: http://society.actualno.com/news_347235.html и http://www.segabg.com/article.php?id=544538.

            24

           

            2.2 Нарушения на Член 3 в процесуален аспект, отделно и във връзка с Член

 14

 

            77. Член 3 от Конвенцията възлага на държавите – страни по нея позитивноправно

            задължение да проведат ефективно разследване, включващо наказателно преследване,

            на действия, представляващи нечовешко/ унизително отнасяне по смисъла на Член 3.116

            Според Съда, за да бъде едно разследване ефективно, заключенията му следва да се

            основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички относими

            доказателства. Гаранция за пълнотата на разследването е ефективният достъп на

            жертвите до него, включително до материалите по досъдебното дело.117

           

             Отказът на националните власти да предоставят достъп на жалбоподателя до

             участие като пострадал в разследването и до материалите по досъдебното дело

             компрометира разследването и представлява нарушение на Член 3

           

            78. Като се позовава, както на националното законодателство, така и на задълженията

            на държавата по Член 3 от Конвенцията, жалбоподателят многократно се обръща с

            молба към прокуратурата да го конституира като пострадало лице с възможност да

            упражни следващите му се от това процесуални права по НПК. Всеки път

            прокуратурата отказва поискания достъп до материалите по делото с аргумент, че така

            наречените формални престъпления нямат пострадал, като по този начин тълкува

            стеснително разпоредба на националния закон, с която се установяват права на

            жертвите на престъпление. На това основание per se разследването е неефективно и

            опорочено. Съдът в редица свои решения118 е подчертавал важността на правото на

            жертвите на нарушения на Член 2 и 3 от Конвенцията да участват ефективно в

            разследването, като се запознават с материалите по делото и участват в установяване

            на фактите на досъдебното производство. Тези права са част от основните гаранции,

            присъщи на Член 3. Затова отказът на българската прокуратура да конституира Вели

            Караахмед в качеството му на пострадал по смисъла на НПК го лишава от правото му

            да участва ефективно в образуваното наказателно производство, като жертва на

            престъпно посегателство, и то от омраза, забранено от Член 3 на Конвенцията. Този

            отказ, съответно, компрометира разследването, защото е в нарушение на задължението

            на националните власти за ефективност. Изключването на жертвата осуетява

            ефективността. В този случай жертвата не само е изключена, а направо е отречена като

            такава. Според прокуратурата процесното нападение няма жертви и жалбоподателят

           

            116  Вж.  М.Ч. срещу България, no. 39272/98 , § 149, 4 декември 2003 г.

            117 Вж. Сеидова и други срещу България, no. 310/04, решение от 18 ноември 2010 г., пара 60-61 иДимитрова

             и други срещу България, no. 44862/04, решение от 27 януари 2011 г., пара 87-88.  

            118 Вж. Сеидова срещу България,  no. 310/04 и  Христови срещу България,  no. 42697/05, пара 94, с

            позоваванията там.

            25

           

            няма такъв статут. Подобна позиция е напълно несъвместима с дължимата

            процесуално-защитна роля на държавата по смисъла на Член 3. Налице е нарушение,

            на това основание.

           

             Неефективно, бавно и прикриващо извършителите разследване

           

            79. Въпреки че СГП образува досъдебно производство № 67/2011 г. срещу неизвестен

            извършител по чл. 164, ал. 1 от НК, още на 25.05.2011 г., към момента на подаване на

            настоящата жалба, близо две години след нападението, това производство продължава

            да е висящо и да няма нито едно лице, привлечено като обвиняем. Това – въпреки че

            извършителите са обилно документирани от телевизионни камери, засвидетелствани

            от полицаи на място и са публични лица. Нито лидерът на партия „Атака“, Волен

            Сидеров, нито който и да е от членовете на партията или от нейните активисти е

            привлечен към наказателна отговорност във връзка с нападението пред джамията,

            въпреки многобройните записи от камерите на събитието и възможността лицата,

            отговорни за процесната антимюсюлманска агресия, да бъдат лесно идентифицирани.

            Освен това, прокуратурата образува досъдебно производство по чл. 164, ал. 1 от НК,

            който касае проповядването на омраза на религиозна основа, но не и по чл. 162,

            свързан с расовото равенство, въпреки наличието на многобройни данни за

            проповядването на омраза на етнически признак. Така жалбоподателят изначално бива

            лишен от възможността да получи ефективна защита срещу публичното проповядване

            на враждебна расистка реч и насаждане на омраза спрямо хората с турска етническа

            принадлежност. Това опорочава цялото производството и го прави неефективно от

            самото начало. Същото важи за отказа на прокуратурата да даде правна квалификация

            и на физическата агресия, като подведе деянието под състава на резултатно

            престъпление, вместо на формално такова (вж. по-горе за възможните алтернативни

            правни квалификации, пара 57).

           

            2.3 Нарушения на Член 3 (процесуален аспект) във връзка с Член 14  

           

            80. Досъдебното производството е не само непълно и бавно, но и предубедено. По

            време на разпита на жалбоподателя като свидетел, следователят Каменички проявява

            явно тенденциозно срещу него и правата му отношение, което личи от задаваните в

            хода на разпита въпроси: „ Знаете ли дали имате право да обслужвате молитва пред

             джамията? “, „ Кой орган/ институция Ви дава право да го правите? “ Тези въпроси

            показват ясно, че следователят споделя ислямофобските възгледи на нападателите и не

            се идентифицира с жалбоподателя като жертва, която има нужда и право на закрила.

            Вместо да предостави такава, този представител на властта ревиктимизира

            жалбоподателя, като имплицитно приписва нему отговорността за нападението и му

            внушава, че той няма право да се моли на открито, с което ефективно отдава право на

            26

           

            нападателите му. Това е в пряк разрез с дължимото от държавата по Член 3, във връзка

            с Член 14.

           

            Без съмнение, дискриминационната нагласа на следователя срещу жалбоподателя като

            открито практикуващ мюсюлманин се е отразила на качеството на разследването. То

            неслучайно е бавно и безплодно. То е и лицемерно – да се твърди, че е неизвестен

            лидерът на парламентарно представена партия, неговите депутати и засвидетелствани

            от полицаи и журналисти и записани от телевизионни камери, негови активисти, е

            далеч от честно отношение към фактите. Затова на двойно основание разследването е в

            нарушение на Член 3, във връзка с Член 14 – веднъж, защото следователят

            ревиктимизира жалбоподателя с предубедените си въпроси; втори път, защото той и

            прокуратурата явно бездействат, от нежелание да нарекат публично ясните

            извършители и да ги преследват.

           

            Последвалото искане на жалбоподателя за отвод на този дискриминационно настроен

            следовател е оставено без уважение, отново с мотива, че Вели Караахмед не е

            пострадал и, съответно, няма качеството на заинтересовано лице. Така, въпреки

            съществуващите индикации, че водещият разследването проявява пристрастност

            поради етнически и верски предразсъдъци, чрез превратно тълкуване на закона,

            жалбоподателят двукратно е лишен от възможност да получи пълно, обективно и

            безпристрастно разследване, такова, което е дължимо съгласно НПК и Конвенцията,

            макар жалбоподателят да проявява активност да го получи, като реагира на

            дисфункциите на прокуратурата. Като игнорират всички опити на жалбоподателя да

            получи защита от процесното нападение, предшествано и последвано от крайна

            расистка и ислямофобска реторика, националните власти по същество отказват да

            преследват извършителите й и мълчаливо саботират вътрешното законодателство,

            криминализиращо расисткото и религиозно вербално насилие.

           

            Освен това, практиката на прокуратурата, а и на българските съдилища,119 да не

            признават качеството „пострадал“ при т. нар. „формални” престъпления, съответно,

            отказът да се конституира жалбоподателят като пострадал със следващите му от това

            права и невъзможността той ефективно да участва в наказателното производство, е

            непряко дискриминационна. Тази юриспруденция принципно злепоставя несъразмерно

            жертвите на престъпна враждебна реч, която се третира като формално престъпление, в

            сравнение с жертвите на т. нар. „резултатни престъпления“, на които се признава

            процесуално качество и следващите се от това права, установени в процесуалния

            наказателен закон.120 Тази практика, която поставя в неравностойно положение

           

            119 Вж. Приложение № 21: Определение на Окръжен съд – гр. Ловеч от 13.05.2011 г. по дело от ч.х.

            №175/2011 г.

            120 Вж. чл. 75 и сл. от НПК.

            27

           

            жертвите на престъпления от омраза – престъпления, особено разрушителни за

            личността и обществения интерес – няма обективно оправдание: тя не преследва

            никаква законна цел и е априори, по определение, несъразмерна. Ефектът от тази

            неоправдана практика е, че жертвите на престъпления, свързани с подбуждане към

            расова и религиозна омраза, биват безогледно неглижирани в процеса в резултат на

            ограничително тълкуване на националния закон, без това да обслужва легитимен

            интерес. Така, те са лишени от възможността ефективно да упражнят правата си на

            жертви, по смисъла на вътрешния наказателен закон и на Член 3 от Конвенцията. Това

            опорочава цялото разследване на престъпленията от омраза, които се третират като

            „формални”, без то да съответства на никаква обществена потребност. Никой няма

            полза от тази дистинкция и следващото от нея изключване на жертвите на такива

            престъпления от участие в делото. Никой, освен прокуратурата, която си спестява

            усилието да взема предвид техните съображения и интереси и може, все така,

            необезпокоявано да ги игнорира и неглижира – както прави в случая. Това е нарушение

            на Член 3, във връзката му с Член 14. Установено е в правото, че дискриминация

            съставлява и привидно неутрално третиране – в случая, легална доктрина и практика

            на органите на съдебната система, която без оправдание несъразмерно злепоставя

            дадена общност в сравнение с друга. В случая, това е общността на етническите,

            религиозни и други малцинства, тъй като именно те са, по правило, жертвите на

            престъплението подбуждане към расова, религиозна или друга омраза, на основата на

            защитен признак.

           

            82. Съгласно Член 14 от ЕКПЧ държавата не следва да допуска подобна непряка

            дискриминация, която има несъразмерен неблагоприятен ефект върху

            виктимизираните хора от малцинствата, засегнати именно вследствие своята

            малцинствена идентичност. Държавните органи, в това число – прокуратурата и

            разследващите, са длъжни не само да се въздържат от пряко дискриминационно

            третиране, но и от непряко дискриминационни действия, каквато е спорната практика

            на изключване на жертвите на формални престъпления от омраза, като подбуждането

            към религиозна омраза. Независимо от вида на престъплението по домашната

            класификация (формално или резултатно), всички жертви на престъпления имат

            правата по Член 3 на достъп до делото и, следователно, до ефективна защита.

            Процесната юриспруденция, приложена и спрямо жалбоподателя, не държи сметка за

            тези права и ги погазва. Това съставлява отделно нарушение на Член 3, във връзката му

            с Член 14. Молим, Съдът да признае това, за да се промени тази практика – в интерес

            както на бъдещите нейни жертви, така и на Съда, който повече няма да се сблъсква с

            този системен проблем, ако предпише на държавата да го реши вследствие това дело.

           

            2.4 Нарушение на Член 8, самостоятелно и във връзка с Член 14

           

            28

           

            83. Алтернативно, ако Съдът не уважи претенцията, че процесното нападение,

            включващо вербалното ислямофобско и расистко малтретиране на жалбоподателя и

            физическото му застрашаване, в произвола и хаоса на групова атака над неговата

            общност, в която реално пострадват други мюсюлмани, като него, не съставлява

            унизително отнасяне в нарушение на Член 3, в материален аспект, то молим Съдът да

            квалифицира нарушението, като такова по Член 8, отделно и във връзка с Член 14.

           

            84. Жалбоподателят е жертва на тежко и насилствено поругаване на неговата етническа

            и религиозна идентичност. Съдът е признал, че етническата идентичност е част от

            понятието за личен живот по Член 8. Нещо повече, според Съда, негативното

            стереотипизиране на група от хора въз основа на техния етнически, в настоящия

            случай и религиозен, признак, е в състояние да засегне груповото чувство за

            идентичност и индивидуалното чувство на всеки от членовете на себеуважение и

            самочувствие. Именно в този смисъл, то може да се разглежда като засягащо личния

            живот на членовете на групата.121

           

            85. Съображенията ни за твърдяното нарушение на Член 8 са аналогични на

            изложените по-горе. Твърдим, че официализираното расистко вербално малтретиране

            и непосредствено физическо застрашаване, на което е обект жалбоподателят, е грубо и

            недопустимо накърняване на личната му сфера, в която етническата и религиозната

            идентичност заемат особено, силно чувствително, съкровено и уязвимо място. Ако

            Съдът счете партия „Атака“ за частноправен субект, то молим, да установи нарушение

            на позитивните задължение на държавата по Член 8, затова, че националните власти не

            са положили дължимата грижа да защитят жалбоподателя преди и по време на

            нападението. Аргументите ни за това са аналогични на посочените в т. 2.1.

           

            2.5 Нарушения на Член 13 във връзка с Член 8, във връзка с Член 14

           

            86. Алтернативно на Член 3 в процесуален аспект, твърдим нарушение на Член 13 във

            връзка с Член 8 и 14. Жалбоподателят, като жертва на „формално” престъпление от

            ислямофобска и друга расова/ религиозна омраза страда от принципната

            неефективност на вътрешноправните средства за защита, заради практиката на

            прокуратурата, която не му позволява да участва в наказателното производство, като

            пострадал. Съображенията ни за това са аналогични на изложените по-горе по т. 2.3.

            Това е самостоятелно нарушение на Член 13 във връзка с Член 14.

           

            Освен това, другите пороци на разследването, откроени по-горе – забавяне,

            бездействие, лицемерно прикриване на извършителите – са също доводи за

           

            121 Вж. Аксу срещу Турция, пара 58.

            29

           

            установяване на нарушение на Член 13, във връзка с Член 14 – ако не на Член 3, както

            твърдим по-горе. Молим, Съдът да установи и това нарушение.

           

            IV. ИЗЛОЖЕНИЕ, СВЪРЗАНО С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛЕН 35 § 1 НА

             КОНВЕНЦИЯТА

              

             Вътрешноправното окончателно решение (дата и естество на решението,

             органът – съдебен или друг, който го е издал).

            Постановление на ВКП от 2 ноември 2012 г.,122 с което се отменя частично

            Постановление на САП от 28 май 2012 г.

              

             Други решения (изброени в хронологичен ред, като посочвате за всяко решение

             датата, естеството му и органа – съдебен или друг, - който го е издал).  

            1) Постановление на СГП от 17 октомври 2012 г. за прекратяване на наказателното

            производство;

           

            2) Постановление на СГП от 5 април 2012 г., с което се оставя без уважение

            молбата на Вели Караахмед за конституирането му като пострадало лице;

           

            3) Постановление на САП от 28 май 2012 г., което потвърждава постановлението

            на СГП от 5 април 2012 г.;

           

            4) Постановление на СГП от 19 ноември 2012 г., с което се оставя без уважение

            молбата на Вели Караахмед от 20 август 2012 г. за предоставяне на достъп до

            материалите по делото, за отвод на разследващия орган и за конституиране на Вели

            Караахмед като пострадало лице;

           

            5) Постановление на САП от 10 април 2013 г., което потвърждава постановлението

            на СГП от 19 ноември 2012 г.

              

             Имали ли сте на разположение вътрешноправно средство за защита, което не

             сте използвали? Ако да, каква е причината, поради която не сте го използвали?

           

            Жалбоподателят е изчерпал ефективните вътрешноправни средства за защита. В

            случая се касае за изключително сериозна форма на расизъм и ислямофобия, която

            съставлява престъпление не само по националното право, но и по законодателството

           

            122 Жалбоподателят не разполага с копие от това постановление, тъй като не е негов адресат. За това

            постановление жалбоподателят научава от цитирането му в постановление на СГП от 19 ноември 2012 г. В

            постановление на САП от 10 април 2013 г. същото постановление на ВКП е цитирано, но с дата 12 ноември

            2012 г.

            30

           

            на повечето държави-членки. За такова деяние гражданскоправните средства за защита

            са неефективни и затова жалбоподателят не ги е изчерпвал. Насилствените

            посегателства от омраза, мотивирани от предразсъдъчна неприязън срещу

            малцинствата и „различните“, засягат не само човешките права на конкретния индивид

            и специфичната група, към която той/ тя принадлежи, но рушат устоите и на

            демократичната и правова държава. В Европа има консенсус, че подобни прояви

            следва да се преследват и санкционират със средствата на наказателното право.123

            Затова и в настоящия случай държавата дължи именно наказателноправна защита.

            Възможностите за получаване на такава обаче според жалбоподателя, са безуспешно

            изчерпани предвид мудността и предубеденото отношение на разследващите органи,

            които повече от две години бездействат – разследването продължава да се води срещу

            неизвестен извършител, въпреки публичната известност на дейците и нито един член

            на партия „Атака“, включително нейният лидер Волен Сидеров, не е привлечен към

            наказателна отговорност, нито са предприети мерки партия „Атака“, като такава, да

            бъде забранена или по друг начин санкционирана. Възможностите за постигане на

            дължимата защита на национално равнище са изчерпани и предвид окончателния отказ

            на прокуратурата да позволи на жалбоподателя да се конституира и участва по

            досъдебното дело. Без негово участие това дело не би могло да е ефективно, каквото и

            да беше предприела прокуратурата, вместо да бездейства, както направи тя.

           

            Освен това, макар българският наказателен кодекс да криминализира престъпленията

            от омраза, националните власти не прилагат тези разпоредби ефективно и лицата,

            извършващи подобни груби посегателства, остават ненаказани или биват преследвани

            за прояви, различни от престъпления на омразата.124 Справка от Националния

            статистически институт относно престъпленията, завършили с осъждане през 2011 г.

            по глави от Наказателния кодекс,125 не съдържа никакви данни за осъдени лица за

            престъпления по членове 162 и 164 от НК. Също така, официална справка от СГП

            относно броя на образуваните в СРП за периода 2011 – 2012 г. досъдебни производства

            по тези членове сочи, че по чл. 162 от НК има образувани едва три дела, едното от

            които е прекратено, а другите две се водят срещу неизвестен извършител.126 По чл. 164

            от НК има образувани също само три дела, като едното е завършило с решение на СРС

            за налагане задължително настаняване за лечение, а другите се водят срещу неизвестен

            извършител.127 Според доклад на ОССЕ относно престъпленията от омраза за 2011 г.

           

            123 Вж. Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени

            форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, Официален вестник n° L 328 ,

            06/12/2008 стр. 0055 – 0058.

            124 Този проблем е посочен от Съда още в решенията Начова и други срещу България, nos. 43577/98 и

             43579/98, Великова срещу България, no. 41488/98 и Ангелова срещу България, no. 38361/97.

            125 Достъпни на: http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=25&a1=839&a2=840&a3=841&a4=843#cont.

            126 Вж. Приложение № 22: Справка за дела, предоставена от СГП.

            127 Вж. Приложение № 22: Справка за дела, предоставена от СГП.

            31

           

            националните власти не са докладвали нито едно престъпление от омраза на повече от

            един признак.128 Макар и общият брой регистрирани случаи на престъпления от омраза

            от полицията да е 29, а общият брой на повдигнатите обвинения да е 41, според

            доклада има едва 10 осъдени лица за 2011 г.

           

            Въз основа на всичко това Вели Караахмед твърди, че е изчерпал всички налични по

            националното право ефективни средства за защита. Предвид и отказите от страна на

            българската прокуратура да конституира жалбоподателя като пострадало лице, въз

            основа на ограничително доктринерско разбиране, че формалните престъпления

            изключват фигурата на пострадалото лице и факта, че тези прокурорски

            постановления не подлежат на обжалване пред съд, считаме, че възможностите за

            защита на жалбоподателя са изчерпани в България. Молим Съда да вземе това

            предвид.

           

             V. ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЦЕЛТА НА ЖАЛБАТА

              

            Жалбоподателят иска Съдът да установи твърдените от него нарушения на

            Конвенцията и да му присъди справедливо обезщетение за претърпените от него

            неимуществени вреди, както и разноски за воденето на делото.  

           

             VI. ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ИНСТАНЦИИ, ПРЕД КОИТО ЖАЛБАТА Е

             ПРЕДСТАВЕНА ИЛИ Е БИЛА ПРЕДСТАВЯНА

              

             Представяли ли сте горните оплаквания пред друга международна инстанция за

             разглеждане или решаване? Ако да, дайте подробна информация за това.

            Жалбоподателят декларира, че не е представял гореизложените оплаквания пред друга

            международна инстанция за разглеждане или решаване.

           

             VII. СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ (САМО ФОТОКОПИЯ,

             НЕ ОРИГИНАЛИ; НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ТЕЛБОД, ТИКСО И НЕ ПОДВЪРЗВАЙТЕ

             ДОКУМЕНТИТЕ)

              

            Приложение № 1: Приложимо вътрешно право, практика и международни стандарти;

            Приложение № 2: Резюме на жалбата;

            Приложение № 3: Жалба от Вели Раиф Караахмед от 25.05.2011 г.;

           

            128 Докладът е достъпен на: http://tandis.odihr.pl/hcr2011/pdf/Hate_Crime_Report_full_version.pdf.

            32

           

            Приложение № 4: Постановление за прекратяване на наказателно производство от

            17.10.2011 г.;

            Приложение № 5: Молба по чл. 75 от НПК от Вели Раиф Караахмед от 05.12.2011 г.;

            Приложение № 6: Писмо от СГП до Вели Раиф Караахмед от 13.12.2011 г.;

            Приложение № 7: Жалба от Вели Раиф Караахмед до САП от 16.03.2012 г.;

            Приложение № 8: Писмо от САП до Вели Караахмед от 02.04.2012 г.;

            Приложение № 9: Постановление на СГП от 05.04.2012 г.;

            Приложение № 10: Жалба от Вели Раиф Караахмед от 17.04.2012 г. до САП;

            Приложение № 11: Постановление на САП от 28.05.2012 г.;

            Приложение № 12: Искане за отвод и молба за предоставяне на достъп до материали от

            16.08.2012 г.;

            Приложение № 13: Молба по чл. 75 от НПК от 5.09.2012 г.;

            Приложение № 14: Постановление от 19.11.2012 г. на СГП;

            Приложение № 15: Жалба/ Сигнал до САП от 05.03.2013 г.;

            Приложение № 16: Постановление на САП от 10.04.2013 г.;

            Приложение № 17: Решение № 605 от 23.03.2011 г. по н.д. № 630/ 2010 г., н.к., II н.о. на

            ВКС;

            Приложение № 18: Писмо от ВКП до БХК от 4 май 2012 г. относно извършена проверка в

            СГП и в СРП за образуваните досъдебни производства по повод нападението пред

            джамията „Баня Башъ“ от 20 май 2011 г.;

            Приложение № 19: Протокол от парламентарен контрол от 3.06.2011 г.;

            Приложение № 20: Запис на процесното нападение на компакт диск, компилиран от БХК

            като са използвани материали на Канал 3, БГНЕС и News.bg;

            Приложение № 21: Определение на Окръжен съд – гр. Ловеч от 13.05.2011 г. по дело от

            ч.х. №175/2011 г.;

            Приложение № 22: Справка за дела, предоставена от СГП;

            Приложение № 23: Жалба / сигнал от Вели Раиф Караахмед до ВКП от 17.05.2013 г.;

            Приложение № 24: копие от личната карта на Вели Раиф Караахмед.

            33

           

              

              

             VIII. ДЕКЛАРАЦИЯ И ПОДПИС

              

             Декларирам, съзнателно и искрено, че сведенията, които фигурират в този формуляр, са

             точни.

           

            гр. София

            03.07.2013 г.         

            (адв. Маргарита Илиева)